Месеците преди избори по традиция са сезонът на скандалите. Компроматите валят гъсто и страшно като градушката над София, правейки на решето доверието в институции и хорските репутации. Слухове предвещават фалит на държавата поне по три пъти на ден, а половинчати сведения за кадрови размествания в администрацията рисуват картина на мащабно предизборно преселение на партийни калинки.

Не всички си заслужават скандала, но някои определено сами си го търсят. Като външното министерство, което привлича медийното и общественото внимание не толкова с дипломатическата си дейност, колкото със задграничните назначения, около които винаги витае неприятният мирис на връзкарството по партийна и приятелска линия. А МВнР никога не успява да разсее тези подозрения, защото напук на непрестанните си декларации за прозрачност и откритост, все се дърпа далеч от очите на обществеността и



предпочита да битува в сенките на държавната тайна



Винаги обаче се намира някой, който да развали комфорта на дипломатите, при това без особени усилия. Последно го направи Бойко Борисов, който с две изречения, подхвърлени мимоходом в кулоарите на парламента, принуди Външно да се обяснява публично за кадровата си политика. "Виждате - Вигенин 160 души назначава, включително и въпросната госпожа, за която преди време разговаряхме. Една съпруга, която отсега е назначена за 2015 г.", подметна бившият премиер. И веднага предизвика буря - подобно мащабно кадрово разместване в навечерието на изборите въобще не е шега работа, още повече че "въпросната госпожа", спомената от Борисов, е съпруга на съдията, осъдил дясната му ръка в партията Цветан Цветанов на затвор. А цялата информация на водача на герберите идваше от една най-банална министерска заповед, засягаща ротацията на служители на МВнР зад граница. 105 души, които се завръщат от мандатите си в чужбина, и съгласно правилата на ведомството биват преназначавани на нови длъжности в София. Хората на Кристиан Вигенин побързаха да се оправдаят, че става въпрос за рутинна процедура. А командироването зад граница и преназначаването на завръщащите се ставали "по напълно прозрачен начин" по нормативни документи, които били подложени на "открито обществено обсъждане". А целият този подход бил "резултат от ангажимента на министър Кристиан Вигенин за открито управление, професионализъм и предвидимост на кариерното развитие на всеки служител".

Въобще прозрачност и откритост да искаш. Как при това положение стана възможна цялата патърдия? Сал един Борисов ли е виновен? Че той подобни "информации" произвежда буквално през час.



Медиите ли са виновни, че ги разпространяват?



В никакъв случай. Появят ли се данни за преназначаване на толкова много хора в последните дни на едно правителство, журналистите са просто длъжни да разберат за какво става въпрос, още повече че никой не знаеше нищо по въпроса. Всъщност именно тук е ключът - никой нищо не знаеше извън министерството. А, като се замисли човек, какво толкова има да се крие, щом става въпрос за рутинна процедура? Не искат да разкрият служителите в ротацията - било служебна тайна. Добре, сигурно си имат някакви сериозни и задълбочени съображения за това, но поне да кажат какви са те. Обществеността не е длъжна да ги знае, нито пък трябва да приема на юнашко доверие уверения от типа, че става въпрос за защита на националния интерес и сигурност. Освен това какво пречи да се разкрие поне план-графикът, по който стават тези ротации? От министерството увериха, че по едно и също време големи групи служители напускат или се завръщат в България. Ако това става по публично ясен график, тогава поне ще стане ясно дали твърденията, че се правят политически назначения в 12 без 5, са спекулации или истина.

За външното министерство отдавна е практика да спомага за подобни излишни скандали, като създава ненужни тайни. Да си спомним как миналия месец се вдигна шумотевица, когато в медиите се промъкна информация за посещението на руския външен министър Сергей Лавров у нас. Тогава Вигенин обясни, че



държал уговорката за визитата в тайна,



защото още не било уточнено всичко по нея. Лавров дойде и си отиде, а на никой не стана ясно каква беше ползата от цялата тази секретност. Какви ли не спекулации пък се породиха около посещението на турския първи дипломат Ахмед Давутоглу, за когото разбрахме, че се планира да дойде в България чак когато медиите в южната ни съседка разтръбиха, че всъщност нямало да идва. И пак последваха напълно безсмислени спекулации.

Всичките тези случаи оставят впечатлението, че МВнР съзнателно бяга от общественото внимание. Така рутинните ротации на дипломатическите служители наистина започват да изглеждат като уреждане на наши хора в последния момент, а криенето на предстоящи визити на чужди дипломати у нас - като опит да се отклони необходимото предварително публично обсъждане за какво всъщност идват тези хора в България. Прикритостта на институцията я прави да изглежда самозатворена и безконтролна. А подобен имидж е последното, от което се нуждае българската държава в момент, когато доверието в нея отбелязва исторически спад.