| Административното дело е било образувано по жалба на Асоциацията за европейска интеграция и права на човека - гр. Пловдив. Жалбата е подадена заради незаконосъобразност на Инструкция N18 от 1992 г. на министъра на правосъдието. Каква е предисторията? | През 1951 г. е приет Закон за държавните такси (ЗДТ), многократно изменян и допълван през последните 12 г. Според чл.5, буква "к" на ЗДТ (изменена през 1991 г.), всички документи и книжа по наказателните дела от общ характер се освобождават от държавни такси. |
Върховният административен съд обаче е посочил следното: Тарифа N1, одобрена от правителството през 1992 г., е подзаконов нормативен акт и не може да противоречи на закон. Затова изискваното там заплащане на държавни такси за преписи от документи трябва да се прилага само в случаите, при които липсва закон, изключващ събирането на такса. А ЗДТ изрично освобождава от такси всички документи и книжа по наказателни дела от общ характер се освобождават от заплащане на държавни такси. Следователно, въведеното с Тарифа N1 задължение трябва да се отнася до всички видове съдебни, прокурорски и следствени дела с изключение на наказателните дела от общ характер.
През октомври 1992 г. министърът на правосъдието е издал Инструкция N18 относно прилагането на горепосочената Тарифа N1. В две от разпоредбите на инструкцията се посочва, че исканите преписи по наказателни дела от общ характер от страна на подсъдимите и трети лица, за да им послужат другаде, а не по самите дела, също трябва да се таксуват в размер на 1,50 лв, а ако преписът е повече от една страница - по 1 лв. за всяка следваща страница.
С решението си ВАС е отменил и тези части от инструкцията. Решението е окончателно.