Висшият съдебен съвет (ВСС) не се е разбързал да открие процедурата за избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС). 7-годишният мандат на настоящия шеф на съда Лазар Груев изтича на 12 ноември. Сроковете за откриване на процедурата за определяне на негов приемник са определени от закона. Това трябва да се случи не по-рано от 6 месеца и не по-късно от три месеца преди изтичане на мандата на Груев. В случая - между 12 май и 12 август. Идеята на дългия срок е да няма изненади и времето да стигне кандидатите да бъдат подложени на обществено обсъждане. ВСС обаче очевидно ще хване последния влак и процедурата ще бъде открита точно преди кадровиците да се разпуснат за лятна ваканция през август. Така ще се измести и времето за номинации. Тъй като по закон те се правят в двете поредни заседания, следващи това, на което е прието решение за откриване на процедурата. Това означава, че ако процедурата бъде открита точно преди лятната ваканция, то номинациите ще бъдат направени чак през септември, а самият избор ще се отмести за след това. Когато трябва да са минали и предсрочните парламентарни избори. И съдебните кадровици ще са се ориентирали откъде духа вятърът в новата политическа реалност. А опитът, натрупан през годините, учи, че политическата класа прави всичко по силите си да овладее ВСС и пред него да дърпа конците и в съдебната власт. Често за това не са необходими големи усилия.

Вече не веднъж и от ЕК, и от САЩ подчертаха, че ще следят изкъсо избора на председател на ВКС. Той ще е показателен за това може ли системата да излъчи някой за най-висш пост единствено на базата на професионалните му умения, доброто му име в обществото и авторитета му сред съдийската гилдия.

Право да издигат кандидатури имат група от петима от членовете на съвета, както и министърът на правосъдието. По правило обаче представителите на изпълнителната власт не се възползват от възможността да издигат претенденти. А тази възможност може да бъде запълнена със смисъл. Какво пречи например съсловните съдийски организации или съдиите от ВКС да излъчат един или повече кандидати, които да бъдат лансирани пред ВСС от министъра на правосъдието. Засега обаче не се демонстрират такива намерения.

Преди седмица мнозинството във Висшия съдебен съвет отказа да приеме промени в правилата за избор на тримата големи в системата - шефовете на ВКС и Върховния административен съд и главния прокурор. Така, с дребни козметични корекции, остават в сила процедурните правила, с които в края на 2012 г. за обвинител №1 беше избран Цацаров. Предложенията за промени бяха направени от Калин Калпакчиев и Камен Иванов. Основният им аргумент бяха констатациите в последния доклад на Европейската комисия и "някои несъвършенства и празноти в правната уредба".

Без логични аргументи беше отхвърлено предложението с откриването на процедурата за избор на някои от тримата големи, да се се приема и профил на длъжността - описание на необходимите качества за заемането й. Като профилът се основава на оценка за състоянието и нуждите на органа на съдебна власт и съдържа характерните особености на длъжността председател на ВКС, ВАС и главен прокурор, и качествата, които кандидатите трябва да притежават. Според вносителите на предложението профилът би осигурил предвидимост и действителна прозрачност. Професионален анализ на дейността и състоянието на Върховния касационен съд, Върховния административен съд е полезен не само за да се отчете изминалият мандат на председателя с неговите достижения и недостатъци, но също така в решителна степен ще спомогне за вземането на рационалното и принципно решение за това какъв професионалист и с какви качества е нужен за справяне с функциите на председател на върховната съдебна инстанция.

След дълъг спор за това какво значи "профил" и има ли той почва в процедурите на ВСС, мнозинството в съвета реши, че няма нужда от такъв, а тъй или иначе се правел анализ за състоянието на съответния орган на съдебната власт. Вероятно има членове на съвета, които вече са наясно коя ще е печелившата номинация и се притесняваха, че в профила може да се запише например, че успешният кандидат е съдия от кариерата, минал през различните нива в системата.

Друго предложение, което мнозинството не възприе, беше даването на възможност на съдиите от двете върховни съдилища да лансират кандидатури за председател на съответния съд, които членовете на ВСС и министърът на правосъдието да внесат за обсъждане, ако преценят.

Зачитането на волята на съдиите от върховните съдилища дава възможност да се избере председател, чийто авторитет е признат и безспорен вътре в съда, т.е. след избора съответният върховен съд ще продължи да изпълнява функциите си без скандали и сътресения, които биха възникнали при избор на неподходящ кандидат.

Някои членове на ВСС обаче донесоха от 9 кладенеца вода, за да обяснят, че върховните съдии, видите ли, изобщо не искат да ги занимават с избора на председател, тъй като това е правомощие на съдебния съвет. В крайна сметка се прие поне върховните съдии, ако пожелаят, да могат да поканят на изслушване номинираните кандидати. Сега би трябвало магистратите от ВКС да се възползват от тази възможност и изслушванията да бъдат проведени при открити врати. Така и номиниращите ще имат едно наум, преди да издигнат кандидатура заради конюнктурни интереси и пазарлъци, а не заради професионалните й качества.

Не мина и предложението, когато има повече от един кандидат, да се гласува не с електронната система, а с интегрална бюлетина, което би гарантирало равнопоставеност на номинираните. Въпреки че точно електронното гласуване за главен прокурор отнесе много критики и подозрения.

За разлика от изборите на други ключови постове в системата, този път в публичното пространство още не е категорично ясно кой ще бъде избраният. Може би от ВСС си взеха поука, че предизвестените избори играят лоша роля за имиджа на кадровия орган и този път сметките и договорките се правят по-конфиденциално. А може би просто заради извънредната политическа обстановка кандидатурите не са добре избистрени.

Из публичното пространство вече витаят няколко имена на евентуални претенденти за поста. Сред тях са наскоро избраната за председател на Апелативния съд във Варна Ванухи Аракелян, зам.-шефът на Апелативния съд в София Стефан Гроздев, зам.-шефът на Софийския градски съд Богдана Желявска, зам.-председателят на Върховния административен съд Боян Магдалинчев. Сред съдиите като добра възможност се обсъждат и тримата заместници на Лазар Груев - Таня Райковска, Красимир Влахов и Павлина Панова. И тримата са уважавани от колегите си професионалисти и се вписват в профила, за който от години настояват магистратите - човек с опит в системата, който е градил кариерата си в нея, а не влиза директно от върха й. Засега обаче не е ясно дали ще се намери кой да номинира някой от тримата заместници, а и дали самите те биха влезли в битка, която може да се окаже доста кална.

Напоследък в Съдебната палата се обсъжда и екзотичната хипотеза, че главният прокурор Сотир Цацаров, който допреди да оглави обвинението, беше съдия, може да приеме да бъде издигната кандидатурата му за председател на ВКС. Вероятността това да се случи обаче е минимална. Не само защото главният прокурор има много по-голяма власт от председателя на ВКС, но и защото изоставянето на поста на първи обвинител от Цацаров след по-малко от 2 години, би било равносилно на признание, че не може да се справи. Да не говорим колко ясен пример би била подобна рокада по върховете на системата за съществуването на съдебна номенклатура.

Който и да бъде номиниран за председател на ВКС обаче, по закон трябва да събере поне 17 от 25-те гласа в съвета. А последната фаза е президентски указ за назначение. Държавният глава има право да откаже да подпише указ само веднъж. Преди време Росен Плевнелиев даде заявка, че може и да не подпише указ. Президентът обясни, че ако процедурата по избора се компрометира, така както стана с тази за конституционен съдия или за главен съдебен инспектор, няма да се поколебае да не подпиша и публично да заяви своите възражения. Развръзката предстои.