|
| Иван Иванов |
- Г-н Иванов, като психолог да ви питам - какво е вътрешното чувство да си метър над останалите в пленарната зала?
- Чувството е за власт, за отговорност и за това, че от твоето поведение до голяма степен зависи смисълът на това да го има Народното събрание. А този смисъл се състои в това да има един смислен дебат по важни законопроекти и политики, които след това трябва да бъдат реализирани от изпълнителната власт. Разбира се, в началото като "зелен" депутат, който много бързо се озова в това кресло отгоре, изпитах, да го наречем, културен шок, както при всяка нова работа, с която човек се захваща. От трибуната като от птичи поглед се вижда как се ражда, чисто психологически, динамиката на групата. Още повече че тук са осем групи и всяка си има своя субдинамика. Но усещането, че тази трибуна ти дава възможност да контролираш целия този процес, е леко нарцистично - от една страна, а от друга - притеснително, защото това е изпитание пред уменията и психиката на всеки човек.
- Виждате ли приложение на клиничната психология в парламентарната работа?
- Не бих казал на клиничната. Защото парламентът донякъде е извадка на клиничното състояние на общностите в България. То, разбира се, не е много розово от гледна точка на това, че дълги години, бидейки в ситуация на тотален контрол, хората развиват усещане за зависимост, ние го наричаме "травматична идентичност", и това оказва влияние най-вече върху способността да вземаш решения и да правиш личен избор. Смятам, че в голяма степен парламентът, с тази възможност да задава законовите рамки, в които обществото може да функционира, дава възможност хората да живеят в едно законосъобразно общество. Само че колкото и хубави да са законите, ако хората и в частност депутатите, които са репрезентация на хората, нямат усещане за свобода, нямат усещане, че могат сами да вземат решения, нямат усещане, че чрез гражданска активност могат да се променят законите и т.н., в крайна сметка обществото се изпразва от смисъл и хората се чувстват потиснати, обезверени и в някаква степен резултатът е цялото това усещане за безсмислие, което цари в обществото. Отгоре видян, парламентът е една театрална сцена. Хората, които се занимават с политика, казват, че да си политик е роля. Социална роля. И тя трябва да се играе. Моето мнение обаче е, че някои преиграват. Има хора, които са като цветни петна, със силно желание да блеснат, да се изявят и при тях често изявата затиска смисъла и съдържанието. А има и такива, които са в доста трудна ситуация, в момента се адаптират, доста са тихи, в някаква степен потиснати, езикът на тялото им е доста затормозен. Има и трети, които по мое мнение са тотално сраснати с бюрократичната си роля. Всичко за тях са правила, процедури, алинеи, членове. Тези хора са в стихията си, когато става въпрос за това. Така че доста е разнородна и интересна ситуацията. На мен ми се ще парламентът, освен от място за театрални прояви, освен от място за прояви на реторически издържани умения, освен от място за социализиране на хора с проблемно поведение, защото много често конфликтите са изява на подобен тип поведение, което водещите на сесии трябва да удържат и да влизат в ролята на възпитатели и ментори, да се превърне в място за политическа култура.
- Как точно си го представяте?
- Да формираш политическа култура не е лесна работа. И това е проблемът на нас, българите, като общност. Защото ние много лесно наподобяваме изискванията, които определен център на власт или метрополията има към нас. Но истински не можем да го интернализираме като наше вътрешно състояние, като ценност. Влизането в Европа например като юридически акт се случи. Започнахме да транспонираме европейските директиви, но истински, на ниво ценности, възприятия, начин на поведение, вътрешно състояние, нашите проблеми си остават. Това наричам културен проблем. Ние имаме проблем вътрешно да се нагласим към това, което се нарича европейска цивилизация. И за да се случи това, трябва всяка една институция, всеки един българин в ролята на родител, на учител, на началник, защото това са ролите, които водят до социализиране на младите, да възпитават един нов тип граждани на Европа. Особено на парламента това му е много важна функция.
- Как виждате ролята на парламента в този процес?
