Нестихващите напоследък протести на бедуините, които настояват да получат гражданство, принудиха кувейтските власти да търсят решение на проблема и започнаха преговори с Коморските острови. |
Високопоставеният служител в Министерството на вътрешните работи на Кувейт ген.-майор Мазен ал Джарах обяви, че след около месец правителството ще започне да съдейства на бедуините да се регистрират за т.нар. икономическо гражданство от Коморските острови. По този начин ще бъде узаконен имигрантският им статут и ще имат право на здравни осигуровки и образование в Кувейт.
Получаването на гражданство обаче ще ги изправи и пред риска да бъдат върнати в новата им родина. Сега е трудно страните да се освободят от обитателите си без официален статут - липсата на документи ги защитава от това да бъдат депортирани, докато чуждите граждани могат да бъдат прогонени веднага. Джарах обяснява, че Кувейт няма намерение да гони бедуините, но тези, които извършат престъпления и наказанието им включва връщане в държавата, която им е дала гражданство, ще бъдат депортирани. Срещу паспортите, които издават на бедуини, Коморските острови ще получат значителни
преки инвестиции от кувейтското правителство,
което е обещало също да построи училища и да развива благотворителност.
Коморските острови вече дадоха паспорти на жители на Обединените арабски емирства (ОАЕ), след като сключиха подобно споразумение. То обаче бе договорено доста по-тихо, отколкото с Кувейт. Малко след това известният местен активист Ахмед Абделхалек бе депортиран от ОАЕ, където цял живот е пребивавал, в новата си родина.
Изявлението на ген.-майор Мазен ал Джарах предизвика стотици критични коментари от страна на кувейтските бедуини в социалната мрежа "Туитър". Те обвиниха правителството, че ги "продава" на случайна държава. Живеещата в Ню Йорк бедуинка Мона Карим обобщи ситуацията: "Лягам си в Западна Азия и се събуждам в Източна Африка. Това са чудесата на арабските режими." Приятелите на Карим в Кувейт, които не приемат лепнатия им етикет "без гражданство", тъй като се определят като жители на Кувейт, са ядосани от предложението. "Не сме без гражданство, ние сме местни. Обявеният план от правителството е
престъпление, сравнимо с трафика на хора,
и ще доведе до разделение в кувейтското общество. Никога няма да приемем това и ще се борим с всички възможни мерки", заяви Хаким ал Фадхили, който е един от бедуниските лидери, борещи се за техните права и нееднократно е бил в затвора заради дейността си.
Международни правозащитни организации също разкритикуваха правителствения план. Ислямската Комисия за човешки права определи кувейтската стратегия като "обида на човешкото достойнство и справедливост" и "цинична тактика, за да се разтоварят властите от задълженията си към бедуините". Зам.-директорът на отдела за Близкия изток и Северна Африка в "Амнести интернешънъл" Саид Бумедуха заяви, че организацията е "шокирана", че Кувейт ще се справи с проблема с бедуините, "като купи "икономическо гражданство" от друга държава".
И въпреки всичко много бедуини смятат да приемат предложението, обяснявайки, че гражданството - дори и от държава, за която повечето хора не са чували - е по-добре от нищо, особено когато се дава и с определени облаги. Бедуините имат различен стандарт - някои от тях живеят в бедност, а други имат добро образование, карат скъпи коли и живеят в елегантни къщи. Властите отказват да им издадат основни и много важни документи като актове за раждане и за сключен брак, тъй като официално са смятани за нелегални. Те трябва да получат специален документ (трудно е да се получи), за да напуснат страната. Всичко е по-трудно, когато нямаш гражданство, казват те.
Изследователят Мохамед ал Шамери (50 г.), баща на 6 деца, казва, че не му харесва особено идеята да стане гражданин на Коморските острови, но вероятно ще поиска да получи гражданство. "Ще се запиша. Какво друго мога да направя?", пита той. "Не искам да се боря с правителството. Имам работа, имам и деца. Дъщеря ми има диплома за инженер, но не може да си намери работа, защото е бедуинка. Искам да направя това, което е най-добро за децата ми."
Над 10 млн. души по света живеят без гражданство
според Агенцията за бежанците към ООН, а Кувейт съобщи за плана си няколко дни, след като бе обявено началото на 10-годишна кампания в помощ на хората без националност. Споразумението между Коморските острови и държавите от Персийския залив е нов модел за правителствата, които се опитват да се справят с хората без гражданство в страните си, като не им дават пълни политически и граждански права.
Коморските острови, които са бивша френска колония, получават независимост през 1975 г. Доскоро страната бе смятана за доста нестабилна заради множеството преврати, извършени след обявяването на независимост и опитите за разделянето й. От икономическа гледна точка държавата е на светлинни години от монархията от Персийския залив: според данни на Африканската банка за развитие от 2012 г. 45.6% от жителите на Коморските острови тънат в бедност, безработицата е 14.3%, а сред младежите тя е 44.5%.
Продажбата на гражданство е един от начините, чрез който Коморските острови се опитват
да стабилизират икономиката си
В края на 2008 г. бе приет закон, който позволява гражданството на страната да се продава, и няколко години по-късно Коморските острови започнаха да "захранват" със свои граждани ОАЕ заради големия брой обитатели без националност. В замяна островите получиха 200 млн. долара според изявления, направени от бившия президент на Коморските острови Ахмед Абдаллах Мохамед Самби.
Бедуинският лидер Хаким ал Фадхили се притеснява, че малката, но все повече увеличаваща се група от активисти в Кувейт, които редовно излизат по улиците от 2011 г. с искания за повече права, ще се навие да живее на тропически остров, за който не знаят почти нищо. "Повече от притеснен съм, че правителството ще използва това срещу кувейтските бедуини. Кувейт има същия манталитет като ОАЕ. Ръководителите на персийските монархии мислят еднакво. Ако сме смели, ние сме смятани за заплаха за националната сигурност и ще бъдем депортирани", обяснява той.
Темата за гражданството е особено наболяла в Персийския залив в последните месеци, след като няколко от страните го използваха като средство за натиск върху хора, които те смятат за проблемни. През 2012 г. Бахрейн отне гражданството на 31 души, а след това същото направи и Кувейт, като лиши от гражданство десетки хора за дисидентски прояви.