Четири са висшите училища в страната, които предлагат най-високо качество на образованието. СУ, Медицинският университет в София, Техническият университет и Химикотехнологичният и металургичен университет са лидери в голяма част от професионалните направления, по които обучават студенти. Специалностите информатика и медицина остават двете най-перспективни за младите хора дисциплини - безработицата сред завършилите е почти нулева, а дипломата почти винаги гарантира висок осигурителен доход и работа по специалността. Това показват данните в новото издание на рейтинга на висшите училища, което беше представено вчера в София.

Софийският университет е лидер в 21 от общо 22 професионални направления, в които обучава. Тази година например Американският университет в България отстъпва на Алма матер водещата позиция в направление "Икономика". Столичният Медицински университет е на първо място във всичките пет професионални направления, в които приема студенти. Лидер в 5 от общо 8 направления, по които обучава, е Техническият университет в София. Номер 1 в три от пет направления, по които приема и обучава висшисти, е ХТМУ.

Тракийският университет в Стара Загора, Аграрният в Пловдив и Академията на МВР са на първо място в по две професионални направления. Единственият частен вуз, който държи лидерството в две направления, е Американският университет в България, който държи най-високо качество на обучението в "Администрация и управление" и в "Обществени комуникации и информационни науки".

Над 25% от завършилите през последните 5 години висше образование в България не се осигуряват в страната, показват данните от новия рейтинг. Средният осигурителен доход на младите специалисти е 867 лв., а делът на регистрираните безработни - 3.77% - три пъти под средното ниво за страната. Един от изводите е, че почти всички висшисти работят, но по-малко от половината са на позиции, за които се изисква висше образование. С приложимост на дипломата от университета могат да се похвалят 46% от висшистите. Това е структурен проблем на образованието, смятат авторите на изследването. И това издание на рейтинга потвърждава, че най-добра перспектива за професионална реализация дават специалностите информатика и медицина - безработицата е почти нулева, осигурителните доходи са много над средното за страната, а приложимостта на образованието - много висока. Най-висока е безработицата в животновъдството - около 7%, и въпреки това тя отново е под средната за страната, посочи директорът на институт "Отворено общество" Георги Стойчев.

Студентите по информатика и компютърни науки с диплома от Софийския университет получават най-високия доход сред висшистите - 1860 лв. Доходът на програмистите от СУ се увеличава с 85 лв. спрямо предходното издание. Втори по доходи са завършилите военно дело във Военната академия - 1715 лв. В Топ 3 влизат и студентите по администрация и управление в Американския университет в България - 1572 лв. С много високи доходи са също завършилите информатика в Нов български университет (1537 лв. при 1453 лв. в предишния рейтинг) и в Американския университет в България (1502 лв. при 1424 лв. през 2013 г.) Математиците от СУ са със среден доход 1496 лв. Завършилите компютърна техника в ТУ-София получават средно 1483 лв.

Икономистите от Американския университет вземат малко повече от колегите им в Софийския, въпреки че тази година държавният вуз си върна лидерството в това направление - съответно 1472 срещу 1459 лв. Безспорно е обаче, че и двата университета дават добра реализация на своите възпитаници по икономика. Парадоксално или не, най-големият икономически вуз - УНСС, излиза на трето място, но тук следва уточнението, че докато в първите два университета студентите по тези специалности са по неколкостотин, то в УНСС са около 16 хиляди. Сред топспециалистите по възнаграждения са и завършилите администрация и управление във варненския Медицински университет. 1337 лв. е средният осигурителен доход на завършилите обществени комуникации и информационни науки в Американския университет.

В дъното на таблицата по възнаграждения са студентите по две специалности в друг благоевградски вуз - Югозападния. Студентите по електроника и електротехника получават средно 500 лв., а колегите им от програмата по музикално и танцово изкуство - 512 лв. С ниски доходи са и студентите по музикално и танцово изкуство от Пловдивския университет - 515 лв. С минимална разлика - 516 лв., са завършилите биотехнологии в Русенския университет. Макар и успешна в други вузове, се оказва, че в Пловдивския университет специалността компютърна и комуникационна техника не дава добри шансове за висока заплата - средният доход на завършилите е 526 лв. Същата заплата получават и студентите по хранителни технологии в Тракийския университет.

И този рейтинг потвърждава тенденцията за нулева или почти нулева безработица за професионалните направления, които са свързани с публичния сектор - медицинските специалности, професиите в общественото здраве, военното дело. Извън "обичайните заподозрени" с нулева безработица са възпитаниците по история и археология в Нов български университет. Освен тях с гарантирана реализация на пазара на труда са студентите по администрация и управление във варненския Медицински университет и по теория и управление на образованието във Великотърновския университет. Без проблем с намирането на работа са и завършилите електроника, електротехника и автоматика в Тракийския университет. Под 1% е безработицата на специалистите по компютърна и комуникационна техника от НБУ, Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" и Националния военен университет. С почти 100% гаранция за успех пред бъдещите работодатели са и дипломираните по ветеринарна медицина от Лесотехническия университет, по музикално и танцово изкуство в НБУ и машинно инженерство в Университета по хранителни технологии в Пловдив.

С висока безработица сред завършилите са три специалности в ЮЗУ - науки за земята (12.08%), електроника, електротехника и автоматика (11.90%) и машинно инженерство (11.86%).

С най-висока приложимост е образованието по медицинските специалности, информатика и компютърни науки в СУ (91.52%) и теория и управление на образованието в Пловдивския университет - (87.72%). И този рейтинг потвърждава тенденцията, че не е достатъчно да се учи определена специалност, но е важно и къде. Например студентите по информатика в Шуменския университет получават средно по 706 лв. - много под средното за колегите си от СУ. В същото време безработицата е 5.5%, а само 40% работят по специалността. Подобно е положението и сред завършилите икономика. Студентите от Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите получават среден доход от 595 лв., докато колегите им от Американския - 1472 лв. Освен това само един от 10 завършили училището по агробизнес се реализира по специалността си. С ниска приложимост на образованието са и студентите по компютърна и комуникационна техника в Пловдивския университет - едва 4.17% успяват да си намерят работа, за която се изисква висше образование.

Около 12-13 са изследователските университети с най-висока научна продукция, сочат данните от рейтинга. Други 15 вуза или присъстват в международните бази данни с нулев индекс, или изобщо не са споменати.

Подробности за рейтинга - в "Наблюдател"