Спорът за бъдещето на минималните осигурителни прагове навлезе в нов етап, след като вчера Асоциацията на индустриалния капитал представи предложенията си за промени в системата. Както "Сега" писа, Европейската комисия настоява да преразгледаме праговете, за да гарантираме, че системата не оскъпява наемането на нискоквалифицираните работници. Засега обаче правителството се въздържа да предлага промени.

Системата за определяне на праговете трябва да отчита съществуващите различия на трудовия пазар в регионален план и разликата в икономическите възможности на големи и малки предприятия, посочват от АИКБ. Шефът на асоциацията Васил Велев предложи регионите да бъдат разделени на три според средната заплата в тях - на бързо развиващи се, на региони със средни и с ниски доходи. "Договорените прагове трябва да важат за регионите със средни доходи, за тези с високите доходи да се добавят 10%, а за регионите с ниски доходи - да се извадят 10%", обясни Велев. Сега праговете са еднакви за цялата страна, докато в София-град средната заплата за последното тримесечие на 2013 г. е била 1215 лв., а във Видин по същото време - 543 лв.

Същите условия могат да бъдат заложени и за минималната заплата, смята пък проф. Стефан Петранов, експерт в проекта на АИКБ. Васил Велев стигна дори по-далече и отново повдигна въпроса трябва ли въобще да имаме минимална заплата. "В 7 от 28-те страни в ЕС няма минимална заплата и статистиката сочи, че там безработицата е с 50% по-ниска, отколкото в останалите 21 страни", посочи Велев. Според него най-ниското възнаграждение също трябва да бъде договаряно или поне да се определя въз основа на данни за икономиката.

От 2003 до 2014 г. минималната заплата е увеличена с 209% - от 110 на 340 лв.,а средният минимален осигурителен доход е нараснал със 169% - от 180 на 485 лв. Тези темпове значително изпреварват темповете на икономическия растеж, производителността и инфлацията, посочват в свой доклад по темата АИКБ. Така се стигна дотам в редица дейности нискоквалифицираните работници да получават реално по-малко от определения за тях осигурителен праг. Изследването на асоциацията показва, че по-високото съотношение на праговете спрямо средната заплата води до увеличаване на сивата икономика в сектора - повече хора работят без договор, повече преминават на непълно работно време и на срочни договори.

Ефектът на праговете върху осигурителната система е значителен. М.г. например са били осигурени средногодишно 2 729 800 души, а общият им осигурителен доход е бил 20.4 млрд. лв. Ако тези хора бяха осигурени на минимална заплата, каквато масово беше практиката до 2003 г., осигурителният им доход щеше да бъде с 9.3 млрд. лв. по-малък, което щеше да доведе до нарастване на дефицитите в осигурителните системи с 2.8 млрд лв. 11.2% от близо 2 млн. българи, осигурени от работодател, внасят на нивото на прага или под него.

Изследването посочва още, че през годините има постоянна тенденция за намаляване на броя на отраслите със сключени споразумения. Например за 2014 г. действащи споразумения са постигнати в 43 икономически дейности от общо 85, т.е. само за половината. За 2015 г. към момента има подписани споразумения в 41 икономически дейности, в които са заети около 1 млн. от осигурените работници и служители. Крайният срок за договарянето изтича в петък, а служебният вицепремиер и социален министър Йордан Христосков вече предупреди, че ще наложи административен ръст в секторите без споразумение.

Синдикатите реагираха негативно на предложенията. Според КНСБ обвързването на праговете с големината на предприятието и особеностите на региона ще доведе до дискриминация на хора, работещи един и същ вид труд.

ВАРИАНТИ

АИКБ предлага пет модела за нова система за определяне на праговете, като тя само има за цел да допълни с обективни данни договарянето на ниво синдикати и работодатели. Единият модел е праговете да се обвържат с производителността на труда. Има вариант и директно да се смятат според нуждите на пенсионната система, като тогава ще се вземат предвид инфлация и среден осигурителен доход, т.е. праговете ще вървят синхронно с индексацията на пенсиите по швейцарското правило. Трети вариант ги обвързва с прогнозни данни, а другите са различни комбинации между тези три. Примерните разчети показват, че ако се избере един от тях, догодина праговете трябва да се увеличат в интервала 0.55-3.6%. Към момента средният договорен ръст за 2015 г. е 4.2%.