Намерението на ГЕРБ да утежни облагането на лихвите, получени от спестявания в банки, предизвика остра реакция на бизнеса. "Идеите за промяна в данъчното облагане са пореден пример за непоследователна политика, която ерозира обществената и бизнес среда и не създава условия за дългосрочно планиране и прогнозиране", обяви в своя позиция Българската стопанска камара.

Преди дни стана ясно, че партията мандатоносител смята да увеличи и ставката, и базата за облагане. ГЕРБ иска да вдигне данъка от 8% на 10%, колкото бе до миналата година, а освен това предлага да се облагат не само срочните депозити, но и всички други спестявания с едно-единствено изключение - детските влогове. Облагането на доходите от депозити в банките бе въведено по инициатива на министър Симеон Дянков през 2012 г., а миналата година кабинетът "Орешарски" прокара график за поетапно намаление на данъка с по 2 процентни пункта годишно до 0% през 2017 г. Но ето че новото управление тотално променя посоката. И при въвеждането на данъка, и сега критиките изобилстват.

"Сред големите добродетели на всяка нация е спестовността, която трябва да се опазва и поощрява, защото тя е в основата на просперитета на обществото. Върху тази добродетел беше нанесен сериозен удар със спекулативното поведение на някои банки. Връх в това разрушително поведение бяха размитите и дълбоко неясни действия на БНБ и политико-финансовият прецедент "КТБ". Върху разклатеното доверие на бизнеса и обществото сега се подготвя нанасянето на допълнителен удар с данъка върху лихвите по депозитите - данък, който политиците обещаха поетапно да премахнат, а през последните дни същите тези политици заговориха за неговото увеличаване", се казва в становището на БСК.

Бизнесът припомня още, че България е част от ЕС и българските вложители лесно може да насочат спестяванията си към други европейски страни. "Лъжливо е чувството на държавата, че може да увеличи съществено приходите в бюджета от облагането на депозити - решение не само непрофесионално, но и наивно. Значително увеличение на приходите в бюджета може да се очаква чрез създаването на условия за раздвижване на този финансов ресурс за развитието на икономиката. Скок на основните приходи в бюджета може да се постигне само чрез увеличаване на оборотите в икономиката по пътя на разширеното потребление, по пътя на правната и социалната сигурност и т.н.", пишат от БСК.

Много експерти и политици посочват, че този данък е излишен, защото приходите от него са незначителни. В същото време е бреме - финансово за спестителите и административно за банките, които го начисляват, удържат и внасят в бюджета. "Това е едно от най-слабите пера в бюджета - при очаквани приходи от около 120 млн. лв. годишно реалното изпълнение през 2013 г. бе под 80 млн. лева", посочи вчера пред "Фокус" депутатът от АБВ Светослав Белемезов.

Икономистите смятат, че е правилно ниският плосък данък да обхваща всички доходи, но коментират, че в България има много други доходи, които си остават необлагаеми - печалбата от акции на фондовата борса например си остава освободена от налога.

"Банките в конкуренцията помежду си за привличане на клиенти измислиха продукти, които маскираха депозити през спестовни влогове. Сега смятаме, че трябва да се затвори тази вратичка и както по Закона за гарантиране на влоговете ще се изплащат абсолютно всички влогове, независимо дали те са спестовни, депозитни или каквито и да било други, така лихвите по всички тези влогове трябва и да се облагат. Единственото изключение ще бъдат детските спестовни влогове, а очакваният ефект за хазната е 80 млн. лв.", обясни шефката на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова. Промените още се уточняват и не са внесени в Народното събрание. Засега се знае, че БСП ще гласува против. АБВ иска първо да види текстовете, ДПС и "Атака" още не са излезли с окончателна позиция, както и Реформаторският блок и Патриотичният фронт.