И по граждански дела ли хората са длъжни да се явяват, като ги викат за свидетели? Какъв е редът? Има ли някакви изисквания и наказания?

М.Я., София



Няма спор, че са далеч по-известни строгите правила за даването на свидетелски показания по наказателни дела. Включително и когато един свидетел трябва да се яви в съда. Той не само може да бъде глобен, но и на практика може дори да бъде доведен принудително в съдебна зала. По-малко се знае, че сродни правила важат и за свидетелите по граждански дела.

В действащия Граждански процесуален кодекс (ГПК) има дори специален раздел, озаглавен "Свидетелски показания". Според чл. 163 "свидетелят е длъжен да се яви пред съда, за да даде показания". Веднага след това е определено и кога свидетелските показания са допустими и кога не. Според ГПК те могат да бъдат използвани винаги, освен ако например е за установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен акт. Това означава, че не може да се ползват показания, за да се каже какво е пишело в някакъв нотариален акт за имот, за да се докаже продажбата и съответно собствеността. По закон се изисква при съответната сделка да има сключен писмен договор, да има писмен нотариален акт. Или казано иначе, не може сделката и собствеността да се доказва в случая със свидетели. Просто трябва да бъде представен съответният договор, чрез който е извършена сделката или пък нотариалния акт, ако такъв е бил изготвен вече. Не може да има свидетелски показания и за опровергаване съдържанието на официален документ. Има и още няколко хипотези за недопустимост, която обаче не важи ако и двете страни в съответния граждански спор се съгласят. Ако обаче няма съгласие, то свидетелските показания са недопустими и за установяване и на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. Не може да има и за погасяване на установени с писмен акт парични задължения, както и за опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.

ГПК определя, че никой няма право да се отказва от свидетелстване. Веднага след това са написани няколко изключение. Така може да откажат да дават показания пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор. Същото се отнася и до роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпруга и бившия съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство. "Не могат да откажат да свидетелстват, но могат да откажат да дадат отговор на определен въпрос, като посочат причината за това, лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на близките си непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване", определя още ГПК.

Иначе свидетел, който отказва да даде показания или да отговори на отделни въпроси, е длъжен да посочи причините за това писмено и да ги удостовери преди заседанието, на което ще бъде разпитван, или устно пред съда. Ако свидетел не се е явил пред съда и така е забавил доказването, той ще трябва да възстановява на страните разноските, направени вследствие на неизпълнението му. Освен това той изгубва право да иска възнаграждение. Последното право - на възнаграждение и разноски, той има по силата на чл.168 от ГПК. Те трябва да бъдат поискани от свидетеля до края на съдебното заседание. Възнаграждението и разноските се изплащат от внесения депозит.

Иначе законът определя, че преди разпита на свидетеля съдът снема неговата самоличност, изяснява данните за евентуалната му заинтересованост и му напомня за отговорността пред закона в случай на лъжесвидетелстване. "Свидетелят дава обещание да каже истината", пише още в ГПК. Всеки свидетел се разпитва отделно в присъствието на страните, които са се явили. Свидетели, които още не са дали показания, не могат да присъстват при разпита на другите свидетели. По искане на страна или по свой почин съдът може да отрази в протокола конкретни особености в поведението на свидетеля при разпита, определя законът.

Пак там е разпоредено, че ако призованият в съда свидетел не се яви без уважителни причини, то съдът му налага глоба и постановява принудителното му довеждане за следващото заседание. Ако пък свидетелят откаже да даде показания без уважителни причини, съдът му налага глоба.

Глобата в тези случаи е в размер от 50 до 300 лв. Ако пък нарушенията затрудняват хода на производството или са извършени повторно, то глобата е в размер от 100 до 1200 лв. Ако бъде наложена такава глоба, то всеки потърпевш, включително и ако е свидетел, може да подаде молба за отмяната й в седмичен срок. Тя се подава до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите, когато лицето не присъства в заседанието - от деня на съобщението. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане. Определението подлежи на обжалване с частна жалба.