Според проучването на МРРБ жилищният фонд в многофамилни сгради се състои от общо 70 259 сгради, от които 21 641 панелни и 48 618 стоманобетонни. В тях има общо 1 123 912 жилища. 98 на сто от апартаментите са в градовете - 29% в София, 10% в Пловдив, 9% във Варна, 6% в Бургас и 4% в Русе.
Държавата вече започна информационната кампания по програмата, по която
до края на януари ще има конкретни указания
Първите разяснения бяха пуснати преди дни в електронна брошура, която обяснява кой може да кандидатства, как става стъпка по стъпка, кой какви задължения има, какви мерки се изпълняват и какви не се включват. От министерството обещаха и по-конкретни методически указания до края на януари. Очаква се стартът на програмата реално да е през пролетта, когато общините вече ще са готови с образци на заявленията, с модели за обществените поръчки и евентуални типови проекти за основния вид панелни сгради.
Координатор на програмата е МРРБ. Министерството на финансите, от своя страна, разработва цялостния финансов механизъм. Той включва създаване на фонд, който ще финансира обновяването, както и промени в Закона за Българската банка за развитие. Тя ще получи държавна гаранция за 1 милиард лева, ще тегли заем от финансови институции и ще отпуска парите за всяка сграда. Основният играч, като посредник и изпълнител в процеса, ще са общините. Тъй като санирането ще е напълно безплатно за всички сгради с над 36 апартамента, държавата ще даде гаранции по тези заеми, които логично следва да бъдат изплащани също от държавата. Още обаче няма разчети какъв ресурс ще е необходим, а и от финансовото ведомство не са обявили подробности по схемата.
Според регионалния министър Лиляна Павлова обновяването на сградите ще върви паралелно по 3 линии. Първата е проектът, финансиран по програма "Регионално развитие" 2007 - 2013 г. По тази схема заявления се подават до 15 януари. Очаква се през тази година одобрените сгради да се санират ударно, за да не се загубят европарите за тях. По тази схема собствениците трябва да платят 25% от стойността на ремонта. На хората, които вече са платили своя дял и имат договори за санирането, парите ще бъдат върнати.
Втората линия е националната програма. За нея
ще се преценява дали да продължи и след 2016 г.
- с допълнителен финансов ресурс и удължаване на двугодишния период в зависимост от хода й.
Третата възможност за получаване на пари за саниране е по оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г., която обаче още не е одобрена от Европейската комисия. Разликата на тази финансова линия в сравнение с първите две е, че реално в нея ще остане изискването за 25% самоучастие на собствениците, които не са социално слаби. Все пак нейното изпълнение ще продължи и след 2020 г., така че тя дава реално най-дълъг срок и за последните, които все пак решат да санират общия дом със съседите. В нея няма ограничения за брой апартаменти, така че ще могат да кандидатстват и малки, и големи сгради. Финансирането по нея е 352 млн. лева.
За всички, които се интересуват, и най-вече за домоуправителите, които ще играят важна роля, е много важно добре да проучат цялата налична информация по различните видове проекти и финансиране - особено след като бъде обявена по-подробно. Защото след 2016 г. и в по-далечна перспектива държавата все пак предвижда нещо като втора фаза. Тя е за онези, които са били извън изискванията и на националната програма - т.е. блокове с под 36 апартамента, както и на европейското финансиране за 2014 - 2020 г. - сгради в малки общини. Това е важно, за да се вземе информирано решение от етажната собственост кой е най-подходящият вариант за сградата и да се учреди сдружението.
Един от основните плюсове на новата програма е планираното конструктивно укрепване на сградата, което всъщност е в основата на обновяването на остарелия жилищен фонд в страната. За целта ще е нужно пълно техническо обследване, което ще е ангажимент на общините. Трябва да бъдат проверени и заздравени всички връзки между панелните плочи. Това според строителните специалисти е изключително важно за здравината на сградата. Но още преди време шефът на Камарата на строителите в България инж. Светослав Глосов беше заявил, че за да се извърши истинско качествено саниране като толкова спряганите модели в Германия, трябва хората да освободят жилищата, докато текат строително-монтажните дейности - средно за период от около 3 месеца в зависимост от състоянието и големината на сградата.
