"Делата за корупционни престъпления (както срещу лица, заемащи висши държавни длъжности, така и срещу полицейски служители) се образуват кампанийно, обичайно след смяна на съответния министър или цялото правителство. Освен това делата срещу лица, заемащи висши държавни длъжности, засягат влиятелни обществени личности и срещат противодействие чрез политически и медиен натиск. Тези дела са изпитание за способностите и независимостта на правозащитната система".

Този цитат от анализа на делата за корупция, по които е работила прокуратурата в периода 1 януари 2007 г. - 15 февруари 2013 г., прекрасно пасва на фиаското на скандалите "Мишо Бирата" и "Чакъра". Сякаш е писан специално за тях.

"Мишо Бирата" е заплетена история за



нелегално производство на бира от "наше момче",



за което ходатайстват от "Дондуков" 2 и от "Дондуков" 1. Тя е илюстрация на "ръчното управление" по времето на ГЕРБ, когато всеки, който имаше проблем, звънеше директно на министър-председателя и си го решаваше. Изтеклите в медиите преди три години записи всъщност хвърлиха светлина как действа премиерът, след като получи такова обаждане. В случая той директно набрал по телефона директора на митниците и му наредил да спре проверката в пивоварна "Леденика" на починалия малко по-късно Михаил Михов. Бойко Борисов отменил проверката с думите: "Хайде, прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не... Защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам - няма да го закачам". Интересна подробност е, че съветник на президента Георги Първанов по това време е адвокат на пивоварната.

Тези любопитни отношения, в които в правовите държави биха видели търговия с влияние и биха последвали сериозни последици и светкавични оставки, тук вече три години се смятат за абсолютно невинни. Те бяха предмет на две разследвания и цяла парламентарна комисия. И трите приключиха с извода, че липсва автентичен запис, и с това на данъкоплатците им беше дадено да разберат, че случаят е приключил.

По ирония на съдбата



всички участници признаха, че са водили тези разговори



За същото свидетелства и служителят от подслушването. Направени бяха няколко експертизи, които доказаха, че записите са от специални разузнавателни средства. Самият Борисов, който първоначално ги обяви за манипулирани, впоследствие призна, че са истински. Автентичността им бе потвърдена и от тогавашния заместник на Танов - Антони Странджев.

Прокуратурата обаче два пъти удобно се втурна да търси кой е изнесъл записите в медиите и след като не откри, прекрати разследванията. По отношение на съдържанието на разговора се измъкна с различни аргументи. През 2012 г. отказа да образува дело за търговия с влияние срещу Борисов с аргумента, че той си бил признал и това "изразявало самокритичност". И след като го удари на морал, не намери доказателства за оказван натиск. През 2014 г. оправданието е съвсем друго - проверката на митничарите не била законна, тъй като по време на провеждането й съдът е бил спрял отнемането на лиценза на пивоварната, а митничарите явно не знаели за това. Вода в тая воденица наля и адвокатът на Борисов с думите, че разговорът бил проведен, за да се възцари правов ред.

Тези смешки бяха опровергани от всички, разпитани от парламентарната анкетна комисия. Там митничарите разказваха на какъв натиск са били подложени, как всички били уволнени впоследствие,



какъв чадър е бил разпънат над Бирата



Танов пък цитира Михов, който казвал: "Аз винаги съм си плащал и се чудя как може да ми отнемете лиценза, никога не съм имал проблеми". Намеси и бившия държавен глава, който се опитал да "удари едно рамо" на Мишо Бирата. Самият Борисов призна преди две години: "Не че е правилно, не е трябвало да го правя. Но съм си такъв - всеки прави своите грешки, реагирах и се обадих".

За прокуратурата обаче и това не са доказателства. Тя така и не прояви интерес за какви ангажименти говори бившият премиер, защо намесва Първанов? Ако се облегнем на собствения й анализ за провала на делата за корупция, обясненията са две - конюнктурата в момента не позволява разследване срещу лидера на ГЕРБ, който според социологическите проучвания води в надпреварата за следващия парламент, и върху разследващите се оказва политически натиск.

В тази връзка можем да предположим, че



Вучката сигурно вече загрява на тъча,



предвкусвайки бъдещите мачлета с новия стар премиер. Става дума за онзи служител в митниците, когото Танов трябваше да върне обратно на работа, след като бил уволнен. Вучката се оказа футболен партньор на Борисов, нищо че имал сърдечно заболяване, установено от ТЕЛК. За случката научихме от смехотворен разговор, от който се разбра, че директорът на митниците набира ЕГН-то на героя, мислейки го за телефонен номер. Прокуратурата, естествено, изобщо не се е занимавала с това, защото се съмнява, че се е водил такъв разговор. Иначе можехме да я попитаме как се нарича на правен език такова ходатайство и последиците от него. В правовите държави след информация за игра на футбол в работно време също щяха да последват оставки, но не и тук. Така че, забравете и този случай, докато не последва втори епизод, защото Борисов отново е на хоризонта и си е същият, Танов пак е шеф на митниците - връщат се "добрите стари времена".

Със същата сигурност се задава и



второ осъдително решение срещу България



в Страсбург - заради неизпълнение на първото за задълбочено разследване на смъртта на Тодор Димов - Чакъра, който загина след въоръжена обсада от над 100 спецполицаи. И последното петно от генералския мундир на лидера на ГЕРБ беше почистено от прокуратурата със заключението, че мъжът, издирван да излежи 2-годишна присъда, се е самоубил.

Европейският съд за правата на човека в Страсбург не беше никак съгласен с този извод и дори твърдеше, че животът на Чакъра е отнет, а разследването е претупано, за да не намери виновни. И това разследване обаче, както и предишното, заключи, че Димов се е взривил сам, държейки ръчна граната по най-невъзможния начин в лявата си ръка. За сметка на това действията на "генерал Б.Б.", както го нарекоха съдиите в Страсбург, са изключително законни. Това много ще ги зарадва.

"Тези дела са изпитание за способностите и независимостта на правозащитната система", беше констатирал Цацаров. Този, който изпитва прокурорите зад кулисите, може да им напише шестиците.