Татяна Сърбинска е българска народна певица, изпълнителка на песни от македонската фолклорна област. Родена е в град Рила. Завършила е Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство. Била е солистка на фолклорния ансамбъл "Пирин", с който пее в зали като Ла Скала, Ковънт Гардън, Карнеги Хол, Кенеди център и др. През 1991 г. се премества в САЩ, където живее и до момента. Преподава в Бостънската консерватория и Консерваторията на Нова Англия.





- Били сте състезателка по дълго бягане, а ставате народна певица. Какво ви привлече към фолклора?

- Да, бях състезателка по дълго бягане на 800 метра. Беше в моите ученически години. Обичах и историята и мислех да стана учителка по история, но най-много мечтаех да стана актриса. Всичките ми приятелки знаеха за тази моя мечта, но съдбата реши друго. Бях солистка в училищния хор, а също и в "агитката" на нашия клас - така наричаха навремето вокалните групи. Най-голямата ми сестра ме заведе при Кирил Стефанов, ръководител на ансамбъл "Пирин", той ме прие веднага в ансамбъла и така веднага след като завърших гимназия, започнах кариерата си на народна певица.

- Почти няма народен певец, който да не пее "Катерино моме"... Мнозина не знаят, че това е всъщност ваша песен. Бихте ли разказали историята й? Защо тя стана толкова популярна?

- Песен, която има прекрасна мелодия, хубав и вълнуващ текст, която докосва душата, и ако е добре поднесена и изпята, става популярна. Всички я запяват. Така стана и с моята "Катерино моме". Да, аз съм и авторката. Създадох я по един мотив на стара народна песен, която научих от баща си. Дооформих и развих мелодията и написах текста. По това време не съм и мислила за авторски права. Радвах се, че песента се харесва. Каква по голяма награда от това? Това, че "Катерино моме" е толкова популярна, е моята награда. Няма значение дали някой знае или не знае кой й е авторът.

- Как една народна певица се озовава в САЩ? Беше ли проправен пътят от нашия фолклор, или всичко направихте сама?

- Мисля, че интересът към нашия фолклор е започнал в САЩ още през 1967 г., при първото турне на ансамбъл "Филип Кутев". По-късно и с турнетата на ансамбъл "Пирин", с който и аз пътувах, още турнетата на народния хор към Националното ни радио и телевизия, сега познат като "Мистерията на българските гласове", а също и на трио "Българка". Когато пътувахме в чужбина, пресата навсякъде наричаше нашите гласове и музика мистериозни или по-скоро "мистерия", но като титла то остана за хора на Националното ни радио под диригентството на изключителната Дора Христова. Що се отнася до мен, след политическата промяна през 1989 г. видях, че фолклорът бе изместен от една пошла музика, лесно смилаема и цинична. Поради всички тези причини взех решение, че ако искам да се запазя и съхраня, да продължавам развитието си и да съм полезна и за поколенията, за България и за нашия фолклор, трябва да приема предложението на американката Анебел Гретц и да замина за САЩ. Така се озовах в Бостън.

- А как се стига до Кенеди център, Библиотеката на Конгреса на САЩ, преподаването в Бостънската музикална академия и престижната награда УАММИ за световен вокален специалист?

- Когато пристигнах в САЩ, не знаех английски, не познавах никого освен Анабел, но много скоро след моето пристигане благодарение на концертите, организирани от Анабел, също и на гласовите ми данни и артистичното ми поведение, а и на прекрасната музика, която пях, станах доста популярна. Така скоро създадох моята първа певческа група в Бостън "Зорница", станах преподавател в Бостънската консерватория, имах майсторски класове в много университети - отначало само в Бостън, а малко по-късно и из цяла Америка. През 1995 г. за два сезона пях в една постановка - "Хекуба", на "American Conservatory Theater" в Сан Франциско, където главната роля се изпълняваше от известната американска кинозвезда Олимпия Дукакис. Основах и моите нови групи "Дивни жени" в Бостън, а по-късно и "Орфея" във Вашингтон. Правех и много концерти, бях поканена да пея и в Библиотеката на Конгреса, после в Кенеди център, а 2004 г. във Вашингтон получих званието "Световен вокалист на 2004".

