Упорството на БНБ да бави решаването на проблема с Корпоративна търговска банка (КТБ) и банка "Виктория" доведе до поредна наказателна процедура срещу България. Съобщението за това дойде вчера от Европейската комисия (ЕК). Причината е, че страната ни е закъсняла с изплащането на гарантираните депозити на граждани и фирми в двете банки. Освен това наложеният от българските органи специален надзор над двете банки, изглежда, представлява неоправдано и непропорционално ограничение на свободното движение на капитали, твърдят от ЕК.

Според действащата европейска директива връщането на гарантираните депозити в размер до 100 хиляди евро (близо 196 хиляди лева) трябва да започне не по-късно от 20 дни след като стане ясно, че дадена банка не е в състояние да изплати парите на вложителите си. Според българското законодателство у нас това става в същия 20-дневен срок, но едва след отнемане лиценза на съответната банка от БНБ. Европейската директива обаче не съдържа такова изискване. Неналичността на депозитите е достатъчна, за да се задейства схемата за тяхното гарантиране, е становището на ЕК. От Брюксел напомнят, че неналичността на влоговете в КТБ и "Виктория" е от три месеца. И подчертават, че съгласно общите принципи на правото на ЕС националните органи са длъжни да прилагат директивата дори когато има противоречащи разпоредби в националното право.

КТБ бе затворена от 20 юни, или повече от 3 месеца, а според БНБ решение за съдбата й ще се вземе най-рано на 20 ноември. В края на миналата седмица управителят на независимата БНБ Иван Искров заяви, че решението за банката трябва да е политическо и очаква новоизбраният след 5 октомври парламент да се заеме с казуса. В същото време ЕК настоява България да реагира в съкратени срокове - отговорът на обвинението за нарушаване на законодателството на ЕС трябва да се даде до 15 октомври.

Причина за спора е, че директивата е транспонирана в българското законодателство, но неправилно. Още през 2009 г. България е променила закона за гарантиране на влоговете - само няколко месеца след създаването на директивата. Там обаче е записано, че 20-те дни, в които трябва да бъдат изплатени депозитите, започват след отнемането на лиценза на банката. Позицията на нашата страна досега бе, че ЕК е била наясно с нашия закон. Въпреки това преди дни служебният финансов министър Румен Порожанов не изключи възможността ЕК да задейства наказателна процедура заради неосигурения достъп до гарантираните депозити.

Вчера от от финансовото министерство изтъкнаха, че целта на стартиралата процедура не е да "накаже" България, а в диалог между ЕК и властите у нас да се установи дали и какво е нарушението на правото на ЕС, какви мерки следва да бъдат предприети и в какви срокове. От там съобщиха още, че ако бъдат констатирани несъответствия с правото на ЕС, българската страна ще предприеме необходимите действия за извършване на законодателни изменения. От БНБ не реагираха на започналата процедура, а цял ден телефоните на пресцентъра не отговаряха. Преди дни управителят на БНБ Иван Искров посочи, че на Брюксел е обяснено ясно какво е нашето законодателство и ако там имат друго виждане, ще бъде проведена дискусия. "Ако пък не се разберем, няма нищо страшно. Затова има съд в Люксембург, който решава кой е крив и кой е прав. Ако се реши, че те са прави, тогава пак ще кажа - 43-тото Народно събрание и следващото правителство ще имат възможността да поправят Закона за гарантиране на влоговете", обясни Искров.

Икономически анализатори обаче смятат, че първо трябва да се вземе решение за КТБ, а след това да се изплащат депозитите. Според тях предварителното плащане би отблъснало потенциални бъдещи инвеститори и би затруднило оздравяването на КТБ. "Ако гарантираните депозити се изплатят, банката ще изгуби 2/3 от влоговете си и ще бъде трудно да се докаже, че е устойчива", коментира Георги Ангелов пред "Сега". Само гарантираните влогове в КТБ са над 3.6 млрд. лв. Според Лъчезар Богданов европейската директива е принципно спорна, особено за нашето банково законодателство. Той обясни, че българската банкова система лежи на няколко основни принципа. Един от тях е, че ако БНБ стартира процедурата за надзор и започне одити, се дава време да се търсят инвеститори и възможност те да се запознаят със състоянието на банката. Евродирективата не дава това време. Когато вложителите се оттеглят от дадена банка, тя губи идеята да бъде банка. "Тази директива допуска, че когато една банка бъде затворена, тя или трябва да престане да съществува, или трябва да се действа в рамките на няколко дни", допълни Богданов. По негови думи за няколко дни банката може да бъде спасена само с държавни средства, защото никой частен инвеститор не би рискувал, без да се запознае детайлно със ситуацията. Директивата е приложима за еврозоната, където банките имат достъп до неограничена ликвидност, смята икономистът.

ОЩЕ ЗАПЛАХИ

Едновременно с наказателната процедура от ЕК вчера и Европейският банков орган (ЕБО) е започнал разследване за евентуално нарушаване на европейските разпоредби от компетентните органи в България. Разследването ще провери дали мерките, взети от надзора на КТБ, представляват евентуално нарушаване на изискванията на директивата на ЕС за схемата за гарантиране на депозитите. ЕБО посочва, че след края на разследването може да препоръча на българските власти какви мерки да вземат, за да спазят европейските закони.