Мразя петъците в нашата бирария. То, разбира се, човек може да мрази петъците и вкъщи, но в бирарията е по-приятно. Макар че тогава всички от махалата кой знае защо решават, че точно това е денят, в който две бири отгоре ще им дойдат добре преди почивните и тихото и кротко капанче се превръща във вулкан от размисли и страсти.

Къде бяхте вие през седмицата, трезвеници нещастни, му иде да ги попита човек, но - както вече споменах, бирарията е превърната във вулкан и може да си го отнесе като едното нищо.

Макар че има хора, на които не им пука - ей го и тоя, тупна се на моята маса и чак след като седна, попита тая чанта, дето беше на стола, да не би да е била ваша. Наша е, отвърнах, а онзи се вторачи в мен и попита дали аз съм тоя, за когото си мисли. Не знам за кого си мисли, затова отвърнах, че не знам дали съм тоя. Мушморок, каза навлекът, аз за теб гласувах и пак ще гласувам, щото си много готин човек!

Често ме бъркат с един, който дава акъл по телевизията, та съм свикнал. Мерси за комплимента, казах, ама сега не мога да говоря, в момента размишлявам над важни държавни дела.

Кво толкова има да му мислиш, вика навлекът, тя работата е ясна, но само аз имам план за изход от кризата без публични разходи и дори с малко кяр.

- Давай си плана, че отечеството е в опасност - казах. - Да не опущим хептен работата!

- Значи - каза навлекът, - онзи ден обявиха белите мечки за застрашен вид. В смисъл - че времето се затопля, мечоците мързелуват на слънчице и никак не се сещат да поддържат природното равновесие, мечките ходят нервни по айсбергите и шамарят тюлените по муцуните и в резултат - не се раждат меченца и популацията намалява! И какво прави целокупното човечество? Правилно - тревожи се! И пише програми за спасяване на белите мечки!

Ние с какво сме по-лоши от белите мечки? Ето, кесим си тук като мечоци зад биричките, жените ни ходят нервни из къщите и от нервност току се сръфат с комшийката, която също е нервна и хапе, населението така озверя, че направо си стреля на месо, и изобщо вече друго нищо не правим, освен да си се пердашим едни други и след това да преброяваме оцелелите и да се чудим защо намаляваме. Даже и във вестниците писаха - че сме били изчезваща нация.

И какво прави целокупното човечество? Правилно - не му пука.

А би трябвало - ние, българите, сме ценен биологичен вид и изчезването ни катастрофически ще наруши природното равновесие - като изчезнем ние, бандюгите вече няма да има от кого да крадат и ще отидат да обират други страни и народи, та и там да пропищят от тях. Въпрос на време е да научат чужди езици и да започнат да плачат на чист люксембургски по телефоните, че са прегазили дете и им трябват спешно десет хиляди евро, но може и колкото дадеш... Тогава и хората от другите страни и народи ще се изнервят и пропият, ще се пердашат по улиците и в резултат - популацията им ще намалее и континентът ще се обезлюди! Стопляш ли накъде отиваме?

Признах, че не стоплям.

- Човечеството обича изчезващите видове - то се грижи за тях, прави им къщички, храни ги и ги пои, сресва им козинката на път, та да изглеждат муци, глези ги с лакомства - само и само да не изчезнат! Като обясним в ООН-то какво ги чака, ако изчезнем, направо ще си ни запишат в червената книга и ще ни назначат отговорник, който да ни брои сутрин, обед и вечер, да не би някой от нас да се изгуби! Също така - ще внимава да си изяждаме закуската, обеда и вечерята, които ще ни осигури същото това целокупно човечество! Президентите от всички страни още със ставането с притеснение ще питат - кво става с българите, да не вземат да изчезнат, че тогава - жална ни майка, а ние ще си се припичаме на слънчице и между две бири ще се погрижваме за демографията, та хем жената да е спокойна, хем и популацията да расте... Но ще внимаваме, че ако почне да расте много бързо, ще вземат да ни отпишат от изчезващите видове и ще се върнем на изходно положение!

Целунах навлека по умното чело.

Какво ви казвам - напоследък умни неща могат да се чуят само в кръчмите, особено в петък, когато се превръщат във вулкани от размисли и страсти...