Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не ми се беше случило. Глобиха ме за каране на велосипед в София. Повече от десет години предпочитам този начин за придвижване като най-безпроблемен. С известна радост забелязвам как велосипедистите по софийските улици стават все повече, а градът придобива по-европейски облик, но на 10 септември т.г. радостта ми беше грозно помрачена. Както си минавах с колело по бул. "Левски" на ъгъла с "Раковска", ме спря полицай. Излезе от една будка точно на кръстовището. Мислех, че ще ме пита нещо, примерно колко е часът или нещо такова. А той ме пита защо карам по тротоара. Знам, че по принцип не е добре да се кара там и не го правя, но на това място няма как да се премине безопасно по друг начин. Обясних му, а той с ехидна усмивчица ми поиска лична карта. Дадох му, естествено. Представи ми се като Пеков от Пътна полиция и започна да ме възпитава. "Може ли, казва, с превозно средство да се движите на тротоара?". Винаги съм си мислел, че точно с колело може при липса на друга разумна възможност. А на това място, както вече казах, друга безопасна възможност няма. Улицата е еднопосочна и платната са стеснени заради тролея, който излиза от подлеза. А тротоарът е достатъчно широк и на никого не преча, минавайки оттам. Освен това на същия тротоар, пред очите на Пеков, има паркирани коли. Можех да го попитам защо с коли може, а с велосипеди - не, но тъй като нямам навик да споря с полицаи, се съгласих, че може би съм сгрешил. От малък си знам, че милиционерът винаги е прав особено когато носи пистолет. Пеков ме пита дали имам шофьорска книжка. Казах му, че имам, макар че не разбрах какво общо има това, след като карам колело. "Да ти драсна едно фишче?", с ехидна усмивчица каза Пеков. Не разбрах дали ме пита, или ме информира, но казах "Добре." Драсна ми фишче за 20 лв. Каза ми, че няма да ми отнема точки и няма да ми вземе книжката. Май очакваше да му благодаря. Разделихме се почти като приятели. После се замислих и смятам, че Пеков не е прав. Формално може и да е прав, но всъщност не е. И ще обясня защо. Според него трябвало да си бутам колелото, а не да го карам. Само че никой нормален човек не си купува колело, за да го бута из града. Само по селата пияниците така отиват до хоремага, за да могат после да се подпират на връщане. Пеков, ако иска, нека си купи и да си го бута. Може и моторетка да бута.

Тъй като не ходя навсякъде с правилника под мишница, като се прибрах, го прегледах внимателно, както и фишчето, а също и Закона за движение по пътищата.



Оказа се, че съм нарушил чл. 81, ал. 5 от закона



Там е казано, че на велосипедистите е забранено да управляват превозно средство по площите, предназначени само за пешеходци, и е уточнено още, че тази забрана не се отнася за велосипедисти на възраст до 12 години. (Интересно, какво става, ако са на 13 години.) Само че в закона са казани и други неща, които няма как да се изпълнят безопасно, особено на споменатото място. Според член 1, ал. 2 целта на закона е да опазва живота и здравето на участниците в движението, а до будката на Пеков това е възможно, само ако се мине по тротоара. Той би трябвало това да го знае и да го вижда, защото е пред очите му. Както и паркираните коли няколко метра по-надолу. Според чл. 140 от правилника водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. В този участък от бул. "Левски" спазването на това правило е практически невъзможно и ако човек го изпълни, ще наруши чл. 3, ал. 3 от същия правилник, където е казано, че участниците в движението са длъжни да не създават опасности или пречки за движението. Всичко това Пеков сигурно го знае, но се прави, че не вижда и не знае, за да пише фишчета. Питам се цялото движение ли оправи полицията, че стигна и до велосипедистите?

В правилника има четири вида знаци за велосипедисти. Един предупредителен, един забранителен и два задължителни, указващи велосипедни алеи. На ъгъла на "Левски" и "Раковска" няма нито един от тях.

