(продължение от миналия четвъртък)



Великата френска революция създаде модела на съвременните обществени преобразувания, но тя показва и много бързо развитие, което е следствие от натрупването на критична маса от обществени противоречия. Времевите показатели при кой да е исторически процес винаги са показател за натрупването на такива противоречия. Така, наверно, ще създадем довод срещу ония, които виждат в избухването и хода на тази революция всякакви юдео-масонски и банкерски заговори. Не твърдя, че нищо в тези теории не е вярно, а че никакъв заговор не би успял без наличието на задължително ярки обществени предпоставки. Какъвто и да е заговор, каквато и да е постановка от произволна тясна обществена група може да има траен успех само ако преследва цели, които са еднопосочни и едновременни с преобладаващите потребности на обществото като цяло.

Независимо от лъкатушното развитие и незрелостта на революционния процес във Франция от 1789 г. до Парижката комуна, ще трябва да се съгласим, че от идеологическа гледна точка по-раншните Нидерландска (1568-1648 г.) и Английска (1642-1651) революции само подготвят появата на същинската революционна промяна в обществените отношения. Тяхната "незрелост", от чисто революционна гледна точка, Великата френска революция изживя много бързо.

Вярно е, че Декларацията за правата на човека и на гражданина от 26 август 1789 г. (вж. Свързани текстове) напомня по външен вид американската Декларация за независимостта (1776 г.), но наистина само формата на декларацията е донякъде сходна. И двата документа са изцяло плод на развитието на европейската обществена мисъл, отвъд океана сред обширните слабонаселени поля, сред робите и техните робовладелци, сред безчетните стада с пастирите им не би могла да възникне такава стройна революционна теория. Единствено почти трийсетвековното развитие на европейската обществената мисъл можеше да създаде условията за обществения поврат, осъществен с Великата френска революция.

* * *

Относителната бързина, с която се развива революционния процес във Франция се отнася напълно и до развитието на символите на революцията и на нейните движещи обществени сили. Може би, в този ред на мисли, някога ще е хубаво да се отдели тук място на тези, които промениха из корен Франция, но днес ще ни занимава зараждането и развитието на революционната пропаганда от средата на 1789 г. насетне, промените в символите на един исторически процес са твърде показателни и за самия него.

Много рядко големите обществени промени приемат наистина взривообразна форма, обичайно е те да се развиват повече или по-малко плавно - обичайно е нужно време за избистрянето на идеите, за замисляне на делата, за осъществяването и развитието им, понякога дори цели десетилетия се "губят" в подготвителния етап. Дори един много бърз поглед би трябвало да ни убеди, че във Великата френска революция понякога само месеци делят една промяна от друга.

Понеже думите "Франция", "революция", "победа", "свобода" са от женски род във френския език изображение на жена става символ на Великата френска революция още в първите й дни. Изглежда образът е създаден от Франсоа Бонвил, художник, гравьор и издател, който работи дейно и преди, и след революцията до смъртта си през 1814 г. И тъй като този символ е създаден изглежда непосредствено след 14 юли, ще е трудно да се открие по-ранен. Както е обичайно за изобразителните похвати от това време, те са претрупани с алегории и знаци, а и с изобилие от надписи (вж. изображението в началото на текста), които трябва да улеснят възприемането и разбирането на творбата.

Засега копиеносната свобода-победителка е заела спокойна тържествуваща поза, ще минат повече от четири десетилетия докато тя се превърне във възторжена предводителка, в защитница на барикадите, чиято разголеност ще създаде идеала за жената в революцията за век и половина напред. Стана ясно, че иде реч за началната и за крайната фаза в развитието на тоя символ - от спокойната Копиеносна свобода-победителка до героичната Свобода на барикадите.

За ознаменуване на Февруарската революция (1830 г.) Йожен Дьолакроа (1798-1863) ще нарисува след 1830 г. картината "Свободата води народа". Огромното платно, което наверно е сред десетте най-известни живописни платна от всички времена и от всички части на света, е само пряка илюстрация, макар и гениална, на поетични образи в стихове от "Марсилезата" ("Свобода, сражавай се заедно с твоите защитници") и от "Химн на свободата" ("Свободата ни води").

През десетилетията на развитие на художествения символ на Френската революция - от 1789 г. до 1830 г., в резултат на бързите политически промени и в съответствие с принципите на класицизма се променя и външният изглед на тоя символ. Понякога той се превръща (1799 г.) дори в гол млад мъж, чието внимание е раздвоено между Републиката и Монархията.

