Отец Иван, сниман на фона на наводнението в Мизия това лято. Оцеляването на хората в селищата около ничиите водоеми е "божа работа". |
Държавното обвинение за пореден път констатира административен хаос по отношение на контрола на 2743 водоема, но както и при предишната проверка, министрите вчера отговориха с временни мерки и отпускането на 500 хил. лв., които да се похарчат за източване на 78 водоема, които са в предаварийно състояние и са опасни. Освен това работна група от регионалното и екоминистерството вече пише промени в Закона за водите, с които язовирите да минат под контрола на един орган.
Тези мерки бяха обявени след спешно заседание на правителството в понеделник. Регионалният министър Лиляна Павлова съобщи, че идеята е язовирите да минат под контрола на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). Става дума за около 2000 водоема извън 54-те, управлявани от "Язовири и каскади" ЕАД на Министерството на енергетиката, и 9 - на ВиК дружества, които не са проблемни.
Пред "Сега" началникът на агенцията Стефан Цанков обясни, че персоналът му е много натоварен и че не разполага със специалисти по водоемите. По думите му ще трябва поне година за назначаване на хора, купуване на техника, обучения и т.н.
Опасните 78 язовира, чието ликвидиране предстои, ще минат към "Напоителни системи" в земеделското министерство, които трябва да ги източат, стана ясно вчера. 190 водоема, чиято собственост е неизяснена, ще бъдат под контрола на областните управители, докато се намерят документите. Не е ясно дали това ще стане предвид констатациите на прокуратурата, че на много места липсват документи.
"Всички засегнати институции ще впрегнат сили, за да се изясни собствеността", обеща Павлова. Тя поясни, че въпросните водоеми се използват предимно за рибарници и отводнителните им канали са запушени. Шефът на пожарната гл. комисар Николай Николов пък заяви, че не всеки от тези 78 водоема е пряка опасност за хората.
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Всички преки щети от наводненията през лятото, заявени от България, са признати от Европейската комисия. Това съобщи комисарят по регионална политика на ЕС Корина Крецу в писмо до евродепутата от БСП Момчил Неков. Неков поиска разяснения, тъй като предложеното обезщетение от 10.5 млн. евро от европейския фонд "Солидарност" се оказа по-ниско от очакванията. ЕК все още чака българското правителство да я информира за какво ще използва парите. Крецу уверява, че веднага щом парламентът одобри промените в бюджета на ЕС, обезщетенията ще бъдат изплатени.