|
| Димитри Иванов |
В едно бунгало в Пешавар много ми хареса душа в банята. От пиринч изкована розетката на душа, две педи в диаметър и като дръпнеш синджирчето като на старите български тоалетни, облива те слънчева вода от контейнера на покрива. Но нямам контейнер на покрива, затова си купих шест пиринчени пепелничета и сега ги давам на приятелките и приятелите, които идват вкъщи. Всяка жаба да си знае пепелничето и угарката моментално да я пусне в картонената опаковка на уискито и да затвори опаковката. Аз пуша, а не търпя да виждам фасове. Лицемерие.
Да. Ти се развяваше по чужбините.
Да. Първом се развях в Пакистан, където не си купих розетка за душ,щото ...
Това вече го каза. А в Монте Карло?
Там на филмовия фестивал купих за телевизията "Розовата пантера Пинко" и "Инспектор Дюдю". Дюдю е смешен като изчезващите топполицаи от българското Фе бе ре. А пък в Пакистан, като кажеш "мерси", мислят, че казваш "милост". А пък в Монте Карло исках да купя френската коледна приказка с призраци...
Тя е английска. Christmas Carol от Дикенс. Дето преди Коледа призракът на Марли идва при своя съдружник скъперника Скрудж, развежда го из миналото и бъдещето и на Бъдни вечер Скрудж решава да не е скъперник.
Не ме учи. Нели Доспевска преведе Christmas Carol. Щеше да я преведе по-бързо, но ми даде нейната пишеща машинка "Хермес бейби", щото тя не беше скъперница. Сега слушай, щото си прост. Жорж Бизе написал опери. Сред тях са "Кармен" и "Арлезианката". "Кармен" е по една новела на Проспер Мериме, "Арлезианката" е по едно писмо на Алфонс Доде. Писмата на Алфонс Доде излизали във френския ежедневник "Фигаро". Рубриката на Доде се казвала "Писма от моята мелница". Той си купил мелница, заживял в нея, там пишел писмата си и ги пращал в редакцията на "Фигаро" в Париж.
Брей! Значи той - "Писма от моята мелница", ти - писма от "България 1".
Не. Той пишел по-хубаво от мен и по-беззлобно. Даже папата с всичките му там кардинали не се разсърдили на неговата коледна приказка с призраци.
Тя е как дядо Господ се разсърдил на попа. Тоест на кюрето. Дикенс също пишел в подлистници с продължение; като не знаят какво ще стане по-нататък, да не му крадат текстовете.
Ти затова ли DI copyright?
Затова. Ама само плаша гаргите. Досега никого не съм осъдил. Не ми се влачи по съдилища. Карай да върви. На Доде писмата са без продължение, но по-дълги от политическите колонки. Той не бил колумнист, но когато негово писмо станало опера на Бизе, френските литерати започнали да казват "Политическата реформа заприлича на "Арлезианката". Всички я чухме, никой не я видя."
То като нашите реформатори. Да. Арлезианката била от Арл, естествено. Това не е далеч от Авиньон, където бил новият замък на папата "Шатоньоф-дю-пап". Френският крал преместил папата от Ватикана в Авиньон, понеже така и така ще плете интриги срещу него, поне да го държат под око кралските шпиони. Сега папата пак си е във Ватикана, а "Шатоньоф-дю-пап" е едно френско вино. Посредствено, между нас казано, но не толкова, колкото е божолето, което се казва божоле на името на маркиза Дьо Божол, чиято карета спряла по пътя през лозята маркизата да се изпикае. Не се стряскайте, че говоря така, пуша френски "Житан", мисля на френски. Габриел Шьовалие написал как когато годината се случила дъждовна, лозарите казвали "Господ ни пикае във виното". А в "Клош Мерл" един спечелил от лотарията, но бил стар и построил градски писоар да му пикаят всички на закъснелия късмет.
Не се отплесвай. Писмото от мелницата с призраците.
Призраците не са в мелницата, а в параклиса на близкия замък. Лакеите в шпалир посрещали каретите на благородниците с дантелено жабо, дамите с кринолини, с канделабри в ръка да се не спънат, и ги превеждали по стълбата към параклиса, щото - първо три коледни литургии, "троа мес-бас", и чак тогава ще седнат на масата. А кюрето все пита своя клисар: Станаха ли пуйките, Гаригу? - Вече порозовяха, скоро ще хванат златиста коричка, монсеньор. - Ама напълнихте ли ги с трюфели, Гаригу. - Да, нали помагах в кухнята, монсеньор. - С бели или с черни трюфели? А какво ще е виното, Гаригу? - От най-отлежалото. А пък конякът не си знае годините. - Лакомията е един от седемте смъртни гряха, Гаригу. Да си запушим ушите за Сатаната, който ни изкушава. Vade retro Satanas!
Сатаната се правел, че не разбира латински. Старославянският български по щял да хване дикиш с "Изиди Сатана!", както е в нашата Библия, но кюрето не знаело български. Първата литургия я претупал набързо, втората спринтово, третата в такава скороговорка, че прескачал страници от тропара. Божият служител преял, препил, умрял в Святата нощ и без да има време да се покае, се явил пред Всевишния, който казал: "Шмекер такъв! Открадна ми ти на мене три литургии, за наказание ще ми върнеш триста!" Оттогава насам всяка година по Бъдни вечер параклисът сред развалините на стария замък се изпълва с призрачни сенки. Те държат свещи, пламъчетата на свещите не помръдват, въпреки че витражите отдавна ги няма, провансалският вятър мистрал развява кринолините на дамите и дантелите на господата с жабо. Не съм видял това, Алфонс Доде го видял, пишейки писмо от своята мелница - Lettre de mon Moulin. Това ставало в замъка "Тринкелаж", на Мон Ванту. "Тринкелаж" звучи като разпивка, Мон Ванту звучи като Шкембе баир, но това се подробности. Важни са приоритетите на политиките, както казват политиците. От тях аз научих, че човечността на Андрешко, който иска да помогне на комшията в беда, е андрешковщина.