Както и да е. Ще запомня тази случка заради още една подробност. Незначителна е на пръв поглед, но ще я кажа. Пеков май малко преди да ме спре нещо беше ял. Имаше нещо залепнало до устата. Може и сопол да беше. Чудех се дали да му предложа салфетка, за да се избърше, но не посмях. Казвам си, може да се обиди или да помисли, че му се подигравам. Аз не се подигравам със закона, макар че законът в този случай май се подиграва с мене. Не знам дали постъпих правилно. Май трябваше да му кажа, че не е опрятен, но не знам дали тогава пък нямаше да ме застреля. Щом за каране на колело глобява. Между другото по улиците често може да се видят размъкнати и изсулени полицаи. Особено от Пътна полиция много обичат да се държат като герои на Тарантино. Ходят като на сцена, като някакви начинаещи манекенки. Едно време старите войници в Елховския полк така ходеха по плаца в неделя след обяд. Понякога, като гледа човек отстрани някои полицаи, си мисли, че са искали да станат мутри, но балът им е стигнал само за полицията. Сигурно не всички са такива, но точно тези бият на очи.



По принцип униформата дава права, но тя и задължава.



Не може полицаят да бъде размъкнат и изсулен, а не дай боже и сополив. Ако е от тайната полиция, някак по може. Ако е сополив, никой няма да допусне, че е полицай. Това ще бъдат, така да се каже, неговите конспиративни сополи. Но ако е униформен, не бива. Това май ще трябва някак да бъде отразено и в новия закон за МВР. Старият през последните години 47 пъти беше променян и може би с новия предстои същото. При поредната му редакция не е лошо да се каже нещо и по въпросите на фейс контрола и приличното поведение. На полицаите вероятно би било добре да се обясни и още нещо. Полицията е създадена, за да служи на хората, да им помага, а не да ги тормози и да паразитира на гърба им с помощта на дефектите в разни закони и в уличното планиране.

Мисля си и друго. Щом не може да се кара колело по тротоарите, защо малкото велосипедни алеи в София са разчертани точно по тротоарите. Факт. Друга характерна особеност на тези алеи, освен дето са предимно на тротоарите, е, че като правило не тръгват от никъде и не водят до никъде. Те са нещо като декорация. Ако чужденците питат, да им покажем и да видят, че има. В страни като Австрия, Германия или Дания и особено в Холандия човек може навсякъде да отиде с колело. В някои европейски градове над 40% от трафика е с велосипеди. Има и общински велопаркове, откъдето човек може да си вземе колело за едно евро и да го остави другаде. У нас велосипедните маршрути са така направени, че да водят към кочана с фишовете на Пеков от Пътна полиция. Ако стриктно се спазва правилникът, всички велосипедисти в София през повечето време трябва да си бутат колелата, а Пеков от сутрин до вечер ще пише фишове и ще "ходи по пари". Това означава също, че и в парковете не може да се кара колело, защото те по принцип са само за пешеходци, макар че и там често има коли, особено полицейски.

Няма съвършен закон или нормативен акт и правилникът за движение по пътищата в частта му за велосипедистите е пример за това. Проблемът става особено болезнен, когато закон с очевидни интелектуални липси се възложи за изпълнение на хора със същата или още по-отчетлива недостатъчност. От акумулираната глупост обикновено се раждат големите социални движения и революциите.

Ето защо искам да се обърна с един призив към всички честни колоездачи, а ние сме предимно такива.



Братя велосипедисти, въздухът трепери!



Един призрак броди из София и скоро може да тръгне из цялата страна, призракът на пътния полицай, който въоръжен с негодни и дикриминационни закони и правилници протяга мазна ръчичка към нашите скромни джобове. Пътната полиция е разтворила кървави клещи над нас и иска да ни превърне в пешеходци, да ограничи правото ни на бързо и ефективно движение из града. Братя, нека всички като един се противопоставим на вулгарния полицейски произвол. Нека всички като един да кажем: "Няма да платим!", също както Дейвид Камерън отказва да плати на чиновниците от ЕС 2 млрд. евро, защото смята, че това е несправедливо. Да настояваме новият парламент во главе с бат Сали и другите политически конструкти час по-скоро да промени закона и там където не е възможно, да е ясно, че няма да се спазва. Нека всички като един на следващите избори, които може и да са скоро, да подкрепим онази партия, която гарантира свободно придвижване на велосипедистите в града. Нека подкрепим онзи, който ограничи полицейския произвол. На борба, братя! Въздухът трепери!