Всеки боклук може да се превърне в суровина, която да се използва в нови продукти. Германецът Михаел Браунгарт е прегърнал форма на екохедонизъм, която слага на първо място "умните" продукти. Става въпрос за неговото движение "От люлка до люлка".

Брад Пит несъмнено е най-известният му фен, но химикът Михаел Браунгарт предпочита да крие гордостта си зад ирония. Американският актьор и активист за защита на околната среда признава, че книгата "От люлка до люлка" е една от трите най-важни книги в живота му. И как отговаря съавторът й Браунгарт? "Е, не съм сигурен, че Пит е прочел повече от три книги."

Това е типична духовита забележка за хамбургския проферсор. За да направи остроумен коментар, той дори е готов да забрави революцията си за момент.

В реалността 56-годишният Браунгарт е дълбоко поласкан, че американската звезда хвали работата на живота му. Той има нужда от всичките похвали и подкрепа, за да осъществи плана си - който не е нищо по-малко от индустриална и природозащитна реорганизация на света.

Във вселената на Браунгарт всеки продукт е построен така, че или да се разпада, без да причинява вреда, или да се рециклира без загуба на качество. Визията му е за една планета, в която не се акумулира боклук, тъй като всеки отпадък се превръща в храна.



Екохедонизъм



"Сегашните ни продукти са абсолютно примитивни", казва Браунгарт. Произвеждаме неща, често пълни със замърсители, и в крайна сметка ги изхвърляме. Токсините се отделят в почвата, въздуха и водата. Според него действията ни са абсолютно недоразвити - част от тъмен, неандерталски свят. "Продукт, който се превръща в боклук, просто е лош продукт. Лоша химия."

Браунгарт иска да приложи добрата химия и да произвежда продукти без замърсители, които или се превръщат в тор, или се връщат в техническия цикъл като чист, непроменен суров материал. Ако това се постигне в голям мащаб, много неща ще се променят. Прахосничеството ще се превърне в добродетел и ще живеем в свят на охолство вместо на ограничения. Светът ни ще наподобява природата, в която цветът на черешовото дърво се превръща в плод, хумус или ново дърво - еликсир на живота във всичките три случая. Този екохедонизъм е кредото на Браунгарт. "Искам хората да живеят екстравагантно", казва той.

Ограниченията и жертвите, които за много защитници на природата са любими, за него са анатема. Немското екодвижение? "Клуб мениджър на вината, където не могат да се забавляват." Защитниците на устойчивото развитие? "Оптимизират грешното нещо."

За да превърне теорията си в практика, Браунгарт основава компанията ЕПЕА. Немските му клиенти включват козметичния гигант "Байерсдорф" и производителя на бельо "Триумф", пощенската компания "Ото" и козметичния производител "Аведа". Браунгарт консултира "Фолскваген", "Унилефер" и BMW. С негова помощ "ХайделбергСимент" развива специален цимент, който пречиства въздуха, след като се превърне в бетон. А през 2013 г. "Пума" представи първата си напълно рециклируема колекция дрехи, която включва и поддаващи се на биологично разпадане обувки.



Секси нишови идеи



Той все пак има много критици. Фридрих Шмит-Блеек, 82-годишният създател на строгия немски закон за химикалите от 1980 г., който защитава хората и околната среда от нежелани ефекти, пита дали идеята на Браунгарт може да се въведе в широк мащаб. Той не се впечатлява от отделните успехи, като биоразградими платове и дамаски. "Може да се чувствам много добре на ядивните седалки на Браунгарт в "Еърбъс А380", но все още чакам да чуя предложение как да се произведат останалите 99% от самолета", казва Шмит-Блеек критично.

"Идеите му са секси, но той оперира в ниши", казва Герд Розенкранц, който доскоро работи като говорител на Немската служба за защита на природата (DUH). Михаел Мюлер, който съветва парламентарните комисии като експерт по устойчивото развитие, е откровено ядосан. Според него Браунгарт не се интересува от политическите съображения и идеите му "не са легитимни". Как, пита той, може тази прекрасна нова рециклираща икономика да се въведе, ако потребителите не са задължени със закон да връщат материали?

Мюлер отбелязва също, че е нужно значително усилие, за да се въведе необходимото законодателство. "Има огромна политическа и особено икономическа съпротива, защото базираната на прахосничество икономика е много печеливша", казва той. "Не ни липсват технологични решения. Но докато общото добруване не вземе превес над частните интереси в обществената политика, няма система, която да проработи." Освен това, добавя Мюлер, за много продукти във вселената на Браунгарт не е ясно дали и как ще се върнат от клиента обратно до рециклиращия производител.

