Опитите на ГЕРБ да уреди чрез новия парламентарен правилник възможност за продължаване на пленарните заседания, дори ако няма кворум, провокираха остър сблъсък с опозицията и не доведоха до промяна. В предишното НС отсъствията на депутати и цели парламентарни групи беше тежък проблем, тъй като често водеха до провал на заседанията.

Първоначалната идея на ГЕРБ беше обсъжданията в пленарната зала да продължават, дори ако депутатите са под необходимия минимум, но да не се провеждат гласувания и да не се приемат актове. След негативната обществена реакция извадиха още по-нескопосан вариант - при такива случаи да се води само парламентарен контрол, на който по принцип присъстват малцина депутати. При това без да обяснят как ще водят министрите в НС всеки път, когато няма кворум. "Празната зала ще нанесе поражения в морален план", възмути се червената Мая Манолова. И поиска кворумът да се отчита към момента на гласуване, а не в началото на заседанието или при проверка, както е сега, а актове да се приемат с минимум 121 гласа. В отговор шефът на временната комисия за правилника Десислава Атанасова от ГЕРБ я обвини, че през 2007 г. се е подписала под предложение за промяна в конституцията за пълно премахване на изискването за кворум. "Тогава не бяхте ли морален стожер и не лъжехте ли избирателя", обърна се Атанасова към колежката си. "Опитвате се да прикриете липсата си на правни знания с лошо възпитание", контраатакува Манолова. Компроматът засегна и депутатите от ДПС, тъй като под въпросното изменение в основния закон се е подписал и настоящият им лидер Лютви Местан. "Ако някой си въобразява, че в петък на контрола ще напълни залата, аз ще го нарека парламентарен наивник", обяви Алиосман Имамов. До консенсус за промени не се стигна и в действие останаха старите правила.

Конфликт се разгоря и около предложението на ГЕРБ да се увеличи от 1 на 3 месеца срокът, в който могат да бъдат повторно внесени отхвърлени от мнозинството точки в дневния ред. "Никога досега не е имало такова ограничение. И вие като опозиция се възползвахте от тази възможност", скочи Четин Казак (ДПС). В крайна сметка промяната бе приета с гласовете на реформаторите и Патриотичния фронт.

------ПРОЗРАЧНОСТ

Медиите вече ще могат да се включат в процеса на избор на различни държавни органи от парламента, като задават въпроси на номинираните за високите длъжности кандидати, реши още временната комисия. НС избира изцяло или частично членовете на 25 такива органа, сред които Конституционният съд, Висшият съдебен съвет, Сметната палата, управата на БНБ, шефът на ДАНС и т.н. От Реформаторския блок обявиха, че ще подготвят допълнителни разпоредби, с които да се осигури възможност за по-детайлно предварително проучване на номинираните, за да се предотвратят скандали.