Особено политическите промени налагат преосмисляне дори на изображения, които би следвало да имат чисто документална функция (вж. Свързани текстове). Във всички случаи ако хилядите запазени изображения от това време се съпоставят с писмените свидетелства за епохата може да се стигне до обективен изглед на представата ни за събитията от това време. Така сравняването на само три свидетелства за първите дни след 14 юли 1789 г. (вж. Извори и изображението след текста) ще ни доведе до много точни изводи за характера на тия първи дни, за несигурността и страха, за ужасните слухове, за ролята на аристокрацията и на средната класа, за силата на революционната вълна.

Вече се видя, че текстът на най-ранния музикален символ на Френската революция - "Патриотична песен" (май 1790 г.) се ожесточава драстично с ожесточаването на общественото противопоставяне при приближаването на Времето на терора (5 септември 1793 г.-27 юли 1794 г.). Донякъде такава е и съдбата на "Марсилезата" (април 1792 г.), текстът на Роже дьо Лил е преправян и дописван многократно след създаването на песента. Днес от общо седемте й строфи се изпълняват обичайно първия, шестия и четвъртия (в този ред).

Вторият музикален символ на Френската революция, "Химн на свободата" (1794 г.), е известен днес с преправеното от Робеспиер заглавие - "Походна песен". Написана от Етиен Никола Меюл, известен в своето време оперен композитор, автор на над 40 опери, в музикално отношение тя стои несравнимо по-високо от "Марсилезата", но има злощастието да е химн на Франция при управлението на Наполеон. Чак при президентството на Валери Жискар д`Естен бе въведена практиката двата музикални символа на Френската революция да се изпълняват и при официални случаи един след друг. Така е обичайно, съдбата на символите следва винаги събитията и съдбата на участниците в тях.







Извори



"Не успяхме да станем от масата [в столовата на замъка "Шьоверни", до днешното градче Куур Шьоверни, близо до Орлеан] когато моят управител . . . ме отведе встрани . . . Ето какво ми каза: ". . . Бях в Монти когато изведнъж чух да бият камбаните. Разтича се народът. Помислих, че има пожар, когато чух няколко вика: "Враг, англичани, на миля са от тук, с огън и меч напредват! Свещеникът във Фужер [в Бретан] бил разсечен на части." Хукнах към коня си. Всички бягаха насам, като подкарваха добитъка и возеха покъщнината си . . . Препусках с все сила, за да ви предупредя. Паниката е всеобща и навсякъде бият камбаните" . . . Посъветвах го, преди всичко, никому нищо да не казва и да се прибере у дома си, като го уверих, че ще се погрижа за всичко. Върнах се в залата за хранене, за да предупредя мъжете. Не минаха и пет минути и видях конник, който се смъкна от коня и се качи на етажа. Викаше: "Врагове, врагове, вече са на алеята!". На всички жени, които току-що бяха свършили обяда си в столовата, им прилоша. Тревогата се предаде в гостната . . . В същото време наредих да ударят камбаните. Имението и всички дворни пространства бяха препълнени с народ . . . Въоръжих всички с оръжия, коси, вили, сърпове . . . Не мина и час . . . и нашите съгледвачи се върнаха един след друг - нищо не бяха видели. Селяните безпричинно бягаха и се спасяваха без да са видели и един враг . . ."

Из "Спомени за царуването на Луи ХVI и за революцията" на Жан Никола Дюфор, граф дьо Шьоверни (1731-1802), 1795 г.



"Националното събрание, до чието знание бе донесено, че селяните упорито отказват да плащат рентите, десятъците, данъците, наемите за земята и господарските повинности; че въоръжени люде се оказват виновни за насилия; че те нахлуват в замъците, задигат книжата и всякакви документи и ги изгарят навън

...заявява, че . . . нищо не може да оправдае прекратяването на плащането на налозите и на всички други вземания, докато не последва негово решение относно различните повинности; то [Учредителното събрание] заявява, че под никакъв предлог не бива да става отклоняване от плащанията и че то с печал наблюдава вълненията, предизвикани от тези откази, противоречащи на публичното право, което Събранието няма да престане да отстоява . . ."

Из проект за постановление на Учредителното събрание, 3 август 1789 г.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?id=707191