Когато авторът на материала е тригодишен, японската империя разрушава бойния кораб "Роу" на Тихоокеанския флот на САЩ в пристанището Пърл Харбър. Преди да навърши 7 години, ген. Дъглас Маккартър седи в токийския си кабинет с изглед към императорския дворец и поставя условия на разгромена Япония.

През 1956 г. президентът Дуайт Айзенхауер, впечатлен от магистрала, която е видял преди време в хитлеристка Германия, нарежда да бъде построена пътна мрежа, която да свързва САЩ от единия до другия край. Това е един от най-големите обществени проекти в цялата история. В рамките на десетилетие пътната мрежа вече е във финалния етап от реализацията си.

През 1961 г. Джон Ф. Кенеди заявява, че САЩ, победени в космическата надпревара от СССР, ръководен от Никита Хрушчов, ще изпратят човек на Луната и ще го върнат обратно на Земята в рамките на едно десетилетие. През юли 1969 г. президентът Ричард Никсън, на борда на самолетоносача "Хорнет", посрещна астронавтите Армстронг, Олдрин и Колинс от "Аполо 11".

Какво се случи с тази Америка? Какво се случи с нацията, която може всичко? Какво се случи с нас?

През октомври видях как



прехваленият Център за контрол и превенция на болестите не може да отговори



на основни въпроси за това как да се защитят американците от епидемия от ебола, пламнала в три малки държави в Западна Африка.

През септември закононарушител, въоръжен с нож, се покатери по оградата на Белия дом, притича през Северната морава, влезе през незаключената предна врата на дома на президента, бързо премина покрай охраната, разходи се на бегом из Източната стая, преди да бъде спрян от агент на "Сикрет сървиз", чиято смяна изтича. Президентът тъкмо бил излязъл от Белия дом. Дни по-рано "Сикрет сървиз" позволи на въоръжен охранител с криминално досие за извършено насилие да пътува в един асансьор с Барак Обама в Атланта.

Миналото лято се появиха доклади, според които 60 000 деца и млади хора от Централна Америка са преминали през границата в САЩ, като са затруднили граничните патрули. През пролетта разбрахме, че болни и страдащи от раните си военни ветерани умишлено са били принудени да чакат в продължение на месеци, за да си запазят час при лекар, а десетки от тях са починали по време на чакането. Преди това въвеждането на системата за здравноосигуряване "Обамакеър", чиято подготовка отне години, се превърна в национална шега и метафора за некомпетентността на правителството.

По време на управлението на президента Джордж У. Буш се разрази ураганът "Катрина". В резултат на природната стихия 30 000 жители на Ню Орлиънс се оказаха в бедствено положение, блокирани зад езеро със застояла вода. Градът и щатът не успяха да се справят с последствията от бедствието. За пет дни през 1940 г. 350 000 британски военни, обкръжени в Дюнкерк, са спасени през Ламанша от сънародниците им с лодки и яхти, преминали под куршумите на Вермахта.

Подобни събития подкопават доверието на американците в компетентността на лидерите и на правителството. Все повече хора сега вярват, че Америка е тръгнала надолу; че бъдещето няма да бъде така славно като миналото; че сме поели в грешна посока. Обществото е обезпокоено.



Причините за тези притеснения са доста сериозни



Войните, в които САЩ взеха участие напоследък - в Афганистан, Ирак и Либия, изглежда се развиваха лошо за противниците, но още по-лошо за нас. Включвайки се в новата война в Ирак и Сирия, нямаме нито надеждна стратегия, нито пък достатъчно войска, за да победим "Ислямска държава". Американците вече се питат "Защо това е нашата война?".

От средата на 70-те години реалните възнаграждения на трудещите се американци не се увеличават, но пък непрекъснато трупаме търговски дефицит, възлизащ на повече от 10 трилиона долара. При управлението на Обама националният дълг надвиши брутния вътрешен продукт.

Производствената ни база тъне в разруха и пример за това е Детройт. Аутсорснахме бъдещето си, като взехме пари от Китай, за да купуваме китайски стоки. Взехме пари от Япония и Европа, за да защитаваме Япония и Европа, въпреки че са минали 70 години от Втората световна война.

FedEх проследява с точност милиони пратки всеки ден. Американското правителство обаче



не може да намери и да върне обратно в родните им държави 12 млн. нелегални



имигранти. 30 години след амнистията на Рейгън, с която той пое ангажимент да обезопаси границите ни, Обама подготвя друга амнистия за милиони нелегални, чийто брой не е напълно изяснен. И все още границите не са обезопасени.

Ако правителството се отказа от участие в нещо, то това е от строежа на пътища, мостове, магистрали и летища, както и от управлението на обществените училища. Инфраструктурата се руши, а американските деца заемат все по-ниски и по-ниски места в международни състезания. Расовото разделение в образователната сфера никога не е спирало да съществува, въпреки че са инвестирани трилиони долари в рамките на половин век. Дори Джо Байдън нарече летище "Ла Гуардия" "третото световно летище".

Много частни институции се справят доста добре. Държавните институции, без военните, все повече затъват. Конгресът е в безизходица. Президентът е смятан за крайно нерешителен. Върховният съд е доста поляризиран.

Политически, расови и културни сблъсъци, пораждали конфликти през 60-те години, ежедневно се засилват и изострят от кабелни телевизии, интернет и социалните медии. "Всичко се разпада, центърът не може да издържи; анархията е пусната на свобода по света", пише поетът Уилям Йейтс.

Американският драматург и политик госпожа Клер Люс е на друго мнение. В този свят има два вида хора - оптимисти и песимисти. "Песимистите са по-добре информирани", смята тя.

-------

* Патрик Бюканън, старши съветник на президентите Ричард Никсън, Джералд Форд и Роналд Рейгън, автор на книгата "Великото завръщане: Как Ричард Никсън преодоля поражението, за да създаде ново мнозинство".