- Ваше Превъзходителство, неизбежно започваме с отминалите парламентарни избори. Смущаващи или обнадеждаващи Ви се струват резултатите от вота? Вярвате ли, че Народното събрание ще съумее да излъчи стабилен кабинет?

- Дали са обнадеждаващи или разочароващи, не е моя работа да съдя. Те са производни от волята на българските граждани, а те решиха да има осем партии в бъдещия парламент. Оттук нататък пред българските политици има два пътя - или да последват разума и да се опитат да съставят коалиция, или пък не. Никоя партия няма абсолютно мнозинство, което означава, че никоя партия не може да налага условия на останалите. Възможни са всякакви коалиции. Едни ще са по-слаби, други по-силни. Европа има нужда от стабилна България. Френските инвеститори също. С други думи - Франция предпочита стабилността, пред това да се провеждат избори на всеки 3, 6 или 12 месеца. Така че много бихме желали българските политици да се възползват максимално от времето до откриването на парламента, за да постигнат съгласие по основните пунктове в програмите си, свързани не само с всекидневните проблеми на българите, но и с въпросите на здравеопазването, на пенсионната система, на социалната защита и образованието, както и онези въпроси, които ни засягат пряко като стабилизиране на банковата система, присъединяване към единния европейски банков съюз и реформа в системата на правосъдието. Под реформа в правосъдието нямам предвид само законодателни промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, например, въпреки че те също са необходими, но и използването на всички налични съдебни инструменти за провеждане на независимо правораздаване.

- Преди седмици държавният глава Росен Плевнелиев имаше повод да изтъкне доброто сътрудничество между България и Франция през последните години. На какво, според Вас, се дължи това оживление?

- Икономическото оживление започна с влизането на България в ЕС. През 90-те години до към 2000-та френското присъствие беше съвсем слабо. В предприсъединителния период Франция успя да навакса това изоставане и така до 2008 г., когато цяла Европа, в т.ч. и България, бе застигната от икономическата криза и това спъна френските инвеститори. Двустранните ни икономически отношения все още не са на желаното от нас ниво, но определено се забелязва оживление. Политическата стабилност също би допринесла за привличането на френски инвеститори.

- Активното отношение на чуждите посланици към случващото се у нас поражда съмнения за непозволено вмешателство във вътрешните работи на България. Да речем, посланикът на САЩ, г-жа Рийс, се обърна към българите с писмо в навечерието на евроизборите и ги прикани "да гласуват като мислят за Украйна". Докъде се простира полето на дипломацията и откъде започва вмешателството във вътрешните дела на една чужда страна?

- Американската ми колега призова българите да се поинтересуват за случващото се в Украйна. Тя апелира към българските избиратели да не се фокусират само върху българската вътрешна политика, а да погледнат към нещо много по-голямо, каквото е Европа и дори отвъд нея - към Украйна. Тоест да излязат от строго националните си възгледи и да погледнат към глобалната европейска политика. Считам, че думите на американската посланичка не могат да се интерпретират като намеса във вътрешните работи на България, тъй като страната ви е част от Европейския съюз. ЕС не е просто клуб, а политически съюз. И всичко, което се случва в България, засяга включително и Франция. Когато престъпниците са на свобода, когато една банка просперира без никакъв контрол, когато законите не се прилагат, когато се източват публични средства, това засяга не само френските предприятия и банки, но и всички останали страни в Европа. Ако се намирах в Бирма, сигурно нямаше да си позволя подобен тон, но в случая е нормално. В крайна сметка ние сме част от едно и също политическо семейство.

- Политиката на ЕС спрямо Русия покрай конфликта в Украйна засили антиевропейските настроения в България, тъй като влезе в противоречие с обществените настроения у нас. Подобна тенденция се наблюдава и във Франция, от което се възползва Националният фронт. Как смятате, ще спечели ли ЕС или ще загуби от войната на санкции с Москва? И рискува ли тя да застраши единството на Съюза?