- Всеки един народен представител трябва да си даде сметка, че той е точно такъв социализиращ фактор с поведението си, с възпитанието си, с начина, по който говори в медиите, с начина, по който се среща със своите избиратели. Каузата на гражданското образование, определени каузи, свързани с много важния проблем за домашното насилие, трябва да станат каузи на самия парламент. От друга страна, самите депутати, освен да обикалят районите си и да се срещат с избиратели, трябва много активно да присъстват в образованието, да влизат в класните стаи, да обясняват какъв е смисълът от това да има народни представители, за да може в крайна сметка малко по малко да започне да се променя политическата култура.
- Вие сте представител на Реформаторския блок. Защо просто не внесете законопроект за въвеждане на гражданското образование в училище?
- Аз работя по този въпрос. На мен ми се ще темата за гражданското образование да присъства още от първи клас. Вече съм говорил с колегите от ГЕРБ, с граждански организации и преподаватели от университета, говорил съм и с министъра на образованието и имам абсолютно съгласие, че тази тема трябва да се интегрира много по-силно в образователната система.
- Станахте известен с това, че се отказахте от служебен автомобил. Как се придвижвате до парламента?
- С личния си автомобил, а когато е по-топло времето - с велосипед.
- Обикновено такъв тип поведение се определя от вашите колеги като евтин популизъм?
- Знам, затова не ми се ще много да говоря за това. Въпрос на ценности. Така го решихме с моето семейство.
- И това ли е част от опита ви да промените политическата култура?
- Да, аз даже имам една иновативна идея, която още не съм споделил с никого. Понеже депутатите постоянно щъкат с автомобили между тази зала, в която се провеждат заседанията, и бившия Партиен дом, където са кабинетите им, предлагам да се закупят 10-15 велосипеда с акумулаторни батерии, които са много екологични и удобни за придвижване, да стоят на нещо като коневръз, да могат да се откачват и закачват и депутатите да се придвижват с тях. Имам леки притеснения, разбира се, дали по пътя на придвижване някой избирател няма да си го изкара по експресивен начин на народните представители, но тъй или иначе ми се ще Народното събрание да се превърне в някаква нормална, разкрепостена среда и оттам ще си върнем авторитета и сериозността на тази институция.
- Като представител на Гражданския съвет на РБ да ви питам - какво става с тази конфликтна общност от партии?
- Аз не бих я нарекъл конфликтна общност. Това, че в медиите изтичат подобен тип сигнали, е по-скоро външната страна на нещата. Аз от година и половина съм член на Гражданския съвет. Такава среда на конкуренция, на дебат, на различия винаги е съществувала и аз мисля, че това е запазена марка на Реформаторския блок. Ако РБ се превърне в една солидна, консолидирана, единна организация, това просто няма да е Реформаторският блок.
- Тоест не смятате, че коалицията трябва да се превръща в единна партия, така ли?
- Аз смятам, че трябва да се превърне в общ политически субект, който да има единно лидерство. За мен не е важен толкова човекът, макар че той трябва да отговоря на определени морални и професионални качества, да е млад човек. Но смятам, че функцията лидерство е важна, и то трансформационна функция. Защото вътрешното различие и интензивният диалог са предимство, но малко страда процесът на вземане на решения.
- Защо предстоящият конгрес породи такива спорове и противоречия вътре в РБ?
- Да уточня, че не съм член на никоя от партиите в РБ и не съм обръгнал на начина, по който функционират партийните апарати. Но това, което виждам, е, че партийните апарати са едни доста консервативни, ригидни структури, което си има своето предимство. От друга страна обаче, когато трябва да се вземат решения за промяна в един динамичен контекст, се оказва, че има много силни съпротивителни сили. Има хора, които виждат в новото състояние на РБ заплаха, а не възможност. Аз по-скоро виждам нови възможности и ми се ще да се преодолеят тези вътрешни инерционни сили за свиване на партийните ядра.
- Смятате ли, че РБ излъчи най-добрите си представители в изпълнителната власт?
- Всичко е хипотеза. Моето усещане е, че за някои от министерствата бяха издигнати подходящи хора, а за други - малко по-спорни кандидатури. Но аз ще си запазя правото винаги да бъда изненадан и от едните, и от другите.
Клинична и цоциална пцихология - докато преведе "действителността" на техния език, 
РъБъ-то да тича да пуска патентна заявка, че виж конкуренцията го е изпреварило. Може и търговска марка "Отшелник" за велосипеди за служебно ползване.
