През 2017 г. минималната работна заплата трябва да нарасне до 460 лв., обяви финансовият министър Владислав Горанов след извънредно заседание вчера на Министерския съвет. Кабинетът прие пакета от проектобюджети за догодина - държавния, на Държавното обществено осигуряване и на Националната здравноосигурителна каса - заедно с бюджетната прогноза за 2015-2017 г.

Горанов потвърди новината, която анонсира през уикенда за поетапно увеличение на минималната заплата още от Нова година. През 2015 г. МРЗ ще нарасне на две стъпки с по 20 лева - от 1 януари ще стане 360 лв., а от 1 юли - 380. От 1 януари 2016 г. най-ниското трудово възнаграждение ще бъде вдигнато на 420 лв., а година по-късно вече ще е 460 лв.

Финансовият министър обясни, че така минималната заплата ще се доближи до средната. В момента съотношението е около 42% и е относително ниско за европейските стандарти, отбеляза Горанов. Бизнесът обаче силно критикува това сближаване, защото то е фатално за малките фирми в изоставащите райони и ще предизвика допълнителен отлив на предприемачи от тези райони към по-богатите.

"В периода на икономическа криза у нас (2008-2014) минималната заплата е скочила с 55%, при положение че средната се е увеличила с 49.5%, а производителността на труда реално се е подобрила само с 14%", посочи в своя позиция вчера Българската стопанска камара. БСК цитира официални данни, според които в области като Видин и Благоевград средната заплата е едва със 100 лв. повече от минималната, която се предвижда от 2017 г. Във Видинско средното възнаграждение е едва 568 лв. От всички 28 области само пет са със средна заплата над 800 лв. - Враца и Стара Загора, Варна, София-област и столицата, сочи още статистиката. Тези данни означават, че границите между минимално и средно трудово възнаграждение опасно се сближават, което руши ценностната система на българина и ограничава развитието на човешките ресурси. Изкуственото вдигане на МРЗ създава грешното усещане, че няма нужда да учи, щом и без усилия ще взима заплата, близка до средната", коментираха от БСК.

В завоя на финансовия министър липсва икономическа логика, твърдят и от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). "За 2014 г. се очаква ръст на икономиката от около 1-1.5%, догодина - около 1.8%. Имаме ръст на средната заплата 1% за изтичащата година и 1.6% за следващата и изведнъж - 13% скок на минималната заплата", обясни председателят на АИКБ Васил Велев по Нова ТВ.

"За работодателите всеки лев в чужд джоб е лична обида. Винаги сме настоявали доходите да се повишават. Всички пищят, че пада потреблението, а това е един от начините да се съживи икономиката", коментира пък лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев. Според синдикатите скокът на минималната заплата нямало да засегне толкова много хора, колкото работодателите се опасяват. "Караме се за пари, които постоянно намаляват. Пари се събират от работеща икономика", заключи д-р Тренчев.

"Минималната работна заплата ще бъде увеличена въпреки плачевното състояние на бюджета и кривите сметки на правителството на Орешарски. Благодаря на синдикатите за твърдата позиция, както и на обществената подкрепа. Благодаря на премиера, както и на колегите в МС, които приеха аргументите. Повишаването на минималните доходи е в интерес на икономиката. МРЗ ще продължи да расте ускорено и през следващите години. Сега на ход е Народното събрание", написа социалният министър Ивайло Калфин във "Фейсбук".

Но работодателите напомнят, че е грешка да се слага знак на равенство между понятията доходи и МРЗ. "Доходите се формират от множество елементи - основна заплата, стимули за добро трудово представяне, добавки за транспорт, комуникации, пенсии, социално подпомагане и др. МРЗ е ключов показател, репер, на чиято база се определят редица плащания, вкл. например субсидии за политически партии, възнаграждения за участие в управителни органи на търговски дружества и др. МРЗ невинаги води до увеличение на доходите, а най-често води до нарастване на разходите (и бюджетните, и на физическите лица), коментират от БСК.

„Повишаването на минималната работна заплата е лоша новина за бизнеса. Целта е това да предизвика повдигането на останалите работни заплати. Само че въпросът е може ли да си го позволи бизнесът", коментира пред бТВ Менда Стоянова от ГЕРБ. Тя заяви, че е теоретичен спор кое е възможно да раздвижи вътрешното потребление, защото България е малка икономика с малък вътрешен пазар. „Въпреки всичко обаче, за да се отговори на обществените очаквания, се взе решение да се тръгне към едно такова повишаване на минималната работна заплата. От гледна точка на бюджета, няма проблем за това, че минималната работна заплата ще нарасне. Много малко са хората, които получават минимална работна заплата и са на бюджетна издръжка", каза още Стоянова.



НЕДОВОЛСТВО

Междувременно земеделското министерство възрази срещу вдигането на осигурителния праг за фермерите от 240 на 420 лв. Според министър Десислава Танева приходите от промяната ще бъдат незначителни за бюджета - около 12.8 млн. лв. Тя обясни, че от догодина бюджетът ще получи средства и без да променя размера на осигурителния доход заради предстоящото изсветляване на голяма част от сектора. За кампанията за подпомагане на земеделците от 1 март догодина влиза в сила правилото за активен фермер, което изисква задължителна регистрация.