Как се определя цената на дадена стока или услуга? Има разни сложни икономически дефиниции, в които не можем да вникнем. По-разбираемо го обясняваше Иван Костов - докато продаваше държавни активи, той проповядваше, че едно предприятие струва толкова, колкото предложат за него.

Всъщност зависи от уменията на продавача. Чували сме, че предприятия се продавали и за повече от 1 долар, а едно тестено изделие може да се продаде за много добри пари: "Баба си купи хляб за 4500 лв.", обнародва "Стандарт", както и "24 часа": "Старица даде 4500 рева за един хляб. Излъгали я, че е пратка с много пари от сина й".

Сделката - както е прието в търговията на такова равнище - станала по телефона. Пенсионерката била убедена да даде сумата на "куриер", за да получи кутия с 22 хил. евро - дар от "сина й". В кутията имало един мухлясал хляб.

Старата басня за ябълката на Рокфелер може да прозвучи така: вземаш един хляб, чакаш го да плесеняса и го продаваш изгодно.

Но и по тази схема едва ли може човек да успее кой знае колко докъм 33.

А пък успелите ги мразят. Опитват се да ги убият или пък ги набеждават, че подготвят убийство. За щастие - има справедливост и съдебна система.

Но информацията също е стока и начинът на поднасянето й също има цена.

По един начин звучи - "Темида. И във Виена, и в София прекратиха проверката срещу Пеевски" ("Стандарт"); съвсем другояче - "Делян Пеевски в писмо до медиите: Две прокуратури обявиха, че съм невинен" ("Преса"). Въобще срамотно звучи, че за сведения от такъв порядък трябва да се подсказва с писмо. Какво значи писмо? Самата Темида вопие за справедливост!

Повечето вестници разпространяват преразказ на пресконференция на Волен Сидеров с негови мисли за банковата система; и навсякъде е отбелязано видимо: "платена публикация". Ако така продължава, един ден и Пеевски ще бъде принуден да комуникира масово чрез платени публикации!

Ама това е толкова извратено, че не щем и да го мислим.