- Наистина ли смятате, че българите са проруски настроени? Ако видим резултатите от европейските избори, е тъкмо обратното. Единствената откровено проруска партия, чийто лидер дори откри предизборната си кампания от Русия, не прескочи бариерата за влизане в Европарламента. Очевидно русофилията на българите не стига дотам, че да смесва Путин с Пушкин и да следват политиката на Москва. Българите не гласуваха за антиевропейски партии на изборите за Европарламент. За разлика от Франция, Холандия, Великобритания и т.н. Не знам какво наричате война на санкциите? ЕС не е обявил война на Русия. Наложихме санкции на Русия, защото наруши добросъседските отношения и до голяма степен предизвика проблемите в Украйна. Санкциите бяха начин да покажем на руснаците, че сме разбрали посланието им. И че с действията си те вече не са за нас онзи партньор, който виждахме в тяхно лице. Нормално е да ограничиш връзките с някой, който вече не считаш за твой доверен партньор. Това, разбира се, не застрашава по никакъв начин единството на ЕС, въпреки че всяка от страните страда заради ембаргото.

- Не твърдя, че русофилията на българите означава непременно да следваме политиката на Москва. Става дума за най-обикновена симпатия към една страна, с която сме исторически свързани.

- Аз не вярвам в приятелството между народите. Вярвам в приятелството между хората: приятелството е въпрос на лично усещане. Дружбата между народите е лозунг, не политика. Обичат се хора, не народи. Народите, нациите, имат интереси. Навремето Русия е имала интерес да освободи българите, за да смаже Османската империя, но най-вече за да получи излаз на топлите морета. Руснаците не са дошли да освобождават българите, защото много ги обичат. Само 40 години след Освобождението, България се озовава в лагера на централните империи - Германия, Австрия, Османската империя срещу Русия: това ще рече, че България е гледала първо собствения си интерес и че той й е диктувал да се съюзи с империи, които са й обещавали повторното завладяване на Македония. А това, че Русия е била от другата страна, не е попречило на това решение. Близо 100 години страната ви е воювала срещу Русия. И накрая, има българи, които не са забравили, че Русия им е наложила един тоталитарен режим продължил 45 години, откъдето и относителността на идеята за една перманентна русофилия!

Историята не бива да се пренаписва. И най-вече, тя не трябва никога да бъде използвана, за да оправдава това, което се случва днес: само анализът на ситуацията и на интересите ви единствен може да ви накара да вземете дадено решение, а не някакво измислено вечно приятелство.

Знаете, че ние, французите, никога не сме били във война със САЩ, но това не ни попречи през 2003 година да се противопоставим на американската идея за нахлуване в Ирак. Ние не сме нито американофили, нито американофоби, този въпрос не стои и не трябва да бъде поставян по този начин.

- По тази логика и членството ни в ЕС не е от любов, а защото Европа имаше интерес от това?

- Разбира се. Интересът на Европейския съюз с приемането на страните-членки е да бъде по-силен на международната сцена. Това ни позволява на нас - българи, французи, германци, литовци и пр., да просъществуваме в противоборството с други мощни световни сили, срещу които щяхме да сме безсилни поотделно. Ако една страна се изправи сама срещу Китай, Русия или Индия, тя е обречена. Така че, ако искаме да запазим своята независимост, трябва да сме обединени. Нямаме избор. ЕС е единственият политически съюз, в който се влиза доброволно.

- Но от нас, българите, се иска да обичаме ЕС и да следваме директивите му безкритично? А не само водени от собствения ни национален интерес?

- Как е възможно да твърдите, че България е нещо различно от Европейския съюз? България е член на ЕС и не можете да говорите за ЕС като нещо извън вас. Освен това българските граждани са много по-добре представени в Европарламента от френските, например. Българите имат един европейски комисар при население от 7 млн. души, докато ние имаме един френски комисар при население от 65 млн. души. Така че е време българите да престанат да мислят, че ЕС е чужбина.

- Което не означава, че нямаме право да критикуваме европейските решения, нали?