Възраженията са основателни, но Браунгарт ги отхвърля нетърпеливо. Той смята, че критиците му са негативни и притеснени заради политически съображения. Тази целенасоченост вероятно му е нужна, за да успява да поддържа ентусиазма си с десетилетия и да остане фокусиран.



Надигащо се любопитство



Браунгарт, с прическата си на разсеян професор и очила с метални рамки, е жива и анархична алтернатива както на водените от тревоги защитници на ограниченията, така и на химиците от старата школа. Когато произнася речи, като например на конференция за собствениците на дребния бизнес през февруари, той импровизира, върви напред-назад като комик по сцената и разказва идеите си, сякаш току-що са му хрумнали.

"Искате нещата да са по-добри? Просто удряйте детето си два пъти седмично вместо пет пъти." "Кърменето е страхотно, то освобождава майката от токсините." "Северен Рейн-Вестфалия иска да е климатично неутрална провинция. Колко тъпо е това? Някога виждали ли сте климатично неутрално дърво?"

Куклите "Барби" са химически оръжия, а чантите на "Луи Вюитон" са класически пример на опасен отпадък. Нетрадиционният подход на Браунгарт буди любопитството. Най-успешната жена предприемач в Германия - Сузане Клатен, е сред публиката. Тя е основен акционер в BMW и инвестира основно в устойчиви, ориентирани към бъдещето технологии. Баварският автомобилопроизводител използва концепцията за рециклиране на Браунгарт в новата си електрическа кола.

Идеята за безкрайно повтарящ се цикъл на материалите се ражда в нюйоркски небостъргач през 1991 г., когато Браунгарт се среща с американския архитект и дизайнер Уилям Макдона на парти на покрива. Двамата разговарят разпалено по темата каква лудост е да създаваш лоши продукти, за да можеш после постоянно да ги подобряваш. Колко по-добре би било да се произвеждат свестни продукти и после да се рециклират, обсъждат двамата. Така се ражда идеята.



Връщането на суровините в цикъла



За да може суровините наистина да се връщат за рециклиране, стоките трябва да се вземат на лизинг, вместо да се купуват, а от производителите да се изисква да ги приемат обратно, развиват идеята си двамата. Така например телевизор, съдържащ хиляди токсични химикали, няма да завършва живота си на сметището или в яма за отпадъци. Вместо прозорец клиентът ще си купува правото 20 г. да гледа през прозореца, вместо да си купува офис, фирмата ще плаща наем.

Логиката на предложението е, че ако производителите получават обратно суровините, те ще имат мотивация да използват висококачествени материали. И компаниите на практика ще се превърнат в резервоари на сурови материали.

"От люлка до люлка", първата книга на Браунгарт и Макдона, е публикувана през 2002 г. и бързо намира почитатели и поддръжници. Арнолд Шварценегер, който скоро след това става губернатор на Калифорния, обявява щата за участник в проекта "Люлка до люлка" или C2C (Cradle-to-Cradle). Холивудски звезди като Мерил Стрийп, Камерън Диас и Сюзан Сарандън рекламират проекта. Фен му е режисьорът Стивън Спилбърг. След урагана "Катрина" Брад Пит се свързва с Макдона и осигурява за Ню Орлийнс 90 къщи по модела C2C.

Макдона засажда билката тлъстига върху покрива с площ от 100 000 кв. м на завода "Руж Ривър" на "Форд". Зеленият покрив пречиства дъждовната вода и спестява на "Форд" 50 млн. долара инвестиция в пречиствателна станция. Проектът за концептуален автомобил, базиран на царевица и соя, обаче е отхвърлен, защото излиза твърде скъпо.

Ековизионерите не публикуват манифеста си върху хартия, а върху полимер, от който мастилото може да се отмие. Така и мастилото, и печатното издание могат да се рециклират. Продължението му "Следващата индустриална революция", което включва и примери от реалната практика, излиза през 2008 г., следва го и трета част "Надграждане", която излиза през април 2013 г.

В Дания вече 30 големи компании са обявили, че следват принципа на C2C. 14 острова в Северно море се обединиха в мрежа на C2C. "Найки" произвежда маратонки C2C и класическият офис стол "Аерон" на Хърман Милър вече е почти напълно рециклируем. Идеята вече пуска корени дори в Китай, където "Гудбейби" - най-големият производител на бебешки колички и столчета ("Макси-Коузи") продава и специална колекция със сертификат С2С.

