|
| Проф. Гарабед Минасян е доктор на икономическите науки. Има два мандата като член на Управителния съвет на БНБ (1997-2006 г.) През 1997-2000 г. е икономически съветник на президента. Работи в Икономическия институт на БАН. Бил е негов директор през 1992-1995 г. |
- Сегашното правителство изобщо не трябваше да съществува. То от самото начало изгуби доверието на хората, а без доверие никой не може да управлява. За последните 12 месеца по данни на БНБ 2.1 млрд. евро са напуснали страната. И ако този процес продължи, става лошо. Изтичането на финансови ресурси увеличава напрежението. След 2008 г. този процес е ясно изразен, имаше известно успокояване, но в последната година цялата несигурност в България повлия много. Тези бъркотии в Народното събрание влияят. Хората може да не излизат на улицата, но те протестират с парите си, гласуват с парите си. Един от ярките показатели е сдържаното харчене на населението. Депозитите растат, потреблението се свива.
- Нови инвестиции почти няма, а има сериозно изтичане на пари от страната. Това не създава ли рискове за валутния борд?
- Създава напрежение. Валутният борд е автоматичен механизъм, той си действа. Но когато намалява инвестиционната активност, това значи намаляване на заетостта и на заплатите, което води до социално напрежение, което в един момент става непоносимо. Така рухна паричният съвет в Аржентина - населението хукна да си тегли парите и да ги обръща във валута, банките се парализираха, положението стана социално нетърпимо.
- Именно. Според вас някой не се ли опитва да вкара България в аржентински сценарий?
- Не, не вярвам на такива сценарии. Показателно е току-що огласено социологическо изследване, според което българите продължават да вярват повече на банките, отколкото на политиците.
- Което също е страшно - хората не вярват в държавата, защото институциите не си вършат работата. Виждате странното поведение на БНБ, на прокуратурата, на правителството в случая с КТБ. Вече доста политици и икономисти поискаха оставката на управителя Иван Искров, вие присъединявате ли се?
- Това си е решение на Искров. Но ще ви кажа, че БНБ можеше и трябваше да предотврати кризата с КТБ. Казвам го като човек, който е работил там. Когато аз бях в Управителния съвет на БНБ, всеки отдел, всяко управление готвеше периодичен доклад. Тези доклади се обсъждаха на заседания на УС, понякога много разпалено, особено когато става дума за доклади на надзора, имали сме много оживени дискусии, разнищвали сме от игла до конец. В БНБ има система за ранжиране на търговските банки, следят се определени показатели. Освен това "Банков надзор" провеждаше стрес тестове за оценка на това доколко една банка би устояла на натиск при рязко изменение на един или друг показател.
Именно затова ми е чудно, че са допуснали "казуса КТБ". Има достатъчно данни и симптоми за нездраво развитие. През 2010-2013 г. средногодишният прираст на депозитите в Корпоративна търговска банка е бил 60% - много над темпа за останалите търговски банки. Средногодишният прираст на кредитите е 35% - при условие че икономиката е замряла, при слаба инвестиционна активност. Въпросът е къде отиват тези пари? Защо КТБ е привличала толкова интензивно депозити с високи лихвени проценти? Административните разходи на тази банка, които включват преди всичко заплатите, се увеличават годишно средно с 25%. В рамките на 4 години заплатите на служителите, или най-малкото на директорите са нараснали над 2 пъти. И това в период на икономическа криза. Тези данни не може да не са направили впечатление на банковия надзор.
КТБ е внасяла в хазната средногодишно по 8 млн. лева данъци. Значи активите на банката за 4 години нарастват 3.3 пъти, а данъците, които дава в държавния бюджет, остават на едно и също равнище. Не вярвам в "Банков надзор" да не са забелязали тези смущаващи факти. Познавам хората, които работят там, те са отлични специалисти. Въпросът е защо ръководството не е взело необходимите решения, за да озапти тази нездрава активност на КТБ. За мен е загадка.
