България ще продължи да трупа милиарди левове дълг в следващите три години заради високи дефицити. Постигането на балансиран бюджет се отлага все повече във времето. Само за 2015 г. новият дълг ще достигне близо 3 милиарда лева заради очаквания минус в хазната и плащането на падежи по стар дълг. Бюджетната 2015-а ще е поредната година, в която страната ни ще е на ръба на позволените в закона разходи, но въпреки това ресурсите за провеждане на нови политики ще са ограничени заради ниския брутен вътрешен продукт (БВП).

Това става ясно от основните допускания на Министерството на финансите (МФ) за разработването на бюджет 2015. Служебното правителство се отказа да внася проекта в НС, но работи по него и ще предостави на редовен кабинет готова обща рамка. Според допусканията на МФ бюджетната цел за догодина следва да е дефицит от 3% от БВП. През 2016 г. дефицитът трябва да се свие на 2.5%, а през 2017 г. да стане 2% от БВП. Това са двойно по-високи дефицити спрямо последните бюджетни цели, залагани през пролетта на 2014 г. Тогава се прогнозираше дефицитът през 2015 г. да е 1.5% и да се свие на 1.1% и 0.9% през 2016 и 2017 г.

По-високите дефицити ще наложат поемането на по-висок нов дълг. Сметките на база прогнозен БВП показват, че само заради дефицита през 2015, 2016 и 2017 г. ще трябва да се вземе нов дълг в размер съответно на близо 2.5, 2.1 и 1.78 милиарда лева. Към това трябва да се прибави и рефинансирането с дълг на настъпващи падежи по стари емисии на ценни книжа.

В официалната информация, предоставена от финансовото министерство, не се аргументира нивото на заложения дефицит и не се изследва възможността той да е по-нисък. По-високите нива обаче са обясними на фона на очакваното неизпълнение на бюджета за тази година и прогнозирания минус в хазната от 4% от БВП при първоначално заложен 1.8%. Високият дефицит за 2015 г. отразява и невъзможността за събиране на повече приходи на фона на забавен растеж, както и отказа от орязване на разходи. От данните на МФ става ясно, че и през 2015 г. България ще е на ръба на допустимите по закон разходи - 39.9% от БВП при позволени 40%, а приходите ще са в диапазона на 36.2 - 36.8% от БВП. Достигането на максимума при разходите не осигурява възможност за провеждане на значими нови политики, ако не бъдат проведени чувствителни реформи. 39.9% разходи се равняват на 33.1 милиарда лева на фона на заложени разходи за 2014 г. в размер на 32.5 милиарда лева. След актуализацията на бюджет 2014 разходите ще достигнат 33 милиарда лева, тоест плюсът за догодина ще се равнява на 100 милиона лева.



РИСКОВЕ

Към рисковете около приходите в бюджета трябва да се добавят и рисковете при управление на европейските фондове. Вчерашният ден роди една добра и една лоша новина. Вицепремиерът по еврофондовете Илиана Цанова обяви, че Европейската комисия е одобрила системите за контрол на замразената заради проблемни обществени поръчки оперативна програма "Околна среда" и най-късно до 2 седмици ще възстанови на България 700 милиона лева за вече направени разходи. Връщането на тези средства в рамките на бюджетната година е от значение за дефицита, голяма част от който е натрупан именно заради минус при еврофондовете. Към края на август дефицитът при европейските средства възлизаше на 565 милиона лева, като към него следва да се прибавят и получени авансови трансфери от националния бюджет. В същото време нараства рискът за загуба на 1.65 милиарда лева, които България чака за възстановяване по Програмата за развитие на селските райони. След няколко провалени обществени поръчки държавен фонд "Земеделие" реши да се договаря пряко с 4 големи одиторски компании, но и тази процедура е спряна от КЗК заради жалба на одиторската компания "Грант Торнтон ООД", която не попада в списъка на поканените. Крайният срок за сертифициране на вече направените плащания е 30 януари 2015 г. и България рискува те да останат за сметка на бюджета.