Пък ти?
Пък аз - на кинофестивал в Монте Карло. Пристигнал-непристигнал, влязох във фестивалната палата. Качих се по стъпалата, покрити с червен килим, между шпалир от голи момичета. Не дибидюс, а по монокини. Връчваха рекламни диплянки. - А ти? - Аз мислех защо на френски е деплиан, на български е диплянка. Един се качи пред мен по червената пътека със своята attache-case-Louis Vuitton и каза: Can't read, събра овации за тъпата си шега и продължи нагоре. Теглих му една българска и за капак една на урду; не знам урду, но ругатните ги научих, когато бях в Пакистан. - После? - После продължих да мисля, макар че най-мразим да мислим, дето рекъл шопът. Защо едно време, като превеждах за Външно, казвахме като френците presse-courants, прес-куранти, а сега казваме прес-рилизи. Не измислих защо и си казах: "На прес-куранта ми е." Исках да гледам анимационната поредица по комикса "Батман" и да я купя за българската телевизия, ако е наполовина тъй добра, както българската анимация. Че е сто пъти по-комерсиална - знаех. Знаех вица, че Батман не можал да излети от Куба, понеже много кубинци му се били вкопчили в пешовете да се возят до Флорида, припомних го преди новината за рамразяването на отношенията САЩ-Куба. И други новини предвидих. Но едно време в Монте Карло не предвидих, че комунистическият режим ще докара от Мадрид Симеон Кобургготски за премиер. Ако бях предвидил, щях да купя комикса Ubu Roi. Но понеже имах лимит на парите, купих само "Розовата пантера" и "Испектор Дюдю". Ubu Roi нямаше да спре всенародното оглупяване "искаме си царя", но Алфред Жари иронизира монархистите по-добре от мен, когото в Мадрид иронично наричах "сир". Изиграх го, но на дребно. - В Монте Карло какво стана после? - Нищо. Стана комикс. Купувам аз комикси, розови пантери, а Чък по петите ми. - Кой е Чък? - Не знам. Когато аз теглих една благословия на онзи с attache-case-Louis Vuitton, Чък каза Тейк-ит-изи олд бой. На мен го каза. Замълчах. Излязох да се разходя по брега. Имаше, яхти,малки и големи, моторни и ветроходни, и марина с широко отворена врата към кея, в камината гореше огън. Екологично разхищение, каквото бях виждал само в САЩ; много са мили хората там, канят те на камина с жив огън, отвън жега и климатиците на MAX. А в марината даже нямаше климатици и вратите към кея зейнали. Влязох. Двама седяха с гръб към зеещата врата и към мен, чоплеха нещо на една масичка, на която имаше бутилка и чаши. Третият беше с лице към мен и към вратата и това беше лицето на Марк Дод, което бях виждал в Карачи, в Исламабад, в Равалпинди и в Пешавар. Все едно видях призрак. До коляното му се мъдреше attache-case-Louis Vuitton. После в Who is Who потърсих Mark Dodd, но намерих други хора с други лица, а Марк беше разузнавач, представящ се кореспондент free lance - нищо написано от него не видях. Видях призрак в марината в Монте Карло. Приветлив, възпитан призрак, който ме иронизира:
Истински французин си с това шалче под ризата вместо вратовръзка. Отива ти. Изглеждаш отлично. Но баретката ти не е френска, а е Аscot cap. Защо спиш на яхтата си? Ела при нас в марината, на две крачки е от фестивала. - Няма да ходя повече на фестивала. - Искаш ли заедно да не ходим? Четиримата ще потеглим заедно към Аскот на моята яхта. Знаеш да рифоваш платната, предполагам. - Да. Предполагам, че мога да мия също палубата и камбуза. - Вземи си от скаридите, ето ти чаша за виното. Броих наум до десет и докато броях, забелязах, че тримата са с блейзъри цвят антрацит и с еднакви вратовръзки с емблемата на колежа "Итън". После казах, че не спя в моята яхта, понеже нямам яхта. Ще се регистрирам при тях в марината. Все едно, че казах най-смешната шега. Марк кимна на Чък и Чък донесе ключ, още ги нямаше картите с код за отключване. Казах: Тенкю, олд бой. После се "очудих" защо тримата "олд бойз" са с еднакви вратовръзки, след като има различни по десен вратовръзки с емблемата на "Итън". И "признах", че шапката ми е истинска борсалино и какво нещо е навикът! - свикал съм на борсалино, не мога да си сложа на главата Аскот кеп. Отхапах от една едра скарида и казах, че е скарида "сурими", прави се от пресована кайма от рибни отпадъци. За божолето, което пиеха, им разказах за пикливата маркиза Дьо Божол. Останах да спя в марината за тяхна сметка, а те се преместиха на тяхната яхта, за да не ги травмирам с моя свръхсноб... сноб... - Снобизъм. - Истинските възпитаници на "Итън" казват snobbery. На главния призрак - Марк Дод според неговата визитка, казах, че шалчето от синя коприна на врата ми под ризата е подарък от японската телевизия Ен-Ейч-Кей, защото участвах в нея като журналист. Мигар той не знаеше, че самият не е журналист? Призраците искаха да ме унижат, аз отмъщавах на горките призраци.
Боже, прости ми за отмъстителността в моята душа. На читателите, вярващи в приказки за призраци - Весела Коледа! На невярващите - също.
DI copyright
И аз така някой път сънувам много, и все глупости.
