Десетки фирми могат да станат за пореден път заложник на държавата заради слабата финансова дисциплина на администрацията и проблемите с бюджета. По данни на финансовото министерство просрочените задължения на министерствата по договори с фирми в края на годината може да стигнат 400 милиона лева. Това е рекорд за последните години, в които просрочените дългове на централната власт се колебаеха в диапазона от 110 до 170 милиона лева. Рискът от лавинообразното натрупване на просрочия е още един от аргументите за исканата актуализация на държавния бюджет през есента.

Това показват данните от разпоредените от служебния кабинет одити за изпълнението на бюджета във всички министерства, които бяха оповестени вчера. По проверките са работили паралелно по 17 екипа от Агенцията за държавна финансова инспекция и дирекциите за вътрешен контрол към всяко министерство.

По данни от проверките към края на юли просрочените задължения на министерствата възлизат на 156.7 милиона лева. Това ниво е сравнимо с отчетените просрочия за първите две тримесечия на годината, когато неплатените в срок от министерствата суми възлизаха съответно на 150 и на 176 милиона лева (статистиката не включва дълговете на държавните болници - б.р.) От финансовото министерство обаче очакват в идните месеци просрочените задължения сериозно да набъбнат. "До края на годината предстоят плащания по вече сключени договори в размер на 1.44 милиарда лева, а наличният ресурс е 1.176 милиарда лева. Тоест в момента не достигат 267.33 милиона лева по предстоящи плащания и ако не ги осигурим, тези суми на свой ред ще влязат в просрочие", обясни заместник-министърът на финансите Теменужка Петкова. Тя изтъкна, че анализът е правен към края на юли, без да е отчетено завишаването на буфера в разходите на министерствата от 5 на 10% заради недостига на пари в здравната каса. Подобни нива на просрочените плащания не е имало от кризисната 2009 г., когато държавата дължеше на бизнеса 602 млн. лв.

Проблемът с неосигуреното финансиране по поети от държавата задължения може да се задълбочи, ако министерствата не извършат внимателен анализ на планираните обществени поръчки, показват още анализите на финансистите. Според плановете на министерствата от август до края на годината трябва да се обявят общо 3593 обществени поръчки, чиято прогнозна стойност е оценена на 3.047 милиарда лева. Ако тези поръчки наистина бъдат обявени и възложени, в бюджета няма да достигнат малко над 1 милиард лева за разплащането им, сочат анализите на Министерството на финансите. "Колегите от министерствата следва да преценят внимателно дали и кои обществени поръчки да проведат. Знаете, че отделни обществени поръчки вече бяха отменени от служебния кабинет", коментира Петкова. Не стана ясно защо министерствата са планирали поръчки с такива високи прогнозни стойности, при положение че бюджетите им са ясни още от края на миналата година. Много вероятно е това разминаване между прогнози и реалност да се дължи именно на слабо планиране.

Данните на финансовото министерство показват, че най-внимателни при сключването на нови договори трябва да са регионалното, спортното, външното и земеделското министерство. Това са четирите ведомства, които се доближават критично до максималния лимит за нови разходи, които могат да поемат в рамките на бюджетната година. При одобрени 180 милиона лева нови задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2014 г., Министерството на регионалното развитие вече е изчерпало 72% от тях. Спортното министерство е изразходвало 73% от одобрения лимит от 57 милиона лева. Залагането на подобни лимити се случва за пръв път тази година, като целта е да не се поемат високи нови задължения, които да тежат и на следващи бюджети. "Проблемите с бюджетите на отделните министерства ще бъдат внимателно анализирани във връзка с предстоящата актуализация на бюджета", изтъкна Петкова. Тя не се нае да коментира дали държавата ще се откаже от наложеното ограничение от 10% върху разходите на ведомствата.

ВЗЕМАНИЯ

Освен просрочени задължения министерствата имат и трудносъбираеми вземания. Към края на юли просрочените вземания са в размер на 136.44 милиона лева. Министерството на земеделието е лидер по несъбрани от контрагенти суми, от които не успява да си получи 25.86 милиона лева. Петкова обясни, че основната част от сумата е предоставен държавен инвестиционен заем на фирми, които не покриват задълженията си. Сериозни просрочени вземания имат и транспортното, вътрешното и регионалното министерство. Част от ведомствата не успяват да се справят и с отдаването на държавна собственост под наем, което води до срив в приходите им, обясниха още от финансовото министерство. С изоставащи спрямо плана приходи са министерствата на земеделието, на образованието и на околната среда.