400 български лекари са напуснали страната от началото на годината, за да работят в чужбина. Това съобщи пред "Сега" главният секретар на Българския лекарски съюз д-р Димитър Ленков. Миналата година лекарското съсловие се раздели с още 600 медици, избрали да упражняват професията си в друга страна. "Крайно време е политиците да разберат, че ако здравеопазването не се възприеме от всички политически партии като част от националната сигурност и грижа на държавата, то България след 15 години може да остане без лекари", заяви гневен и обезпокоен той.

Основните дестинации, към които се насочват българските лекари са Германия, Великобритания и Франция, като в Германия заминават да работят всякакви специалисти, във Франция - най-често лекари по очни болести и акушер-гинеколози, а във Великобритания -джипита, хирурзи и анестезиолози. Общото за всички тях е, че получават в пъти по-високи заплати в сравнение с у нас. Намаляват и джипитата, които в момента са около 4600, а доскоро са били с 400 повече.

Освен търсещи, българските лекари се оказват и търсени. Интерес към тях проявяват от Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, като месечното възнаграждение на лекаря в арабските емирства надхвърля 6 хил. евро, освен това обикновено се поемат самолетните билети на цялото семейство и покриват разходите за транспорт, жилище и образование на децата.

Като "параграф 22" Ленков обозначи проблемите около специализациите у нас, като даде пример с хирургичните специалности, при които специализантът трябва да извърши определен брой операции, но няма как, тъй като по закон няма право да ги извършва сам и касата не му плаща. Практиката е такава, че дадено отделение сключва договор с НЗОК и за да вземе то парите от касата, по документи фигурира само името на титуляря хирург, дори когато се наложи младият лекар да оперира сам. Освен че не получава възнаграждение, на младия лекар се налага сам да плаща обучението си, което в Германия например е безплатно и трудът му за месец се оценява на 2500 евро.

Д-р Ленков сигнализира за глад на анестезиолози, педиатри, ендокринолози, рентгенолози и специалисти по инфекциозни болести. Той даде пример с многопрофилната болница в Шумен, където няма нито един специалист по ендокринни заболявания. "Няма и достатъчно патоанатоми. Утре един съдебен процес може да се блокира заради липса на съдебен лекар, който да установи причината за смъртта на починалия", напомниха още от лекарския съюз.

Все пак тези, които са се примирили, че трябва да платят от джоба си и избират да останат да специализират тук, се насочват главно към няколко специалности. От МУ в София казаха пред "Сега", че най-често бъдещите лекари предпочитат да се развиват професионално в областите на дерматологията, акушер-гинекологията, кардиологията и ендокринологията.