"На първи октомври т.г. работодателят ме уволни поради съкращаване на щата. Оплаках се на синдикатите, че няма ново щатно разписание и след проверка те предупредиха директора, че трябва да направи ново щатно разписание, както изисква законът. Изчаках две седмици и на 12 октомври обжалвах заповедта за уволнение в съда. На първото дело с удивление разбрах, че още на 6 октомври работодателят сам си е отменил заповедта за уволнение и е наредил да ни уведомят да се върнем на работа. Дори беше представена нотариална покана, която въобще не ми е връчвана. Съдът реши, че нямам основание да водя делото въпреки изплащане на обезщетения по същата уволнителна заповед и задържането на трудовата ми книжка повече от 2 месеца, при което се наложи намеса на Инспекцията по труда. Това са двата месеца, през които работодателят уж искал да ми връчи заповедта си отмяна на уволнението. Въпросът ми към вас е как да защитя правата си? Какво да предприема ?"

Пита Василка Байнова от София

Консултацията подготви адвокатът Иван Сотиров



В Кодекса на труда (КТ) има възможност работодателят по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на искова молба в районния съд. Изискванията това да стане, според чл.344, ал.2 КТ, са следните:

1. Заповедта да е отменена преди образуване на трудовия спор в съда. Това означава, че за работника и за работодателя има изискване това да стане в 2-месечния срок за обжалване на уволнението по съдебен ред. Ако работникът има някакви очаквания, че директорът сам ще си коригира заповедта, рискува да се подведе във времето и да наруши давностния срок от 2 месеца. А така може да загуби възможността да защити правата си в съда. В практиката си имам случаи, когато работникът не е искал да се съди с директора си, изпуснал е 2-месечния срок за обжалване, но работодателят и след този срок е отменял уволнението и е поканвал работникът или служителят да заеме предишната си длъжност. Според мен няма пречка това да се случи - законът не го забранява. Признавам, че това е ставало единствено при смяната на директорите на предприятията. Защото отмяната по инициатива на директора на фирмата е въпрос на лична преценка или по повод на проверка, какъвто е конкретния случай.

2. Особено важно е заповедта за отмяна на уволнителната заповед да е с дата преди датата на завеждане на исковата молба в деловодството на районния съд. Особено неприятен е фактът, че работодателят може да си изготвя и извежда заповеди с най-различни мотиви и съдържание и почти никой не може да го контролира в тази му дейност. Важно е да се знае, че заповедта за уволнение не е административен акт по смисъла на Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд. Затова се обжалва по реда на Гражданския процесуален кодекс и делото може да се гледа от три съдебни инстанции.

В конкретния случай мога само да предполагам, че след получаване на исковата молба, изпратена му от съда, работодателят със стара дата е изработил отмяна на уволнението и по този начин се е опитал за компрометира заявените от работничката искове в съда. Втората заповед на работодателя наистина носи дата преди датата на образуване на делото в съда. Но тук се поставя големият въпрос, който трябва да решат съдилищата - трябва ли отменителната заповед да се връчи на работника или служителя и какви последици му носи този нов документ.

Съдилищата наистина приемат, че, макар и невръчена, отменящата уволнението заповед произвежда действие. Т.е. формално съдът приема за меродавна по-първата дата на отмяна спрямо по-късната дата на завеждане на делото в съда. Но не е отчетен фактът, че към момента на образуване на делото читателката въобще не е могла да знае за подготвяното й връщане на работа.

Съзнавам двата важни проблема, които предизвиква съдебната практика - безконтролното творчество на заповеди от страна на работодателя, който може да провали всеки започнал съдебен процес като дори пред втората инстанция извади отменителна заповед. Второто ми огромно опасение е модата и желанието подобни документи да се връчват чрез нотариус или помощник-нотариус. Но в оформлението на нотариалните покани липсва място за подпис на получателя, заверката се прави само от връчителя (като време, място и час), което създава впечатление за едностранност и незавършеност на процедурата на връчване на преписи от документи.

Начинът на защита на читателката е да оспори заповедта за отмяна на уволнението като дата и да претендира обезщетение за периода, през който е била уволнена. Както и да помисли иска ли да се върне на работа при този директор в 2-седмичния срок на чл.345, ал.1 от КТ.