03 Септември 2014 16:06
Имам една хипотеза за службите за сигурност (вътрешни и външни) в организирани страни. Според нея, ако не се вземат специални мерки те постепно окупират власта в съюз с други части от структурата на държавата - какви точно зависи от съответната страна. В UK, например, традицията дава на много малко хора от службите сериозна власт и ги поддържа в ясно разделение, а и короната не бива да се пренебрегва - там и да има такъв ефект, той се развива върху вече съществуваща от векове традиция, но за другите страни тия служби като постоянно и силно начинание са относителна новост. В Русия службите са преизграждани от нулата или от някъде по средата няколко пъти, което не отрича възможностите на КГБ, ФСБ и т.н. да определят много неща зад кадър, но със сигурност не им дава възможност да са еволюирали до своеобразна скрита аристокрация. Тия неща обаче не важат за Америка, а роенето на нови служби подксазва за вероятност те да са част от разрастване на властов механизъм. Там логичните съратници са съдебната система и част от наследствения икономически елит, а политиците ... хм. За разлика от кажи-речи всяка западно-европейска страна Американската политическа сцена е пълна с непостоянни активни лица. Постоянство и приемственост се наблюдават ясно до ниво щат, но на федерално ниво всичко изглежда като проветрива площадка. На теория това би могло да бъде площадка за "сълкновения" на отделните щати и групи от тях - нормалното й предназначение, но дали е така?
Да не се увличаме в хипотези, но все пак чувството, че Американската политика се води от някаква инерция под контрола на пряко свързани с нея среди, а не от избирателя е доста обосновано и доста силно. Гледайки историята паралели могат да се намерят още в Римската Република и едва ли ще е много нелогично да се предположи, че това е нормален процес в големи (за времето) си държавни образувания. В известен смисъл това не е антидемократично - то е демокрацията, макар, че не е това, което се опитват да ни рекламират. Все пак в описанието на продукта, човек се обръща с прости слова към най-простите си клиенти, а останалите се очаква да вземат решения по други показатели, а като се има пред вид, че са и значително по-малко ... ами няма нищо ненормално в това, че ни описват демокрацията като двупластова - гласоподавател-власт, а тя да е три и повече пластова - гражданин-"елит(и)"-властов компромис. Опростенчески го казвам, не ми придиряйте за подробностите, важното е разминаването на рекламата и стоката, но още по-важно е кои са тия средни пластове и доколко и как поддържат свързаността на цялата система. Според мен тая свързаност е накърнена по еднакъв начин и в Америка и в Украйна и тенденциите са задълбочаване на разкъсването. В такива условия интересите се виждат, планират и управляват единствено от средните пластове (елитите), докато интересите на гражданите се очаква да бъдат насочвани в посоки благоприятни за избраните от елитите интереси. Нормално явление (според мен) е в такива условия да се наблюдават "случайни" проблясъци в сфери нямащи пряко отношение с целите елити - т.е. инициатива по вкус на части от тях. Те обикновено блесят с нелогичност и са лесни за наблюдение и индикатор за индиректна оценка за състоянието на дадено общество...
Сигурно всичко звучи казано от средата, но ако някой е обръщал внимание на брътвежите ми за естествената феодална наклонност на човешкия вид и концпецията, че власт и пари (влас и икономика) са две от лицата (но не всички) на един и същи механизъм, би трябвало да се сещат за какво говоря. Общестата ни остават относително свободни, докато вертикалната мобилност е относително достъпна, но започват да се разцепват, когато тя започне да се пречупва - феодалния ни уклон винаги ни кара да търсим сигурност в контрола и това неминуемо подтиква "елитите" към окопаване и контрол, както на властовото лице на обществото, така и на гражданите му. Западът, основно в лицето на Америка, е всъщност по-идеологизиран, отколкото беше СССР едно време. Тая скрита идеологичност е родена от много по-стабилни процеси от революционните напъни на няколко души и постната теория зад социалистическите движения. Тя е скрита в това, което споменавам - едно естествено дори за животинските ни предтечи поведение, което обаче се обсъжда и изучава публично като изчистено и разделено на части, за които на чиста вяра се предполага, че функционират отделно. Интересното е, че дори когато се обсъжда взаимодействието им се предполага, че са отделни и само си влиаят, без да се сливат. Идеята за пазар базиран единствено на свободни отношения между търсещ и предлагащ е абсурдна при положение, че и двете страни моделират мотивите си в общество определено и от порядките си, а те са предмет на властта. Казват парите са власт и те донякъде са, но парите са индулгенция за свободно договаряне, което не може просто да се приеме за свободно - нима някой ще остави компания успяваща да засмуче свободното договаряне в големи мащаби да го направи? На пръв поглед това се вписва в "защитата на конокуренцията", но същите механизми служат дори още по-добре на слоеве пазещи влиянието си от евентуално нашествие през търговския сектор. Всъщност нежеланието да се анлаизира от икономисти единната система на взаимна власт в обществото е капакът, който не дава възможност да се види как в привидните условия на свободен пазар може да се окопае една съвсем истинкса аристокрация с контролиран вход. Тя си има и рицарите и бароните, но те не носят железа, а боравят с механизмите на контрол. Идеологичността има различен характер (вяра в отделните механизми), но е по-неободима за тия страни, отколкото трудовете на Маркс за едновремешните комунисти - благодарение на нея няма масово достъпни термини, теории и разбирания върху, които гражданите да могат да "видят" ситуацията такава, каквато е.