- Естествено. Но не бива да казвате, че критикувате европейските институции така, сякаш не сте част от тях. Тези решения се взимат с участието на българските представители там. Българите гласуват в ЕП, гласуват и в Съвета на министрите на ЕС. По-редно е да критикувате решенията на собствените ви национални институции. Крайно време е да спрете да разглеждате европейските решения като нещо, наложено ви отвън. Те са взети с подкрепата и на собствените ви политици. Ако това може да ви успокои, този недостатък съществува и във Франция.

- Добра реклама ли е за една държава да се хвали пред чуждите инвеститори с евтина работна ръка и ниски данъци?

- Това е едно от многото ви икономически предимства. Но ниските заплати и данъци не са единственото предимство на България. Знаете, че в ЕС все още няма обща данъчна политика и някои страни могат да използват подобни предимства. Брутният вътрешен продукт на страната ви е най-нисък, така че е логично и заплатите ви да са най-ниските в Европа. В същото време производителността на труда, сравнена с цената му, е много по-добра, отколкото в други европейски държави. Разбира се, това, което интересува чуждестранните инвеститори, не са само ниските заплати, но и качеството на работата. А българите работят добре. И за мнозина е много по-интересно да плащат на българи, отколкото да произвеждат в далечни страни. Френските инвеститори в България са доволни, защото българската работна ръка е високо квалифицирана, а не само заради ниските данъци. Уверявам ви. Това, което е също така важно за инвеститорите е юридическата стабилност и гаранцията за съществуването на една съдебна система, която работи в интерес на всички. Достатъчно е да четете българската преса или докладите на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка, за да разберете, че българската съдебна система не е перфектна и това вреди на привличането на чужди инвеститори. Жалко!

- Докато европейските правителства се опитват да намерят изход от кризата, в условията на пълна непрозрачност ЕС и САЩ преговарят за подписването на т.нар Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) - договор, който ни се представя като панацея срещу рецесията, но на практика ще установи пълно господство на корпоративния бизнес над политиката. Ще се противопостави ли Франция на тази заплаха за социалната сигурност на европейските граждани и за суверенитета на националното правораздаване, както винаги го е правила?

- Въпросът ви е много странен, защото съдържа взаимноизключващи се твърдения. Казвате, че преговорите се водят на тъмно, а в същото време твърдите, че в договора има куп неща, които безпокоят. Или преговорите се водят прозрачно и вие разполагате с информация, или са на тъмно и нямате информация.

Аз смятам, че преговорите са непрозрачни и е съвсем нормално да бъде така. В същото време държавите-членки са информирани за начина, по който те протичат. ЕК преговоря от името на страните-членки, които са й гласували мандат за водене на преговорите.

Вие вероятно знаете, че страните-членки решиха миналата седмица, мандатът даден на ЕК за водене на преговори да бъде оповестен публично, с цел гражданите да знаят за какво става въпрос в този проектодоговор. Това ни радва, защото това е основен залог за демокрация, на който Франция много държи. Трябва да се отговори на въпросите, които поставят преговори от такава величина. Между другото във Франция съществува един стратегически комитет, ръководен от държавния секретар по въпросите на външната търговия, който включва в състава си и парламентаристи, неправителствени организации, синдикати и представители на професионални организации.

За момента всичко, което твърдите, са чисти слухове. Целта на този договор е двата най-големи пазара в света - ЕС и САЩ, да отворят границите си един за друг. И тъй като американският пазар е много по-протекционистки в сравнение с Европа, всички ние, европейците, имаме интерес да накараме американците да премахнат бариерите, които спираха достъпа на европейските предприемачи до публичните им фондове, например, или въвеждаха ембарго за някои хранителни стоки.

Междувременно, тъй като не беше възможно да се постигне договореност в рамките на СОТ, е важно за нас, европейците, да успеем да определим съвместно със САЩ норми на търговия между двете основни икономически сили в света. Така има по-голяма вероятност тези норми /технически, екологически, юридически, дори социални.../ да съответстват на нашите стандарти, а също така и да бъдат в крайна сметка наложени по отношение и на другите големи конкуретни икономически блокове.

Тези преговори, които сега започват, представляват всъщност една възможност за нас европейците и трябва всеки един от нас да се информира, за да не бъде подведен от слухове.