Очакваният през януари догодина доклад на Еврокомисията за напредъка на България в областта на правосъдието (по т.нар. механизъм за сътрудничество и оценка) ще бъде много тежък, а страната ни може да бъде отделена от Румъния в процедурата за влизане в Шенгенската зона. Това стана ясно вчера от думите на вицепремиера по европейските въпроси Меглена Кунева.

Според нея борбата на северната ни съседка срещу корупцията скоро може да убеди страните - членки на ЕС, за поетапно отпадане на границите й в Шенген, докато за България проблемът остава за неопределено време. Макар да няма пряка връзка между механизма за сътрудничество и влизането в Шенген, от напредъка на страната ни в областта на правосъдието и вътрешните работи зависи и влизането ни в Шенгенското пространство, защото няколко държави поставиха такова условие.

Вицепремиерът отбеляза, че в доклада ще има много ясно подчертана разлика между двете държави и тя няма да е в наша полза. "България няма да отбележи съществен напредък в сравнение с миналия доклад и това е еднозначно лошо", коментира тя. По думите на Кунева в доклада най-вероятно ще попадне и случаят с откраднатото тефтерче на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. "Най-малкото той показва, че не се спазват процедурите по охрана на веществени доказателства", заяви тя. Според Кунева трябва час по-скоро да се изберат председател на Върховния касационен съд и главен съдебен инспектор, както и да се направи съдебна реформа. Сред неотложните задачи са още изготвяне на нов Наказателен кодекс, промени в Наказателно-процесуалния кодекс и подреждане по приоритети на казусите, които разглеждат прокурорите с оглед намаляване на натовареността им.

По-късно вчера говорителят на Еврокомисията Мина Андреева заяви пред БНР, че мониторинговият механизъм за България и Румъния засега ще бъде запазен в досегашния му вид и ЕК ще прави доклади за напредъка на двете страни веднъж в годината.

Тази седмица ЕК трябва да одобри 300 млрд. евро по инвестиционния пакет "Юнкер", предвидени за "събуждане" на европейската икономика, съобщи още Кунева. Все още не е ясно каква част ще получи България, тъй като за тях ще се кандидатства с проекти. Пред в. "24 часа" еврокомисарят Кристалина Георгиева обясни, че става дума за 300 млрд. евро, които "спят" във финансовия сектор и не се превръщат в инвестиции. Целта е те да бъдат придвижени към реалната икономика с редица мерки. Сред тях са например даване на гаранция, ако банките не желаят да отпускат заеми.



Нарушения

Двойно са се увеличили процедурите за нарушения на задълженията ни по прилагане на европейското право, съобщи още Меглена Кунева. Докато през 2013 г. т.нар. наказателни процедури са се увеличили с 19, само до ноември т.г. те вече са нараснали с 47. По-голяма част от тях са започнали, защото сме спрели да осъвременяваме законите си, посочи тя. Все още открити са общо 67 процедури. 51 са на етап официално уведомително писмо, което е първият етап на досъдебната фаза на процедурата за нарушение. Според Кунева може да очакваме 1/3 от тях да бъдат закрити поради изпълнение на ангажиментите ни. 10 процедури са на етап мотивирано становище, 6 - на съдебна фаза, има и три висящи дела. От началото на членството ни в ЕС до сега срещу България са задействани 328 наказателни процедури, но страната ни е успяла да затвори 261 от тях.