|
| Светльо Витков |
- Пее ли ви се?
- Аз си пея. Музиката се съчетава с политиката не по-трудно от всяка друга професия. Очевидно е, че повечето политици в България си нямат друго занимание, освен да бъдат политици. Но ние продължаваме да свирим. Имаме нови песни, те виждат свят в интернет, представяме ги по концерти. По радиата не ни пускат - има тенденция, в която се налагат едни и същи изпълнители, които трябва да бъдат наложени. Точно както едни партии се налагат, защото така трябва. Същата схема - схемата на парите.
- А след изборите какво се случва в "Глас народен"?
- Още си събираме главите, правим анализ на резултатите по области. Гласувалите за нас не са само в големите, а и в малките градове, даже в села имаме единични бройки. Проблемът е, че не успяваме да покрием всички секционни избирателни комисии - там, където нямаме представител, гласовете се крадат, директно го казвам. Човек трябва да има физически представител във всяка секция, защото борбата е брутална. А ние и не плащаме на застъпници - макар че гледам, че това със застъпниците се е превърнало в бизнес.
Веднага след вота имаше натрупана умора, някои хора се разочароваха, оттеглиха се, аз не смятам, че резултатът е разочарование. Макар че нашата цел не е да сме над 1%, нашата цел е друга. Може би трябва да изчакаме още малко българският избирател да си поотвори очите. Това, че сме постигнали процент и малко, отдавам на това, че в борбата наистина бяха вложени от другите партии огромни средства, много политическо влияние и много купуване и продаване на гласове. В провинцията, по селата нямаме представа въобще какво се случва. Комисиите там са представени от хора, които са полуграмотни, не знаят какви са правомощията нито на застъпник, нито на представител, нито на наблюдател, не знаят и своите правомощия. Това е един добре организиран хаос. Не избори, а фарс.
Ето сега в парламента са 8 партии - всички, които под една или друга форма са участвали в управлението и в разграбването на България, сега отново са там. Тъжното, което виждам, може би непреходно в нашия манталитет, е, че този, който гласува, си избира старото зло. Може да е прикрито, може да е в нова форма. Но тези, които стоят отзад, са същите. Да не говорим за РБ, от който влиза например Атанас Атанасов - дясната ръка на Костов. Може би навикът е по-силен от омразата у българина. Може би бързо забравяме старите отминали злини.
Ако се надяваме, че тези политици, които бяха във властта и които ни доведоха до нивото на най-големите мизерници в Европа, ще се променят - ами, Коледа е много близо. Студът също е близо. На тези, които са толкова доверчиви, ще кажа, че Дядо Мраз е само приказка, а феи няма.
- Как ще отговорите на многобройните нападки, че харчите парите от субсидията за този 1% гласове за лични цели? Изглежда, че не сте избягал с милиона, както писаха някои медии?
- Тук съм си, няма къде да избягам. А и защо? Впрочем не става дума за милион, а за 400 хиляди и нещо, които са разсрочени в рамките на 1 г. Виждате, споменават само нас - "Глас народен". А от предишните избори субсидия за над 1% от гласовете получиха и РЗС, ВМРО, "Лидер" - имаше 4-5 формации преди нас, които имаха субсидия, а просто се скриха. Обаче не се коментира тези хора за какво харчат субсидиите си.
Преди няколко дни ме извикаха в СДВР, защото получили донос срещу мен - на тема субсидия. Какво да ви кажа?! Нямам обяснение за това безумие освен злоба. Кучетата си лаят, керванът си върви. Някой си мисли, че ще отиде на избори, за да се пребори специално за субсидия, за тази еднопроцентна бариера? Всички, които отиват с тази цел, се провалят. На тези избори 15 формации не успяха да минат процента.
Другото интересно е, че никой не прави отчети и не споменава как се харчат далеч по-големите субсидии на парламентарните партии. Нашите отчети са публикувани. Парите трудно стигат дори за поддръжката на трийсетината ни структури. Нямаме зад гърба си олигарси, които да ни финансират. В тези избори имахме 500-600 доброволци, на които дължим голяма част от представянето си.