Въпреки обещанията за изцяло безплатно саниране, то вероятно освен неудобства ще струва немалко на собствениците. По думите на Лиляна Павлова например там, където е възможно, вертикалните щрангове на парното отопление трябва да се сменят с хоризонтални. Държавата обаче ще поеме само ремонта в общите части. Което означава, че вътрешното преустройство ще се плати от собствениците. Същото важи и за свързването на блока с близък газопровод, където няма парно. Тук отново се поема само сградната инсталация. Евентуално конструктивно укрепване не може да мине без вътрешни размествания и разбиване, което също означава последващ сериозен ремонт. Дори само смяната на дограмата и топлоизолацията ще доведат до нужда от ремонт.
Подмяната на щранговете за студена и топла вода например ще наложи ново пломбиране на водомери или тяхната подмяна. В момента тарифата на "Софийска вода", да речем за подмяна на водомер, е 55 лева с ДДС и 27 лева, ако имате собствен водомер. Пломбирането се таксува по 7.20 лв. с ДДС на брой, а тестването за изправността на водомера е 26 лв. с ДДС.
КАК ЩЕ СЕ КАНДИДАТСТВА
1 стъпка
Етажната собственост създава и регистрира Сдружение на собствениците по реда на Закона за управление на етажната собственост.
2 стъпка
Етажната собственост взема решение за обновяване на сградата, както и дава своето съгласие на общината за изпълнение на мерки за енергийна ефективност на сградата.
3 стъпка
Сдружението подава заявление за кандидатстване пред общината или съответния район в града.
4 стъпка
Общината проверява документите и одобрява/отхвърля сградата.
5 стъпка
При одобрение на сградата се сключва договор/споразумение между общината и сдружението.
6 стъпка
Общината започва дейности по сградата по избор на изпълнители по Закона за обществените поръчки - техническо и енергийно обследване, проектиране, строително-монтажни работи.
КАКВИ ДЕЙНОСТИ ЩЕ ПОКРИВА ДЪРЖАВАТА
1. Конструктивно укрепване на многофамилните жилищни сгради
2. Обновяване на общите части в тях - покрив, фасада, стълбищна клетка и др.
3. Мерки за енергийна ефективност - топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзки към системите за топлоснабдяване, газоснабдяване, енергоефективни мерки в асансьорите
КАКВО НЕ СЕ ПЛАЩА
- нови радиатори
- нови асансьори
- друго вътрешно оборудване
КОЙ МОЖЕ ДА КАНДИДАТСТВА
I. Безвъзмездна финансова помощ на 100% ще се предоставя за:
Всички многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ, с минимум 36 самостоятелни обекти с жилищно предназначение, като:
- ЕПЖС (едропанелно жилищно строителство);
- ППП (пакетно повдигани плочи);
- ЕПК (едроплощен кофраж);
II. При наличие на собственици на самостоятелни обекти в сградата, в които се упражнява стопанска дейност, те също ще получават 100% финансиране за обновяването на припадащите им се общи части. Но ще заплащат на 100% разходите за дейности, които ще се извършат в обекта в случай на нужда.
III.Обхват: всички 264 общини
СЛЕД 2016 ГОДИНА
Ще се обновяват многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ, като ЕПЖС , ППП и ЕПК, които:
1. Не попадат в обхвата на националната програма
2. Имат до 36 самостоятелни обекта с жилищно предназначение
3. Попадат в общини, които не са допустими бенефициенти по ОП "Региони в растеж" 2014 - 2020 г.
4. Всички масивни многофамилни жилищни сгради, проектирани преди април 1999 г., също в общини, които не са допустими бенефициенти по ОП "Региони в растеж" 2014 - 2020 г.
*Графиката е подготвена по информацията от Министерството на регионалното развитие и благоустройството пред общините.
Досега програмата е по-скоро провал
Енергийната ефективност и обновяването на старите сгради бяха обявени за приоритетни преди години - още когато сегашният президент Росен Плевнелиев бе ресорен министър. С европари трябваше да се финансира санирането на 180-200 жилищни блока в цялата страна. За 8 години усилия 2 обновени сгради - това е засега равносметката. А в края на тази година приключва времето за инвестиране и съответно харчене на 50-те млн. лева по проекта "Енергийно обновяване на българските домове" - част от оперативна програма "Регионално развитие".
