При Дензъл Уошингтън няма празно - неговото присъствие в главна роля придава плътност и убедителност дори на най-слабия сценарий. При това той играе на практика едно и също: мълчалив и юначен герой, който има нещо мрачно в миналото (или настоящето) си, но то е съчетано с нещо добро и благородно. Че му се получава безотказно, показват шестте номинации и двете награди "Оскар".

Това е актьорската му задача и в "Закрилникът". В него Дензъл за втори път си партнира с режисьора Антоан Фукуа - първото им сътрудничество преди 13 години донесе на актьора академична награда. Фукуа не е кой знае какъв виртуоз зад камерата - предишният му филм е боклукчавият "Код "Олимп". Сценаристът Ричард Уенк е писал главно сценарии с Джейсън Стейтъм ("Механикът", "Непобедимите 2"). В основата на сюжета е сериал от 80-те, но образът на героя е префасониран до неузнаваемост. Тук влиза Уошингтън и опатква лошите, както е правил на екрана и друг път - например в по-добрия "Мъж под прицел" на покойния Тони Скот.

В "Закрилникът" той е тих единак на средна възраст, който работи в супермаркет и крие ревниво тайните на миналото си. Безсънието бори в денонощно кафене, където чете дебели книги и привлича вниманието на непълнолетна проститутка. Един ден тя е бита от сводника си. На Маккол (героя на Дензъл) му накипява и решава да го играе закрилник на онеправданите. Руснакът си получава заслуженото. Но на негово място идват дузина - оказва се, че Уошингтън се е набъркал в бизнеса на мощен олигарх с бутафорното - по джеймсбондовски - име Владимир Пушкин. Налага се да нарита безброй руски задници, като пътем въздаде заслуженото и на корумпираната бостънска полиция, и да се изправи лице в лице с дясната ръка на Пушкин - татуирания злодей с прякор Теди. Сякаш Студената война никога не е свършвала.

Дензъл е като автоматично оръжие - ни веднъж не засича между откосите, а Фукуа използва това, за да прекали с бруталните подробности и кадрите на садистично, безпощадно насилие. Като изключим непригодността му за подрастващи и неправдоподобния до комиксови висоти сценарий (пенсиониран агент на ЦРУ се прави на Батман?), "Закрилникът" е ефикасен екшън, който не доскучава. Разбира се, накрая, когато Маккол стига до Кремъл, за да покаже на баш лошите среден пръст, по-капризният зрител вече се смее с пълно гърло.