:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 439,205,114
Активни 491
Страници 10,281
За един ден 1,302,066

Експериментът "Три дни в Сараево"

снимка: архив на продукцията
Маргита и Манца сред тягостния панелен пейзаж на Сараево.
"Три дни в Сараево" - с две премиерни прожекции тази седмица в Дома на киното - е сниман от младия български режисьор Николай Тодоров, който спечели наградата "Джеймисън" на СФФ за своя късометражен "Минутите след това". Сегашният му филм е по-дълъг, но все още не пълноценен игрален дебют с продължителността си от 50 минути. Това средно времетраене е основателно, тъй като филмът - въпреки някои свои добри находки - страда от неопитност и незавършеност. Инак не е лишен от амбиции - заснет е почти изцяло в Сараево, Босна, с международен снимачен екип. Завръзката на фабулата е интересна: две жени - българката Маргита (в ролята Маргита Гошева) и словенката Манца (македонската актриса Милиана Ленак) сънуват един град, в който никога не са стъпвали. В улиците и потайностите на Сараево те проектират своите страхове и житейски неудовлетворености. Сънищата се повтарят упорито, така че неизбежно се стига до среща между двете в сънувания град. "Три дни в Сараево" следва донякъде жанровата схема на road movie, но целта му е не толкова физическото пътуване към босненската столица, колкото пътуването на героините навътре към себе си. За съжаление тази задача остава неизпълнена. Характерите и на двете са недоразвити, така и не разбираме много за тях, за биографиите им, за душевността им; всички останали актьори са епизодици, които пресичат за минута пътуването им, със или без реплики. Нито пък е удовлетворителен финалът на филма, в който намират все пак някакъв отговор. Диалогът е скован, още по-неубедителен поради факта, че българка и македонка общуват на английски. Актрисите са красиви, но някак хладни и вдървени в ролите си, особено Гошева. Филмът отчасти засяга и темата за войната, прегазила Сараево през 90-те, но тя остава на повърхността.

Във визуално отношение "Три дни в Сараево" е по-успешен. Намерението на Тодоров творбата му да изглежда и звучи като сън, като халюцинация, до голяма степен се е сбъднало. Липсата на класическа драматургична структура окончателно я причислява към графата експеримент, а не зрителски филм.



1956
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД