Така очакваните избори приключиха, но не разрешиха очакването за дълбока и качествена промяна. В парламента има 8 партии, два пъти повече от предишния, но това не прави нещата по-ясни. Има нови депутати (поне половината), има и нови партийни групи (също половината, които не са били в предишния парламент). Но не изглежда да се очертава нова политическа конфигурация, която да промени съществено управлението и да го направи по-прозрачно, по-малко зависимо от корпоративни интереси, по-близко до гражданите и техните очаквания.

През 2013 г. след предишните предсрочни избори ситуацията се описваше като парламентарен пат, защото четирите парламентарни партии не бяха в състояние да сформират мнозинство, нито първата по гласове ГЕРБ, нито следващата - БСП. Повечето коментари изтъкваха, че двете възможни коалиции са се разделили поравно - 120 депутати за ГЕРБ и "Атака" и 120 депутати за БСП и ДПС. Така се стигна до правителството на Пламен Орешарски на коалицията между БСП и ДПС, подкрепяна най-вече заради кворума от "Атака". Както се видя, тя не устоя много дълго. Парадоксалното на предишната ситуация беше, че всички очакваха изборите през 2013 г. да накажат ГЕРБ (което донякъде стана), но същевременно



не излъчиха друго ясно мнозинство, което да замени ГЕРБ



Сегашните избори донякъде повтарят ситуацията от 2013 г., но я правят още по-трудна. В някакъв смисъл те пораждат дори по-голям парадокс. Те наказаха жестоко БСП заради предишното управление, но не направиха същото по отношение на ДПС. Изведоха на преден план техния основен опонент - ГЕРБ, но не му дадоха мнозинство и дори ограничиха парламентарното му представителство (от 97 на 84 депутати). Колективното послание на тези избори е: не може да има управление без ГЕРБ, но не и само на ГЕРБ. Ако ГЕРБ не успее да състави правителство, ще има нови избори.

Въпросът обаче не е дали ГЕРБ трябва да състави правителство, а какво правителство ще бъде приемливо за едно общество, разочаровано както от наличните политически партии и лидери, така и от изборите като инструмент за проява на народната воля. Протестите от последната година и масовите нагласи след изборите показват, че гражданите очакват едно почтено и открито правителство, което не действа зад гърба им, не злоупотребява с властта си и слуша какво те искат. Това очакване продължава да е валидно вече от няколко години насам. Не се очакват толкова "нови хора", но се очаква онези, които по някакъв начин са се компрометирали, дори и малко, да стоят по-далече от властовите ресурси. Както и правителство, което не прокарва тесни частни (корпоративни или партийни) интереси, а е склонно да слуша и онези, които не го одобряват или дори са му в опозиция. Изглежда обществото има нужда, поне временно, от успокоение.

Какво обаче е възможното правителство?



Обсъждат се няколко формули



Най-старата - ГЕРБ и Реформаторският блок - не е възможна, защото заедно двете формации имат 107 депутати. Затова към тази коалиция "пришиват" и Патриотичния фронт (още 19 места, или общо 126). Аритметично са достатъчни, но дали политически са съвместими (някои десни набързо приеха, че НФСБ са също "десни", почти като тях). Реформаторите вече преглътнаха, че Бойко Борисов може да е премиер, но дали ще преглътнат коалиция с патриотичната коалиция на НФСБ и ВМРО. С ВМРО някои от тях са били в тясно сътрудничество, но с НФСБ, произлезли от "Атака", нещата стоят иначе. И няма ли това да взриви реформаторите - видя се, че много по-малки поводи са на път да предизвикат разрив. Но по-важният въпрос е дали такава нова "тройна коалиция" няма да е също толкова неприемлива за обществото, колкото и предишната.

Ако реформаторите не пожелаят да участват в такова начинание, ГЕРБ може да направи оферта към ББЦ - последните също преглътнаха Бойко Борисов като възможен премиер. Но няма да има мнозинство (общо 118 места) и ще е необходим и четвърти. "Атака" ли ще бъде? Или АБВ? Еднакво невъзможно. Но може би реформаторите ще преглътнат и ББЦ в една друга "тройна коалиция" с ГЕРБ. Удобството е, че Патриотичният фронт може да остане навън, а коалицията да разполага с общо 122 места. Но и това е рисковано - много малко мнозинство, а и немного съвместимо.

Новост в ситуацията е предложението на ДПС да подкрепи еднопартийно правителство на малцинството на ГЕРБ. Няма фракция в парламента, която да не е заявила, че никога не ще направи коалиция с ДПС. ГЕРБ заявиха същото. Но ситуацията се мени, а заедно с това и заявленията на лидерите. ГЕРБ и ДПС имат общо 122 места - достатъчни и за кворум, и за мнозинство. Неудобното е, че



такава коалиция не може да бъде обявена публично



- вероятно ще бъде по-скоро договорена (или вече е) дискретно. Тя може да бъде допълваща към една формално видима коалиция с други партньори на ГЕРБ, стига да не са патриотите.

Но ГЕРБ, които също промениха много от предишните си изявления, могат да потърсят и по-широка коалиция, като начало с БСП. Двете партии заедно биха имали 123 места - много малко мнозинство. Затова и тази "широка коалиция" по германски образец се допълва или с реформаторите, или с някой друг (ББЦ или АБВ). Каквото и да бъде допълнението, всички участници ще трябва да преглътнат много неща, а още повече ще трябва да обяснят на привържениците, противниците и неутралните защо именно го правят. Очевидният отговор е: за да се спаси България. Такова правителство "на националното спасение" (името не е от значение) би било приемливо единствено ако има ограничен във времето мандат и ясна публична програма, която да може да се отчете. Всичко друго би било задкулисно преразпределение на властовите ресурси и би предизвикало още по-голямо омерзение от политиката. Ситуацията е нестандартна и решенията трябва да са извън стандарта. Истинско изпитание за политиците, ако искат да останат на сцената.