36% от работодателите смятат, че минималната заплата е фактор за намаляване на заетостта в страната. За почти всяка втора фирма - 43%, тя е пречка за наемането на млади хора. Изненадващо дори сред служителите има 31%, които са на мнение, че административно определяното минимално възнаграждение оказва негативно, а не позитивно влияние на заетостта.

Данните са от национално изследване за влиянието на минималните осигурителни прагове и заплатата върху заетостта, поръчано от социалното министерство в рамките на националната програма за реформи. То е представително и е правено от февруари до май тази година сред 2525 работодатели и 3500 служители.

Тъй като мнозинството от работодателите и служителите не виждат вреди върху заетостта, изследването заключава, че "минималната заплата е високопродуктивен инструмент, чрез който държавата мотивира повишаването на заплащането на труда". Картината обаче съвсем не е толкова категорична. В различните райони и сектори мненията варират на двата полюса. Например в областите Монтана, Велико Търново и Кърджали работодателите са категорични, че минималните нива на заплащане спъват заетостта, а в Перник са съгласни "до известна степен". Негативен ефект намират и голяма част от хората в Смолян, Сливен и София-област.

Очаквано в секторите, в които традиционно се наемат хора основно на минималните заплати, работодателите са най-склонни да твърдят, че минималните възнаграждения влияят негативно върху заетостта. На другия полюс са сектори като държавното управление, здравеопазване и социални дейности, финанси и застраховане, което също е логично, тъй като в тях заплатите не се влияят от минимума.

Непрестанното увеличение с политически цели на най-ниското възнаграждение у нас доведе до огромни изкривявания на пазара на труда, за което многократно са предупреждавали експерти. Докато при средна заплата в София от 1063 лв. (последни данни към края на юни) минимална заплата от 340 лв. може да изглежда нормална, то в редица области нивото й е опасно близо до средното заплащане и заличава разликата между квалифицираните служители и начинаещите и неквалифицираните, с което съвсем демотивира най-ценните кадри. Във Видин например средната заплата е 567 лв., в Благоевград е 575 лв., в Хасково е 587 лв. Перник и Ямбол също все още са под 600 лв. В Европа минималното заплащане е около 40% от средното, като само в отделни страни достига 45%. Ако този стандарт се приложи в Хасково, там минималната заплата в момента трябва да е 235 лв.

Дебатът как да се определя минималната заплата и нуждата от формула с ясни критерии се води от няколко години без успех. От Българската стопанска камара предложиха при определянето на размера й да се вземат предвид секторът и регионът именно заради значителните разлики. Отдавна се настоява да се ползват и обективни критерии като производителност на труда, цени, линия на бедността, средното за страната възнаграждение и др. Това са измерими показатели и биха прекратили популистките изкушения на политиците.



ПРЕЧКИ

Изследването на социалното ведомство посочва, че върху наемането на лица влияят негативно по-скоро други фактори като ниското почасово заплащане и "цялостното усещане на наетите лица, че трудът им не е добре и адекватно заплатен". "Поради това сред младите хора се наблюдава тенденция към бягство от труд и търсене на по-лесни начини за получаване на доходи (включително и под формата на социални плащания). Що се отнася до нискоквалифицираните лица, и при тях проблемът не е в повишаването на минималната заплата, а точно в обратното - в ниските ставки за заплащане на труда, които се оказват слаб мотиватор за постъпване на работа", пише в документа.