Сега се дава ход на амбициозна национална програма за саниране - с обещания за 1 милиард лева финансиране. Но има много неясни въпроси. Например как точно ще бъде набран огромният ресурс и щом той ще е безплатен за санираните сгради, кой все пак и как ще плати сметката? Чрез фонда за финансиране на програмата ще се теглят
заеми, които ще изплаща държавата,
т.е. всички българи чрез данъците си, но няма всички да се санират. Първо, парите няма да стигнат за целия сграден фонд. Второ - не всички българи живеят в стари апартаменти. И трето - засега може да кандидатстват блоковете само с над 36 апартамента. Значи хората в по-нови и по-малки жилищни кооперации ще са спонсори на другите, за които ще има безплатно саниране.
Беше дадена заявка, че ангажиментът на държавата е дългосрочен. Но в бъдеще стъпките не са ясно разписани. Може би защото трябва да се види как ще тръгне програмата, за да се прецени какво следва. Впрочем добре е управляващите да уеднаквят позициите си в говореното. Защото се получават разминавания като това, че вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че програмата ще продължи година и половина, а Лиляна Павлова - 2 години.
За съжаление, въпреки благите намерения на властта, някои вече съзряха в новата програма опит за спасяване на закъсалия европейски проект. Рискът е да загубим безвъзмездни евросредства. А после ще взимаме заеми?!
Друг неясен момент е защо държавата реши да упълномощи общините да поемат процеса на саниране. Не че е лошо - в тази организация има логика, защото още в самото начало беше ясно, че
общините са тези, които са най-близо до хората,
а не едно министерство. Ефективността се доказа и от демонстрационния проект на ПРООН у нас - "Обновен дом", който санира над 50 блока в цялата държава за няколко години, именно в партньорство между държавата и общините. Някои коментари дори се завъртяха около желанието на държавата да се измъкне хитро и превантивно от евентуален провал на идеята за санирането, като стовари вината на гърба на кметствата. Както стана с финансовите корекции, които Брюксел ни наложи по европейските програми "Околна среда" и "Регионално развитие", без вината за грешките да е единствено на общините.
Сериозни са и съмненията, че при избора на фирмите за саниране за местните власти се отваря сериозно поле за корупция. Че е възможно в играта отново да влязат големите фирми, а малките да останат отстрани или да бъдат само подизпълнители. Освен това, докато за енергийно и конструктивно обследване има около 350 фирми, не е ясно колко са фирмите, които наистина могат комплексно да се справят със сложния процес на санирането.
Няма ясни разчети как да се обхване целият жилищен фонд, който трябва да бъде реновиран. Много от собствениците са в чужбина, други просто може да откажат ремонта. "Ще трябва да осигурят достъп", е фраза, която не помага. Вероятно ще се наложи промяна в Закона за етажната собственост, с която да се заложи механизъм за разрешаване на подобни въпроси.
Ако погледнем назад, от изпълнението на сегашния европейски проект е видно, че има няколко извода, които са безспорни. Първо, не винаги парите са проблем за домакинствата, защото в доста по-малки сгради хората успяха да се организират и да кандидатстват за саниране. Не така обаче се получи в администрацията.
Работата зацикли някъде при чиновниците
в Министерството на регионалното развитие, където процесът не само се забави, ами направо се разиграха няколко части на поредицата "Ледена епоха". На няколко пъти европейският проект блокираше и в продължение на година нищо не се случваше.
Вторият извод идва именно от администрацията. Тя се оказа напълно неподготвена за реализация на дори пробното харчене на 50 млн. лева, какво остава за по-мащабни инвестиции и програми. В новия програмен период става дума за 200 млн. евро, а в националната програма само държавната гаранция ще е за 1 млрд. лева. Уж проучвахме опита на другите европейски държави, уж и ПРООН ни помогна, а нещо пак не се получи.
Същото важи и за организацията на търговете за фирмите изпълнители на строително-монтажните работи. Това се оказа трудна работа, за която не беше помислено предварително. Така идва и последният важен извод, който е добре да се отчете в новите намерения на държавата. Че преди да се обяви програма, проект, намерение, първо трябва да има добре разработен механизъм с разчети и инструкции. Защото от Коледа насам настана пълен хаос.
