Съдейки по това, което се говори, енергийният съвет или енергийният борд се схваща или като "обществен съвет" на представителите на компаниите в енергетиката, или като такъв на компаниите и потребителите. Ако идеята се осъществи в този й вид, или ще е налице ново издание на някаква тристранна комисия, в която никой освен правителствените органи нямат безспорна легитимност, или би го превърнало в "семинар" - от латинската дума за "разсадник", разсадник за идеи в енергетиката, от които никой не знае кой точно и кога ще има полза.

Тези ширещи се предчувствия за енергийния борд едва ли съвпадат както със замисъла и мандата на служебното правителство, така и с точното разбиране на реториката на неговото представяне през тази седмица.

Както се случва с всяка полезна идея, сега тя има много родители, но първообразите на енергийния съвет възникнаха с търсенето на отговора на въпроса какво може да спаси българската енергетика и енергопотребление (промишлено и домакинско) от плащането на разходите по политически проекти като "Белене" и "Цанков камък". Разгръщането на популизма на политиката в тази област всъщност наложи по принуда ясното изискване за енергиен борд едва през тази година.



Аналогии и задачи



От самото начало на представяне на идеята за енергиен борд аналогиите с паричния съвет (валутния борд) се натрапват от само себе си. Замисълът на валутния съвет е да се премахнат конюнктурните политически съображения при определянето на цената на парите (печатане на пари, разменен курс, лихвени проценти) и прекъсване на връзката между политическа конюнктура и парична политика. От цената на парите, т.е. от разменния курс се влияят всички цени в икономиката. Затова той и бе фиксиран преди седемнадесет години и един месец. Възможни са и други аналогии с добри прецеденти от българската практика, но те само биха замъглили смисъла. Затова и от само себе си се наложи думата "борд".

Подобно на цената на парите е положението и с цените на енергийните ресурси и на електроенергията - по веригата на добавената стойност те влияят върху всички разходи в икономиката и цените на онова, което инвестираме, произвеждаме и потребяваме.

Но работата не е в словоупотребата, а в задачите, които енергийният борд трябва да изпълни.

Без претенция за изчерпателност и подробности, те могат да се сведат до следното.

Бордът трябва да премахне или сведе до някакъв минимум политическата конюнктура при ценообразуването на електроенергията и другите енергийни ресурси.



Тук има три възможни и взаимно свързани подхода



Първо, цените не трябва да бъдат под равнището на разходите за производство на енергия, в частност електроенергия. В противен случай и производството, и разпределителните мрежи ще престанат да работят и ще фалират с лесно предвидими последици за другите отрасли на икономиката, жизнения стандарт и качеството на живот.

Второ, системата и цените не трябва да се натоварват с непредвидени и непредвидими разходи и последици, т.е. бордът трябва да спре процеса на унищожаване на капитал (инвестиции) и стойност в отрасъла.

Трето, бордът трябва да осигури превръщането на сегашния "микс" в нормални цени, които зависят от избора на потребителя и закупените количества според търсенето и предлагането. Иначе казано, енергийният борд трябва да осигури либерализирането на сделките с електроенергия и енергийни ресурси в обозримо и предвидимо бъдеще.

За да се случи всичко това, енергийният борд трябва да намери начин да се премахнат и коригират последиците от политически конюнктурни, незаконни, дискриминиращи и пряко виктимизиращи решения на регулатора, включително решенията за нерегламентирани привилегии, за скрито субсидиране на потреблението на заможни домакинства и за подкрепа на "микса" за домакинствата през цените на промишлените потребители.

Необходимо условие за всичко казано е осигуряването на независимостта на регулатора и на равноправното третиране от него на всички предприятия в енергетиката. Регулаторът следва да започне работа в строго съответствие със закона и в защита на обществения интерес.

Вероятно за осъществяването на всичко това енергийният борд ще се нуждае от експертизата и може би дългосрочното финансиране от страна на международните финансови институции.

Едва тук идва мястото на обществения съвет. За ориентация в състоянието на отрасъла, на предприятията и мрежите и съоръженията енергийният борд може и следва да работи в диалог с представителите на производителите, доставчиците, потребителите и работещите в енергетиката.



Основания



Връщането на управлението на закона и реформите, които позволяват либерализация на енергийния пазар, са основна мисия на енергийния борд.

Пример за осъществяването на такава мисия е Решението на Конституционния съд от 31 юли т.г.**, известно като делото за "20-процентната такса върху електрическата енергия от вятърна и слънчева енергия".

Конституционният съд обяви съответните разпоредби от Закона за държавния бюджет за тази година за противоконституционни на следните главни основания:

1. "Недопустимо е създаването на обособен, специален правен режим за някои субекти на стопанска дейност, а изключването на този специален режим за други."

2. "Безусловно законодателят е длъжен да предостави еднакви гаранции на всички стопански субекти - физически и юридически лица, както за българските, така и за чуждестранните инвеститори."

3. "Законодателната закрила следва да се осъществява срещу ограничаването на инвестициите и на стопанската дейност от страна на държавата."

4. "След като законодателят насърчава инвестициите и стопанската дейност, той същевременно с това трябва да създаде режим, който да защитава легитимно инвестициите, които се правят или са направени от български и чуждестранни физически и юридически лица, за да функционира нормално икономическата система."

Работата на енергийния борд и изобщо матрицата на реформи в енергетиката, която той ще разработи и прокара, не изискват нищо повече от спазването на тези принципи. Именно тези принципи са в основата на препоръките на Европейската комисия и Световната банка, отправени към предишното служебно правителство.

След това съответният министър от вече уж постоянното правителство на г-н Орешарски първо каза, че те не се отнасяли за него, а месец преди формалната си оставка заяви, че 80 на сто от тези препоръки са изпълнени. Всъщност изпълнението е 0 на сто, а енергетиката е доведена до състояние на фалит.



* Авторът е доцент в СУ "Св. Климент Охридски" и председател на УС на ИПИ.

**Решение по Конституционно дело № 1/2014 г.: http://constcourt.bg/acts