В Русия по ред причини окопаването зад завесите винаги е било проблем. Властта там винаги е много близо до повърхостта и колкото и да се изроди, поне не остава невидима. Благодарение на масата си като монолитен (монолитно ядро) народ Русия е и самостойна в културно-инертно отношение, което означава, че може да се задвижи в различна посока от света, без това да я разцепи. Тия и още много причини прави самата Руска култура постоянна заплаха за Западния ред - докато има достатъчно хора чувстващи се руснаци никое общество, чиито принципи се виждат цинични за руснаците не е в безопасност. Мисля, че в Америка има хора, които разбират тия неща, аз поне съм чел книжки стигащи плашещо близко до моите разсъждения (а те далеч не се свеждат до пет лафа като тук), а може да се сети човек до какви книжки и мисли не може да се докопа отвън. Изолацията на Русия не е анти-Путинско движение, а съвсем ясен и обоснован страх от специфичните й характеристики. Сегашното противопостояние може да "завърши" или във форма на приемливо развновесие между Запада и Русия, или когато в Америка бъдат закрити всички сегашни служби за сигурност, полиция, армия и повечето от съдебната система и бъдат създадени наново. Последното би било белег на революция - един от начините да се сменят елитите и техните методи и нужди. Европа е почва, на която растат много неща и естествено е бойно поле за информационна война. Равновесие, което да дава на Западните (предимно Американски) елити сигурност ще е такова, което е предсказуемо - очертава граници, зад които може да се разчита, че другата страна не може да предизвика промени бързо и без огромни усилия. Европа днес не е такова място и войната ще продължава, докато я "превземе" морално и идеологически едната страна или докато не бъде подплашена да се раздели на ясни лагери и те да се стабилизират.
Днешната руска заплаха е далеч по-опасна от заплахата от разпространение на соц. революциите. Ако не сте ме разбрали - разберете едно - за Запада най-страшното е изграждане на силна капиталистическа система в Русия. Поради особеностите й нейните елити се налага да сърфират върху гребена на вълната от настроенията на народа си. Те показват завидни умения да го правят. а попадането патриотичен con-artist на трона означава почти постоянна възможност за значителен кредит на доверие, когато става въпрос за действия насочени навън. Общественият договор в Русия може да се стабилизира само около публично висим елит, който може да съществува въпреки публичността си заради другите особености на руснаците и склонността им да приемат империята с всичките й недъзи, но скрити мегаелити като в Америка - това все повече се превръща в най-големия грях в руското съзнание. Такова наслагване на нещата заплашва чрез възможностите за изграждане на равновесие, което ще даде на отделния руснак доброволно съгласие да снижи глава на местна почва, но да разполага с пълна свобода в дейността си насочена извън Русия. Русия, чиито граждани се съобразяват само със собствената си империя, а тя рядко ги ограничава в начинанията им навън - това е рецепта за жизнен и имперски капитализъм, който само привидно наподобява изостаналото минало на страната, когато гледаш само отвътре. Ето тази семка е големия проблем на Америка и причината да се подтиква Русия към завой към старата идеологичност и безумно олевяване - истинката цел на всеки достатъчно разбиращ Русия неин враг би била да я тикне онова русло, към което още е податлива и което може да спре този процес. Интеграция на Русия с Европа означава още и събуждане на заспалия континент, означава активност, която ще отреже всички възможности за контрол на базираните в Америка елити.
Хубаво, знам, че изглежда фантазия казано набързо, но в робското съзнание понякога се крие духа на свободата, а понякога в съзнанието на свободния човек живее просто роб. Руснаците са хем като заспали мечки, хем робски подчиняващи се на някаква държавна линия, хем носят някои особени черти, които правят невъзможно съществуването на Русия и Западния тип капитализъм в едно и също време и на едно и също място. Докато спяха можеха да бъдат излъгани, но събудени те са националисти и дори и да не разбират какво става несъвместимост, която заплашва да унищожи родината им е абсолютно неприемлива дори и с цената на живота на всички тях.
|