След едноседмична редакция на "Визия: България в НАТО и в европейската отбрана 2020" авторите й са се отказали от всички текстове, които предизвикаха дебати и искания за оставка на военния министър Велизар Шаламанов. Това стана ясно от одобрения от Съвета по сигурността документ, който беше публикуван вчера.

Правителството се е отказало категорично да използва формулировката "информационна война". Текстът, в който се казва, че Русия води явна информационна война с България, го няма. Променено е и разбирането за "хибридна война". В първоначалният вариант се казваше, че този вид война съчетава "конвенционални методи с похвати от партизанска, кибернетична и информационна война" и поставя огромно политическо, военно и икономическо предизвикателство пред страната. Под израза "хибридна война" вече се разбира друго: "прилагане на конвенционални методи с похвати от партизанска война, прикрито подпомагане на сепаратистки групировки, кибератаки и пропаганда, икономически натиск и действия, противоречащи на международното право".

Единственият повод, по който се споменава Русия, е във връзка с действията й в Крим, което напълно съвпада с позицията на НАТО и ЕС. Според авторите на документа това е довело "до сериозна промяна в съотношението на силите в Черноморския регион. Това негативно развитие има непосредствено отношение към сигурността на България". Вече не се посочва нуждата от "спешно адаптиране и развиване на огневи способности с далеч по-голям обсег от разполагаемия в момента" заради кризата в Украйна. Именно този текст беше разтълкуван, че военните искат да купуват ракети заради Русия. Отпаднал е и друг текст, който будеше недоумение - че "пренасочването на фокуса на внимание и ресурси на НАТО към региона генерира индиректни рискове за нашата сигурност, особено при изострена криза или съюзна операция там".

Въпреки очертаните заплахи за страната авторите на документа посочват, че "България не разполага с необходимия военен ресурс извън НАТО, който да изпълни ефикасно ролята на гарант на сигурността ни". Затова се посочва, че трябва да се увеличат разходите за отбрана до 2% от БВП до 2020 г. Това е позицията и на президента Росен Плевнелиев, който пое такъв ангажимент пред генералния секретар на НАТО Андерс фог Расмусен през пролетта.



КОНТРА

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вчера се обяви против увеличаването на военния бюджет. "Повече пари за оръжие не давам. Категорично няма да приема увеличаването на военния бюджет", заяви пред "Преса" той в отговор на въпроса дали би изпълнил ангажимент България да повиши финансирането на армията, както смята да направи Плевнелиев в Брюксел. "Когато няма пари за пенсии, за майчинските, за финансиране на европроекти, откъде да вземем още 200 млн. лв. за армията? Каквито и ангажименти да поеме Плевнелиев на срещата на върха на НАТО в Уелс, те трябва да бъдат съобразени с възможностите на най-бедната държава в ЕС", заяви лидерът на ГЕРБ. Думите му на практика обезсмислят цялата работа по "Визия 2020", чиято реализация е свързана с постепенно увеличаване на парите за отбрана.