Европейската комисия е одобрила Споразумението за партньорство с България за програмния период от 2014 г. до 2020 г., което правителството на Орешарски финализира. Добрата новина пристигна от Брюксел на втория ден на служебното правителство, след като е била умишлено задържана по искане на президента Росен Плевнелиев, твърдят източници на "Сега".

С документа ЕК ни дава зелена светлина за общо 10 млрд. евро от еврофондовете. 7.6 млрд. евро са за политиката по сближаване, тоест по оперативните програми, включително и 110 млн. евро за инициативата за младежката заетост. 2.3 млрд. евро са за развитие на селските райони и 88 млн. евро за рибарство и морско дело. След като документът е подписан, вече могат да бъдат договорени и самите програми. Очаква се това да стане до края на годината.

По отделните оперативни програми има обаче спорни въпроси, които не са изчистени. Например в споразумението страната ни нарочно не е включила броя на градовете, които ще получат директно финансиране от парите за регионите, за да не се блокира документът. Страната ни настоява те да са 67, а ЕК иска да са най-много 7, за да не се разпилява ресурсът от 725 млн. евро. Служебният вицепремиер Екатерина Захариева намекна, че запазването на повечето градове е малко вероятно, защото броят не присъства в споразумението. В официалното съобщение на ЕК се посочва, че средствата за градско развитие могат да се инвестират в "няколко градски центъра". Като типични такива у нас са идентифицирани само София, Варна, Бургас и Пловдив.

Предварителните условия, които страната ни се е ангажирала да изпълни с конкретни срокове, обхващат всички сфери и предвиждат сериозни реформи - във ВиК сектора, в здравеопазването, в транспорта и енергийната ефективност. Страната ни се е ангажирала да направи дългосрочна стратегия за развитие на железопътния транспорт, да намали ж.п. мрежата "до устойчиви размери", да преструктурира "Холдинг БДЖ" и националната компания за жп инфраструктура. Записано е, че завършването на автомагистрала "Струма" е приоритет, както и въвеждането на тол такси. От друг запис става ясно, че пари от ОП "Региони в растеж" за републиканските пътища няма да има, тъй като в споразумението се цитира наша стратегия, в която има план за поддръжка на републикански и общински пътища с бюджетни пари. В документа специално място е отделено на Северозападния регион, за който трябва да има специална стратегия за целенасочена подкрепа. Страната отново търпи критики за енергийната ефективност както за индустрията, така и за жилищата, за липсата на административна реформа и електронно управление. За съдебната система са повторени последните критики на ЕК - на първо място е борбата с корупцията.

Целите, които трябва да се постигнат с европейските пари до 2020 г., са доста амбициозни. Сред тях са: повишаване на енергийната ефективност с 25%, постигане на 76% заетост сред българите от 20 до 64 г. (в сравнение с 63.5% през м.г.), понижаване на безработицата сред младите до 29 г. до 7%, а сред възрастните от 55 до 64 г. - до 53%. Хората в бедност трябва да бъдат сведени до 260 хил. (сега са близо 1.7 млн. души), отпадащите ученици - до 11 % (12.5 % през м.г.). Времето за предоставяне на административни услуги трябва да се намали наполовина спрямо това от м.г.

ОЩЕ ВЪЗМОЖНОСТИ

"В периода 2014 - 2020 г. на разположение на страната ще бъдат около 1.5 млрд. евро от Европейския социален фонд - това е с 20% повече спрямо предишния период. България използва активно фонда - 1 на всеки 7 българи се възползва директно от него. ЕСФ ще остане основен инструмент за борбата с младежката безработица, подкрепа на най-нуждаещите се хора на трудовия пазар, постигане на по-голямо съответствие между професионалното образование и нуждите на трудовия пазар, за мерки в отговор на бедността и социалното изключване на ромското малцинство", коментира комисарят по социалните въпроси Ласло Андор.