|
| *** |
Георги Лозанов, СЕМ: Тази година има видимо увеличение на нарушенията. Вижте, всичко това произтича от това, че тези агитационни форми, които са останали някак си от началото на прехода в медийната кампания - хроники, обръщения, пък и до голяма степен клипове - те са много анахронични и те нямат почти никакъв ефект върху вота на избирателите. И така да се каже, политиците се чудят какво да извършат, за да може по някакъв начин да стигнат до волята на избирателя, да я провокират. Това е мое персонално мнение, защото не е минало през нашия Съвет като тема. Макар че отдавна говорим да се направи препоръка за една цялостна ревизия в това отношение на законодателството, така че да отпаднат тези анахронични форми заедно с анахроничния термин „агитация" и евентуално, разбира се, да се предвиди политическа реклама. Но това трябва да бъде модерна, активна реклама, и то кратко, ударно да подсети избирателя, да се свържат поетите предпочитания с конкретната бюлетина. Заедно с това преди всичко трябва да се даде свобода на журналистите да разгръщат формати, в които да могат да представят кандидатите. Това трябва да стане комуникативно, а тези формати ще имат много по-голям ефект. Защото, вижте, сега такава тенденция има по време на предизборна кампания - журналистиката до голяма степен остава встрани, журналистите трябва да са нещо като конферансиета, а пък комуникацията се оставя почти изцяло в границите на политическия PR. Няма никакво съмнение, че PR-ът е слаб инструмент. Истинското въздействие върху избирателя, ангажирането на вниманието му и на гражданската му воля минава през журналистиката, през сериозния дебат, през аргументи, ако искате, дори през скандали. И не случайно тези агитационни форми почти нямат значение, а доколкото въобще имат влияние през медиите върху вота, то е на базата на основните журналистически сюжети. И дневният ред, който беше по време на кампанията, е свързан с трагедиите, които се случиха, свързан е с КТБ, свързан с Украйна и т.н. Оттам се формира вотът, а не толкова от хроники и обръщения, и едни вече доста досадни форми, които даже е по-лошо от търговската реклама - превключваш канали или спираш да слушаш радио.
РФ: Когато казвате, че агитационните форми са анахронични и не вършат работа, имате пред вид, че политическите реклами в този си вид с рекламни блокове не са ефектни?
ГЛ: Те не са и реклами. То да беше политическа реклама с цялата си енергия на този тип комуникация, разбирам ги, това са едни форми на политическо самопредставяне през някакви политически събития, създадени специално за кампанията - начало на кампанията, обръщения - всичко това вече е загубило смисъл. В началото на прехода, когато се явяваше една цялостна нова политическа гарнитура, нови лица и т.н., това може би имаше значение. Тогава всичко се мереше до секунди с хронометър, сега вече политическият живот е изключително по-демократичен, да го наречем така! По-близък е до избирателя, до хората. Много по-наясно са с това, което се случва, лицата са познати и няма никакъв смисъл да се почва всеки път от „А" и „Б", като че ли ще представяме неизвестни никому политически дейци. (...)
РФ: Според вас има ли напредък в културата на медиите за това как трябва да се отразяват избори? Или вървим назад?
ГЛ: Не, нито напред, нито назад, бих казал, но бих казал, че стоим на едно място и е време да се направи нещо радикално след 25 години.
РФ: Как трябва да изглежда тази радикална промяна?
ГЛ: Преформулиране въобще на правилата за организиране на кампания, така че напред да отидат журналистическите формати, а политическият PR да бъде по-скоро украсата на тази комуникация.