Не приемам, че Управителният съвет на БНБ няма вина. Аз лично имам критики към начина на формиране на УС, и по-точно на президентската квота. По закон държавният глава има правото да назначи трима от членовете на УС на БНБ, другите четирима се избират от НС. Президентът Първанов назначи петима по време на двата си мандата и поне три от номинациите бяха неподходящи. Плевнелиев има две назначения и едното е проблематично. Мисля, че в ръководството на БНБ попадат фигуранти, а не бива да е така. Помните, че Първанов бе назначил ректора на УНСС Борислав Борисов, който е специалист по интелектуална собственост . Той се оттегли. Плевнелиев пък назначи Боряна Пенчева, която беше заместничка на министър Дянков.
- Според вас трябва ли служебният премиер, а и следващият редовен, да е банкер или финансист - като имаме предвид какви проблеми ще завари - с приходите, с бюджетния дефицит, с КТБ?
- Трябва да е човек, който си тежи на мястото, отговорен, почтен. Не е нужно да е вътре във финансовата материя, важно е да има около себе си грамотни хора, да се вслушва в съветите на повече хора и тогава да взима решения. Защото макроикономическата картина не е добра. Валутните резерви още са на прилични нива. Но имаме продължителна дефлация, а това е ясен признак, че цари несигурност - хората не харчат, защото не знаят дали утре няма да останат без работа и без доходи. Нашите политици си мислят, че каквито и бели да правят, икономиката някак ще си върви. Да, статистиката показва, че БВП расте, макар и слабо. Но това не е прогрес, това е изстискване, бизнесът полага огромни усилия.
- В КТБ доста фирми имат блокирани пари. Това е проблем и за общини, болници, държавни ведомства. Според Вас трябва ли да има пълна защита на влоговете в тази банка?
- Най-лошото ще е да се гарантират всички, а не само до 100 000 евро, както е по закон и както е в целия ЕС. За България това дори е много висока летва, по-скоро би трябвало да е 100 000 лева, не евро. Философията е, че дребните спестители трябва да бъдат защитени. Но над 100 000 евро не са "бели пари за черни дни", това вече е инвестиция, а който инвестира, трябва да е наясно, че поема риск. Ако купя магазин за 100 000 евро, а той не потръгне, някой ще ми компенсира ли загубените пари - не, рискът си е мой.
- Ясно, но в КТБ са блокирани и пари на общини, болници?
- Трябва да се търсят решения за тях, но не през гарантиране на влоговете. Защото и теорията, и практиката казват, че когато има такъв проблем, говорим все пак за четвъртата по големина банка в България, той може да повлече други, много по-големи. Най-лошото е да създаде заплаха за паричния съвет.
- Доскоро никой не смееше да говори за такава опасност?
- Ако се осигурят пари за покриване на всички депозити и ако държавата се нагърби с това, означава, че държавата трябва да емитира дългове, да разшири чергата. После тези, които имат до 100 000 лева или евро, ще си останат тук, но онези с милионите няма да останат и минутка в тази несигурност.
Всичко, което ни се случва, трябва да е обица на ухото на суверена - българския народ. Защото трябва да е наясно с последствията от решенията си. Да не гледа на изборите като на футболен мач - подкрепяш своите и освиркваш противника. Твърдият електорат е проклятие. Той не мисли, той гласува. Какво гласува - каквото каже лидерът. Без да съзнава, че това бърка в джоба му. Без да се запита кои са причините да живее лошо, бедно. Ако даваш милостиня на просяците, те никога няма да изчезнат. Ако гласуваш за корумпирани политици, вечно ще имаш крадлива и неморална власт.
- И стигаме до въпроса на въпросите - къде да намерим некорумпирани политици?
- Има принцип - в пазарната икономика не съществува "няма", ако нещо липсва, веднага се намира кой да го произведе. Когато хората осъзнаят, че носят отговорност за своите решения, че изборите не са мач, а важно решение. Много ме боли, като чуя мои студенти да казват - "какво да направим, нищо не зависи от нас". Как да не зависи?! Ако позволяваш на политиците да си разиграват коня, ти си виновен, че не реагираш. Щом преценяваме, че политиците не си вършат работата, трябва да ги сменим. Това, че ще гласуваме често, не е лошо. Така ще ги научим, че не може да лъжат и крадат.
