"При мен разцъфтя всичко - при мен разцъфтяха и "Тракия", и "Люлин", и "Струма", и "Хемус", всички банки разцъфтяха при мен", похвали се лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов от малкия екран преди броени дни. В любимия си стил този неподражаем артист, надушил кръвта от поражението на сегашните управляващи, се върна на бял кон по телевизиите, за да подгрява публиката за бъдещите си подвизи. А, тя, горката, е известна с късата си памет. Затова трябва да е изпаднала в екстаз от тази поява на готовия по всяко време да бъде премиер. Ухилен, способен да пуска тарикатски лафове - връща се "доброто старо време". Пак ще настане живот, смях и закачки ще се леят от телевизора, че да не виждат обикновените хорица къде всъщност са проблемите. "Аз съм прост и вие сте прости - затова се разбираме" - това гениално прозрение на "професионалния политик" Борисов отново ще проработи.

Кой помни, че именно ГЕРБ се погрижи за руските проекти, които сега тресат държавата. Лидерът му сложи подписа си под "Южен поток", неговото правителство постла килимчето за възхода на КТБ. По времето на ГЕРБ дребният бизнес беше задушен, а едрият изнудван. Пак тогава



подслушването стана основен спорт на управляващите,



а всички пари на данъкоплатците бяха превръщани в асфалт, защото "без асфалт няма ядене" (по Борисов). Е, и с асфалт няма. Пак по времето на ГЕРБ съдебната система окончателно изгуби независимостта си, политическите назначения се превърнаха в правило, неудобните бяха заклеймявани и уволнявани. Ето така се цъфтеше по времето на ГЕРБ.

"Постната пица" на бюджета се оказа доста тлъста откъм бонуси за администрацията. Да си чиновник стана голяма привилегия, непосилна без дебели връзки. Борисов, доскоро обиждан от вестниците на Пеевски, изведнъж стана обект на ласкателства и преглътна миналото. По негово време "медийното семейство" погълна почти всичко, но регулаторите не видяха нито монопол, нито други проблеми.

Най-нахална беше кадровата политика, която позволи на всеки средноинтелигентен кариерист да се докопа до хубав пост. Това не вълнуваше лидера, но пък и най-малкият протест или критика вадеше лидера на ГЕРБ от кожата му.

Не беше проведена нито една реформа - образование, здравеопазване, социална сфера - всичко замръзна. Вместо това обкръжението на лидера "риташе мач" през работно време, возеше се на самолети и военни хеликоптери, спасяваше се с директни обаждания на Първия, интриганстваше, уреждаше си имоти, поръчки, европейски субсидии.



С какво предишните са по-различни от сегашните



"Доживяхме време, в което БСП, ДПС и "Атака" направиха така, че държавата да изпадне в колапс. Повече не би трябвало да се допуска неморална коалиция между партии, които са диаметрално противоположни", развихри се народният водач в петък. И както винаги удобно пропусна партията си, тоест себе си. Защото ГЕРБ не излиза "цялата в бяло" от злощастното управление през последната година. Както не излезе "в бяло" от собственото си управление, което не можа да довърши, а трябваше да подаде оставка заради граждански протести. Малко поизбледняха спомените за тези неща, затова е добре избирателите, дето сега се възторгват от Борисов, да си припомнят "експертизата" му. Не за друго, а за да няма изненадани после.

През изминалата година ГЕРБ имаше една-единствена задача - да бъде смислена опозиция. Нищо подобно не се случи. Като лидера си партията влезе в ролята на кварталния шут. За една година видяхме малко смислени опозиционни действия. Парламентарната група не даде отпор дори на най-големия скандал - избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС. "Успелият бизнесмен" беше избран след две гласувания. Данните тогава показаха, че ако ГЕРБ и "Атака" бяха в залата, Пеевски можеше да не бъде избран. При първото гласуване почти цялата група на ГЕРБ се оказа отвън, с лидера начело. При втория опит ГЕРБ влязоха, незнайно защо пак без лидера си, обаче този път "Атака" излязоха. Имало е обективни пречки, както се вижда. Затова пък след това ГЕРБ побърза да се присламчи към гражданския протест, изригнал след скандалното назначение, и с това



отврати немалка част от протестиращите



Пеевски реално беше подкрепен и от президента, излъчен от ГЕРБ. Росен Плевнелиев подписа поправката в закона, която позволи този скандален избор, посред нощ на летището, та да може "Държавен вестник" да се отпечата призори. Този факт обаче беше позамазан и само една Татяна Дончева не спря да го повтаря.

Ако трябва да обобщим опозиционната дейност на ГЕРБ, тя се изразяваше в бойкотиране на заседанията, разваляне на кворума и процедурни хватки, благодарение на които можем да кажем, че през изминалата година работещ парламент рядко имаше. За сметка на това обаче депутатите от ГЕРБ се активизираха заедно с уж ненавистното им ДПС за мракобесния текст в Наказателния кодекс, с който да се затвори устата за всякакви новини, анализи и коментари за банките, които не изнасят на някого. Борисов и за това си намери извинение: "И моите вчера цопнаха веднага, приеха закон за на практика цензура върху говоренето за банките, за което искам специално да се извиня".

Умее ги тези номера - кой каквото прави, той винаги да е невинен. Тази политическа мимикрия всъщност му позволява да лавира и в повечето случаи да избягва персонална отговорност. Да вземем управителя на БНБ Иван Искров, на когото сега Борисов пламенно иска оставката, защото усеща, че гражданите са бесни на гуверньора заради банковата криза. Когато обаче го избираха за втори мандат, както беше против, така изведнъж кандиса, уж в името на консенсуса. Само дето пропусна да каже с кого и къде го постигна. Сегашният развой на нещата показва, че



този "консенсус" явно се е случил в сараите



или в някой луксозен хотел.

Ахмед Доган и ДПС са една от най-трудните теми за говорене на Борисов. Там трябва най-много да се упражнява, защото два дни не може да поддържа една и съща теза. Доган веднъж беше поръчал убийството му, после обаче се оказа, че не е. ДПС уж насилваше столетницата БСП, а след това Борисов прозря, че не Доган, а Станишев е предложил Пеевски. Бившият премиер обяви, че БСП, ДПС и "Атака" са подготвили сценарий - "да ме задържат в ареста и да ме убият". След това обаче Доган отново беше възвеличан като "голям политик".

Към днешна дата Пеевски, Доган и компания не са сред враговете на ГЕРБ. Но те и по време на мандата му не бяха - скандалните министри от тройната коалиция не бяха разследвани, злоупотребите се замазаха, доста от кадрите си запазиха местата и придобивките. И докато си разменяха по някое устно обвинение или обида, ей така за парлама, реално ГЕРБ и ДПС никога не се конфронтираха за нищо важно.

Та от тази изходна позиция сега ГЕРБ анонсира триумфалното си завръщане. Стягайте се, данъкоплатци.