Най-голяма е еуфорията по C2C в Холандия. Браунгарт съветва холандското правителство и от 2010 г. публичният сектор се основава на устойчиви критерии. Част от международното летище "Схипхол" в Амстердам е изградена по критериите на C2C. Международното градинско шоу "Флориада" през 2012 г. бе под мотото на C2C, като основната сграда, ресторантите и санитарните инсталации генерираха сами енергия за нуждите си. Всички прибори за хранене, както и тоалетната хартия, бяха C2C.

Стеф Кранендийк, бивш висш мениджър в "Проктър енд Гембъл", открива Браунгарт преди няколко години. През 2007 г. Кранендийк купува холандската компания "Десо", която произвежда килими и настилки за спортни обекти. Една презентация на Браунгарт го вдъхновява и започва да умува дали компанията му не може да бъде преустроена според критериите на C2C.

Процесът започва с издирване на нетоксични материали и рециклиращи се прежди. Компанията увеличава потреблението на зелена енергия до 50 на сто от общата консумация. В този момент "Десо" открива нетоксично лепило, което може да се почиства. Оттогава компанията взема обратно продуктите си и ги рециклира. Дизайнерите на "Десо" създават "Еърмастър" - килим, който използва специална бактерия за пречистване на въздуха и абсорбира финия прах. Зелената компания произвежда и изкуствена трева за спортни терени като стадиона "Уембли" в Лондон, както и килимите, използвани на круизни кораби. "Десо" регистрира 20 процента ръст в приходите, казва Кранендийк.



Компаниите се стряскат от първоначалната скъпа инвестиция



Въпреки всичко повечето собственици на компании се въздържат от инициативата заради първоначалните високи разходи. На други пък им харесва принципът, но се противопоставят на ината на Браунгарт. Защо той така яростно отхвърля пестенето на допълнителни ресурси? Други пък подозират, че той просто иска да забогатее от монопола си върху сертифицирането по С2С. В отговор на това Браунгарт и Макдона побързаха да открият сертификационен офис с нестопанска цел.

Друго подозрение също вече изглежда отхвърлено - че C2C е възможно само при продукти с прост дизайн. Датската компания за транспорт, петрол и природен газ "Маерск" построи най-големия товарен кораб в света предимно въз основа на принципите на Браунгарт. Корабът е дълъг 400 м, широк е 59 м, с височина 73 м.

98 на сто от един кораб е стомана с различно качество, свързана с други материали. Когато един кораб отива за скрап, различните видове стомана се рециклират заедно с всички кабели и пластмасови части. В резултат се получава продукт с по-ниско качество.

При построяването на новия кораб "Маерск" монтират различните части по такъв начин, че могат точно да бъдат каталогизирани и лесно демонтирани и отделени една от друга. "Заводът за скрап ни плаща с 10 процента повече, ако знаем качеството на различните материали", обяснява шефът на екологичния отдел на "Маерск" Якоб Стърлинг. Във време, в което се появява недостиг на стомана, този кораб по същество се оказва ценен склад за суровина, и то още докато се експлоатира.

Фактът, че германската индустрия все още се бори срещу концепцията на Браунгарт въпреки успехите й досега, е резултат от "романтичния поглед върху природата", убеден е Браунгарт. Освен това "ние сме много добри в оптимизирането на погрешни неща", казва той. И дава пример с това, че германските компании печелят много, като изнасят по света технологии и предприятия за изгаряне на отпадъци.

Години наред кариерата на Браунгарт е ограничавана от много близък до него човек - от съпругата му.

Моника Грифан, бивш министър на екологията в Долна Саксония от Зелената партия, често е критикувана, че лансира съпруга си и работата му. Веднъж се опитва да го назначи като експерт в комисия и подкрепя участието му в експото в Хановер през 2000 г. Това едва не струва поста й и затова Браунгарт се опитва да не вдига много шум около проекта си в родината. След като тя излиза от политиката през 2012 г., той отново се появява в публичното пространство.

През пролетта представители на строителния и имотния сектор участват в първия форум С2С в Щутгарт. Списъкът с участниците показва колко много бизнес лидери са преодолели резервите си. Там са Audi, BMW, Carl Zeiss, Siemens, Bosch, Lindner, Knauf Gips и производителят на спирачки за автомобили Knorr Bremse.

Кристиане Бенер, член на борда на профсъюза на металурзите IG Metall, смята, че C2C е чудесна възможност за германската икономика. Вместо да се опитва да се конкурира със страни с ниски заплати, Германия трябва да се обърне към иновативния лидер на екореконструкцията, смята тя.