Най-смешно ми е, когато ме питат - какво направихте за една година и половина. Доста неща направихме всъщност. Изградихме 35 местни структури. Отворихме си структурите за хора, които искат да влязат в листите на "Глас народен" за евродепутати. Направихме първата по рода си кампания за привличане на гражданска квота за изборите за европейски парламент. Въпреки че големите партии говорят за гражданска квота, искам да попитам къде е тази гражданска квота.
Вкарахме полиграфа и осъществихме детектор на лъжата за кандидатите, които искаха да се явят на евроизборите. Първи въведохме публично и полиграф по отношение на политиката. Което всъщност беше много поучително. Полиграфът е нещо, което другите партии коментираха, че ще направят, дори някои го включиха в програмата си, а ние вече сме го направили.
За промените в Изборния кодекс - преференциалният вот всъщност е идея на "Глас народен". Целта ни беше да объркаме тези, които не могат да гласуват, не могат да четат и говорят български. Образователният ценз също е наша идея, макар тя да не е приложена на практика.
- Неотдавна заявихте, че след 4 години ще се оттеглите от активна политическа кариера. Така ли е?
- Такива са ми плановете. Досега дадох почти 4 години от живота си, през които кампаниите, насочени срещу мен лично и срещу "Глас народен", показват само едно - че ние не участваме в политическите игри. В нашия устав е записано, че човек, който е заемал висок пост в друга партия, няма право да заема при нас. Така сме ограничили кариеризма и постовата битка.
4 години, общо взето, ден и нощ съм се занимавал с това. Работата си приемам сериозно, а себе си - не. По този начин оцелявам. Мисля, че ако за 8 години не постигнем някакви резултати, няма никакъв смисъл. Смятам, че е правилно всеки политик да декларира продължителността на своя политически живот.
- Какво ви накара да се захванете с тая работа?
- Има една безизходица, една безнадеждност. Сам човек не може да се бори със системата по никакъв начин, тя го мачка. Като форма на съпротива създадохме политическа формация, която да воюва със системата. Като музиканти и като хора, които са доказано едни от най-добрите в бранша си, ние нямаме помощ от никого. Държавата в лицето на институции и организации се опитва единствено да те унищожи по всеки възможен начин. Вие сте някакви си там творци - оправяйте се там, умирайте. Подкрепа има единствено за споменатите по-горе привилегировани кадри. Нашите са наши, другите - кучета ги яли.
Когато създавахме "Глас Народен", към нас се присъединиха хора, които търсят промяна, търсят свобода на избор, търсят начини да променят нещата така, че да могат да избират как да живеят. Но е много трудно да убедиш невярващи, отчаяни, обидени и оцеляващи хора. Парадоксалното в случая е, че хем се търси промяна, хем не се прави нищо, което да постави нейното начало. Да избираш по-малкото зло, е страх от новото, да не гласуваш, е липса на отговорност. Законът у нас е такъв, че и двама души да гласуват, избори са проведени и изборни резултати има.
- Разчитате ли на музиката като средство за промяна? Все пак пънкът е музика на протеста?
- Да. Да си пънкар е начин на живот. Не се съгласяваме, не приемаме неправдата и наглостта, която върлува по тези земи. Продължаваме да свирим. Не се срамуваме от циничните текстове, защото те отразяват действителността, каквато е, а не каквато искат да ни я представят. Концертите помагат, разбира се. Част от хората, които ни харесват, харесват и нашата музика - различна от анадолските кючеци.
- А протестите на улицата водят ли до промяна?
- Не. Абсолютно не. Мирният протест - това е гей парад за мен. Единствените, които извличат някаква полза от протестите, са тези, които стоят зад тях, в организацията. Има такива лица и те съвсем не са безкористни. Друго нещо са 10-те хиляди, които излязохме на улицата срещу назначаването на Пеевски като шеф на ДАНС - такива протести са спонтанни, но пак не водят до промяна. Ако си спомняте ГЕРБ как подадоха оставка - това се случи, когато ескалираха нещата. Доказано е в историята, не ви го казвам аз. С мирни протести нищо не може да се постигне.
Да не би да поемаме курс към въоръжена борба? 
Все последна научавам 