- На какво българите могат да научат американците, тъй като досега е обратното?

- Американците се впечатляват и обичат нашата песен, нашите танци и традиции, първо, защото мелосът на нашите песни и български гласове е омайващ, екзотичен, затова го наричат и мистериозен. Ритмите ни са разнообразни и различни от западноевропейската музика. Неравноделната ритмика на нашата музика и танц са изключително предизвикателни и красиви, а те обичат предизвикателството. Самият празник е предизвикателство! Когато ги уча на някоя песен, ги карам да я разбират и чувстват, да не я заучават формално. Американците изживяват и текста, и мелодията. Работя и с точната им артикулация, затова те имат ясна и точна дикция, въпреки че не говорят български. Много пъти след концерти в България от публиката идват хора и започват да им говорят, а те ги гледат и казват с акцент - "не разбира български".

- Ако не греша, защо едва третият ви състав е от българи?

- Не третият, а четвъртият. Аз имам в Бостън два състава и един професионален във Вашингтон. Най-после в Бостън създадох и четвърти състав, само от български жени. Това е първият български колектив не само в Бостън, но в цяла нова Англия. В началото българите идваха на нашите концерти и седенки, но стояха настрана. Американците пеят и танцуват български песни и танци, а българите ги гледат. Не зная, може би някои се срамуваха да се наричат българи, защото има и такива, но разбира се, те са малка част, слава богу. Но основната причина беше, че не знаеха да пеят и танцуват български песни и танци.

- Вие май единствена се осмелихте, без да търсите държавна помощ, да направите фолклорно турне с вашите състави? Как премина то?

- Може би искате да кажете с американските колективи из България? Не, не съм търсила помощ, защото американците си плащат за всичко и така не е трудно да се организира турне. А що се отнася до турнетата в САЩ, там те се поемат от участниците, получаваме така наречените грантове. Или от мениджърските къщи.

- Да направим един паралел - защо нашите големи фолклорни състави "Пирин" и "Филип Кутев" нямат ония големи турнета, познати от миналото? Причината, която се изтъква у нас, е, че няма кой да ги организира, липса на интерес, незаинтересованост от мениджъри, а и безпаричие.

- До известна степен има нещо вярно в тези обяснения. Истината е, че след политическата промяна някак си на тези ансамбли им е било трудно да се адаптират към новото, защото тяхната цел е да издирват, развиват и разпространяват нашето фолклорно богатство, а не да търсят начини да просъществуват. Разбира се, липсата на интерес от страна на българските концертни къщи и мениджъри изигра също пагубна роля. Тях не ги интересуваше да съхранят и популяризират нашето многовековно народно творчество, а да пълнят стадиони и концертни зали само за печалба, като пускаха на сцената полуголи момичета, които пееха цинични песни. Що се отнася до концертни турнета в чужбина на "Филип Кутев" и "Пирин", мисля, че причината не е липсата на заинтересованост от страна на чуждите импресарии към ансамблите, а липсата на средства за реклама и издръжка на съставите. Това определено изигра негативна роля. Отношението на нашите политически ръководители, които не разбират значението и ролята на културата на един народ, е пагубно за тези и много други ансамбли. Ако продължава така, те неминуемо ще загинат.

- Как поддържате професионалните си контакти с България?

- Никога не съм ги прекъсвала! Въпреки че вече съм почти 24 години в Америка, хората в България ме слушат по радиото, гледат по телевизиите, пеят моите песни, особено "Катерино моме". А и правя концерти тук както сама, така и с моите американски колективи. Участвувам в национални събори за народно творчество. Изобщо няма истински празник без фолклора ни!

- Казвате празници... От идващата 2015-а какво очаквате?

- Ще бъда в България и през следващата 2015 г., на събора в Копривщица. Моят корен си е тук и тук ще си остане. Но и ще продължа моята мисионерска работа в САЩ, ще уча американците на български фолклор.