Сега се дава ход на амбициозна национална програма за саниране - с обещания за 1 милиард лева финансиране. Но има много неясни въпроси. Например как точно ще бъде набран огромният ресурс и щом той ще е безплатен за санираните сгради, кой все пак и как ще плати сметката? Чрез фонда за финансиране на програмата ще се теглят
заеми, които ще изплаща държавата,
т.е. всички българи чрез данъците си, но няма всички да се санират. Първо, парите няма да стигнат за целия сграден фонд. Второ - не всички българи живеят в стари апартаменти. И трето - засега може да кандидатстват блоковете само с над 36 апартамента. Значи хората в по-нови и по-малки жилищни кооперации ще са спонсори на другите, за които ще има безплатно саниране.
Беше дадена заявка, че ангажиментът на държавата е дългосрочен. Но в бъдеще стъпките не са ясно разписани. Може би защото трябва да се види как ще тръгне програмата, за да се прецени какво следва. Впрочем добре е управляващите да уеднаквят позициите си в говореното. Защото се получават разминавания като това, че вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че програмата ще продължи година и половина, а Лиляна Павлова - 2 години.
За съжаление, въпреки благите намерения на властта, някои вече съзряха в новата програма опит за спасяване на закъсалия европейски проект. Рискът е да загубим безвъзмездни евросредства. А после ще взимаме заеми?!
Друг неясен момент е защо държавата реши да упълномощи общините да поемат процеса на саниране. Не че е лошо - в тази организация има логика, защото още в самото начало беше ясно, че
общините са тези, които са най-близо до хората,
а не едно министерство. Ефективността се доказа и от демонстрационния проект на ПРООН у нас - "Обновен дом", който санира над 50 блока в цялата държава за няколко години, именно в партньорство между държавата и общините. Някои коментари дори се завъртяха около желанието на държавата да се измъкне хитро и превантивно от евентуален провал на идеята за санирането, като стовари вината на гърба на кметствата. Както стана с финансовите корекции, които Брюксел ни наложи по европейските програми "Околна среда" и "Регионално развитие", без вината за грешките да е единствено на общините.
Сериозни са и съмненията, че при избора на фирмите за саниране за местните власти се отваря сериозно поле за корупция. Че е възможно в играта отново да влязат големите фирми, а малките да останат отстрани или да бъдат само подизпълнители. Освен това, докато за енергийно и конструктивно обследване има около 350 фирми, не е ясно колко са фирмите, които наистина могат комплексно да се справят със сложния процес на санирането.
Няма ясни разчети как да се обхване целият жилищен фонд, който трябва да бъде реновиран. Много от собствениците са в чужбина, други просто може да откажат ремонта. "Ще трябва да осигурят достъп", е фраза, която не помага. Вероятно ще се наложи промяна в Закона за етажната собственост, с която да се заложи механизъм за разрешаване на подобни въпроси.
Ако погледнем назад, от изпълнението на сегашния европейски проект е видно, че има няколко извода, които са безспорни. Първо, не винаги парите са проблем за домакинствата, защото в доста по-малки сгради хората успяха да се организират и да кандидатстват за саниране. Не така обаче се получи в администрацията.
Работата зацикли някъде при чиновниците
в Министерството на регионалното развитие, където процесът не само се забави, ами направо се разиграха няколко части на поредицата "Ледена епоха". На няколко пъти европейският проект блокираше и в продължение на година нищо не се случваше.
Вторият извод идва именно от администрацията. Тя се оказа напълно неподготвена за реализация на дори пробното харчене на 50 млн. лева, какво остава за по-мащабни инвестиции и програми. В новия програмен период става дума за 200 млн. евро, а в националната програма само държавната гаранция ще е за 1 млрд. лева. Уж проучвахме опита на другите европейски държави, уж и ПРООН ни помогна, а нещо пак не се получи.
Същото важи и за организацията на търговете за фирмите изпълнители на строително-монтажните работи. Това се оказа трудна работа, за която не беше помислено предварително. Така идва и последният важен извод, който е добре да се отчете в новите намерения на държавата. Че преди да се обяви програма, проект, намерение, първо трябва да има добре разработен механизъм с разчети и инструкции. Защото от Коледа насам настана пълен хаос.