Проф. Васил Николов е роден в Бяла Слатина през 1951 г. Завършил е история в СУ "Св. Климент Охридски" със специализация археология. През 1991-1993 г. е Хумболтов стипендиант в Германия, а през 1999 г. става професор. В Националния археологически институт с музей при БАН работи от 1984 г., 10 години е бил шеф на секция "Праистория", от 2003 до 2007 г. е директор, а сега е председател на научния съвет. Автор е на 5 книги и над 200 научни публикации. В момента ръководи разкопките край благоевградското с. Мурсалево.







- Проф. Николов, след смяната на правителството, остава ли в сила срокът, който предишната власт ви обеща, за да проучите неолитното селище под магистрала "Струма"?

- Да, срокът остава до ноември.

- Каква ще е съдбата на обекта след това?

- Трябва да се провери дебелината на културния пласт. Но имаме уверение от ръководството на агенция "Пътна инфраструктура", че ще се търси компромисен вариант за запазване на част от селището. Как да стане така, че то да не попречи на магистралата, се мисли. Аз съм доволен, че те разбират колко интересен е обектът и че не бива да бъде унищожен. Агенцията обаче не може да финансира друго, освен разкопките под трасето на магистралата, а те са на 12 декара. Древното селище се разпростира далеч извън тях, но проучването на останалата му част вече трябва да се финансира от държавата.

- Защо е толкова важен този обект?

- На първите следи от селището са попаднали през 20-те години на миналия век, когато се е правила жп линията. Аз самият проявих интерес към него отдавна, още като студент; тогава си бях харесал като тема за проучвания ранната керамика и дойдох тук. Обещах си, че ако от мен излезе археолог, ще работя върху този обект. Но така се стекоха обстоятелствата, че едва тази година започнах. Още първоначалното геофизично проучване показа, че сме попаднали на нещо уникално. Първият шок дойде от откритието, че селището е на 8000 години. А когато се очертаха планировката му, улиците му, къщите му, окончателно стана ясно, че тук в началото на шестото хилядолетие преди Христа е съществувала една невероятно силна социална организация на обществото. Не може да създадеш едно такова селище на 20 декара стихийно. То има планова схема, направено е поетапно, строено е с години, мислено е. И това във време на безкласово общество, когато няма собственост, няма икономически различия между хората; различията са били на базата на престижа, както някои животни са по-силни от другите.

- И с просто око се вижда обгорялата глина на някогашните къщи. Какво се е случило с древните обитатели?

- Глината не просто е обгоряла, тя е изпечена; селището е било напълно изпепелено. Историята тук е много любопитна. Стените на къщите са били направени от дървени подпори и плет, но всичко това - замазано с дебел слой глина. Вътре в самата постройка древният човек е държал всичко, което е притежавал, без животните. Там са му били житото, пещта, мелницата, лежанката. Ако огънят случайно се е бил запалил някъде, би пламнала тази покъщнина. Но тя в никакъв случай не би горяла толкова продължително, че да развие температура 1200 градуса, при която на места е обгорена глината, за чието изпичане са нужни часове.

- Каква е вашата хипотеза?

- Напоследък текат дискусии в европейската праистория за това, че такива горели къщи са били преднамерено запалени някога. Аз поддържам тази хипотеза и смятам, че и селището край Мурсалево е било умишлено запалено вследствие на вътрешни конфликти. Това потвърждава тезата за силна социална организация. В някогашните глинени къщи е било внесено огромно, наистина огромно количество дървен материал, в това са участвали всички жители на селището. После са го запалили. Въпросът е защо. Отхвърлихме предположението причината да е била епидемия. Първо - едва ли преди 8000 години са разбирали от дезинфекция и са имали отговорността да унищожат селото, че да не се разпространява заразата. И второ - ако са били болни и слаби, то кой е носил дървата? А те са стотици кубици. Логичното е социален конфликт.

- Вярвали са, че пожарът може да го реши?

- При някои африкански племена, когато в обществото настъпи колапс, те започват протяжни обреди, които продължават с месеци; това е едно колективно монотонно въртене и блъскане на барабани, докато накрая всички не се строполят от умора. Смисълът е да забравят за конфликта. Аз не изключвам такава обредност и тук. Преди 8000 години у човека не е имало утилитарно и сакрално разделение като днес. За нас да си свършим работата, е едно, да идем на църква - друго. Но за онези хора всичко е имало душа. Къщата е имала душа. И когато я запалят, те символично погребват част от нея, за да построят след това нова. След като са си изгорили селото, отгоре са вдигнали нови постройки. Знам, че тази хипотеза звучи революционно. Има в тази посока идеи и от други колеги преди мен, които са попадали на единични къщи в Европа, за които се смята, че не могат да бъдат изгорени до такава степен от случаен пожар, но за първи път науката попада на цяло изпепелено селище.

- Ако забравим строежа на магистрала "Струма", колко време е нужно, за да се проучи докрай селището край Мурсалево?

- Един млад археолог би се пенсионирал тука.

- Къде ще отидат находките, след като приключите?

- Тук засягате един голям проблем. От разкопките покрай инфраструктурните обекти излиза голям обем находки. А музеите са абсолютно неподготвени да ги приемат. България е единствената страна в региона, която няма стратегия за историческото наследство. Вече 20 години непрекъснато се копае, постоянно се вадят ценности, а никой не е направил нищо за разширяването на хранилищата и фондовете на музеите. Те са претъпкани. Ей в онези чували, които виждате наредени под навеса, се намира материал за няколко дисертации. А на обекта има неизвадени още няколко пъти по толкова находки. И за тях няма място. Онзи ден имахме гост на разкопките, той се захласна по един антропоморфен съд и накрая каза: "Лувърът" не само веднага ще го лапне, но и ще ви плати разкопките". И това е точно така.

- Не се ли чувствате малко засенчен от блясъка на тракийското злато, вадено от колегите ви?

- Аз съм част от гилдията, която се занимава с класическата и късната праистория. За нас стана ясно в хода на проучванията за последните 25 години, че днешна България лежи в центъра на една зона, в която се е развила европейската цивилизация. Аз ги наричам "двете златни хилядолетия на българските земи" - това са шесто и пето хилядолетие. Успяхме да наложим тази теза пред чуждите специалисти и те вече използват нашата терминология. Така че аз се занимавам с корените на първата европейска цивилизация. Това е такова удовлетворение, каквото не бих изпитвал, ако проучвах тракийския период. Навремето, когато България влезе в Европейския съюз, много се дразнех от заглавията "България влезе в Европа". Ама как така ще е влязла?! Ние сме наследници на първите европейци. Правилно е да се каже: "Европа просто се върна към корените си".