Преди Коледа управляващите доста се увлякоха в употребата на иначе ефектните думи "свобода", "избор" и "демокрация". Мантрата, че свободният избор е демокрация и обратното, очевидно е била измислена на някоя среща в Банкя, когато се е носела вода от девет кладенеца, за да се измисли как да се опразнят частните универсални пенсионни фондове, в които част от данъкоплатците се осигуряват за втора пенсия, и временно да се запуши бездънната яма в държавния Национален осигурителен институт (НОИ).

"Аз, като демократ, считам, че всеки българин може сам да реши този проблем. Предложих всеки да има право на информиран избор - да прецени дали да се осигурява в НОИ или в частен пенсионен фонд. Това е демокрацията", проповядваше премиерът Борисов от Брюксел с тон на месия, докато планираше хард вариант - или си потвърждаваш участието във фонда, или парите ти заминават автоматично в НОИ. Че става дума за "заучено положение", се вижда от самолет. Почетният член на "Бистришките тигри" е прозрачен, когато дава тон на управленски решения тип "партизани грабят фабрики на 10 септември". Те са единствените, за които е добре трениран. Добре е обаче някой специалист да му обясни значенията на



думите, които вкарва в употреба, когато няма аргументи



И въобще добре е да се вслушва в мнението на признати експерти и когато става дума за материя, която очевидно му е чужда.

"Това е демокрацията", викаше Борисов, докато лично клатеше пенсионната система. И никой от спецовете, с които се е заобиколил, явно не успя да му обясни какво причинява на и без друго рахитичната доходност на парите за втора пенсия. Търсейки простовато обяснение, разбираемо и на самия него, и на масата неспециализирани избиратели, премиерът се хвана за ценността на личния избор. Зачерквайки факта, че 3.5 млн. души вече са направили дадения им от закона избор, Борисов тръгна да обяснява, че ще си позволи едва ли не да срине фондовете, щото положението било като при социализма, а той ще го направи демократично. Че изборът ни е нищожен, е ясно от години. Само че ако фондовете взимат прекомерно такси, ако доходността им куца и ако парите ни са под въпрос, вината за това е на същите управляващи и на специалната им контролна Комисия за финансов надзор. Защо Борисов най-напред не се заеме с нея и не уведоми данъкоплатците дали тя се грижи за сигурността на парите им? Или защо не промени закона, за да намали таксите, които фондовете събират?

Представите на хората от ГЕРБ и в частност на министър-председателя за социализма и демокрацията



не за първи път се разминават с действителността



Да не забравяме, че преди да стане премиер - през 2008 г., Борисов направи следното признание пред списание "Макс": "В съвременната история за мен номер едно, който ми е просто модел на подражание, е г-жа Ангела Меркел. От друга страна, Путин от една изостанала държава направи в момента сила, с която се съобразяват всички. Погледнато за своето време, Хитлер и Сталин също са номер едно. Или Мао - за това да водиш една империя толкова време в такива ситуации, се изискват качества". Така някогашният член на БКП, чиято партия е пълна с бивши членове на БКП и дечица на някогашната комунистическа номенклатура, се новоизлюпи като демократ с идеали, представляващи сплав от Хитлер, Сталин, Мао и Путин. И Меркел за разкош. Тя, горката, дали знае какви са идеалите на балканския й отличник?

Смешката с "демократичните" разбирания не спря дотук. Според Борисов и протестите не са демократични - протестирало се срещу това, че ГЕРБ дава демокрация и право на избор на хората. Да наречеш по този начин една чиста конфискация, без да криеш подлите си намерения, че с едни готови частни пари искаш да запушиш дупка в публичните финанси, допусната заради кражби и лоши управленски решения, е наистина нахално.

Като видяха до какви висоти стигна лидерът, и други ръководни фактори от ГЕРБ не се посвениха и те да се изхвърлят по "демократичните" въпроси. Финансовият министър Владислав Горанов трудно би намерил икономически аргументи,



затова яхна популистките със стръв



"Не можахме да получим аргумент против правото на избор", заяви той безскрупулно, след като всички читави икономисти и юристи в държавата се появиха в медиите, за да обяснят колко пагубно е случващото се - и за публичната финансова сфера, и за личните доходи на хората. Въпреки това Горанов обяви замисляната национализация за пропаганда и се обяви едва ли не за спасител с думите: "Ако нямаме свободата да избираме, е много възможно след години всички родени след 1959 г. да се окажат с по-ниски пенсии от лицата, родени преди тази дата. Ако това се случи, те ще дойдат и ще кажат - вие не ни дадохте право на избор, вие не ни позволихте да преценим, взехте решение вместо нас". Доживяхме да ни спасяват от собствените ни пари!

Ако трябва да обобщим абсурдните аргументи на всички от управляващата коалиция, които излязоха като Матросов на амбразурата в защита на промените, които бяха замислени като недемократични, несвободни и оставящи без избор данъкоплатците, то е наглост и некомпетентност. "Нищо не разбирам от пенсии, не знам в кой частен фонд се осигурявам, а и не ме интересува, ама ще прехвърлим парите на всички в НОИ" - това горе-долу беше есенцията на потока от безумства, който се изля върху нищо неразбиращата маса от телевизионни зрители. Въпросът е



след като не знаят, не разбират, а и не се интересуват - защо са във властта?



Защото демокрацията е това - да те управляват компетентни, отговорни и почтени хора, които си избрал на свободни и честни избори и които отговарят пред теб. Нали министрите са слугите на суверена, тоест на народа? Това понятие за демокрация не се е променяло от древния Рим насам. Само в България пирамидата е обърната и всеки, който дойде на власт, се изживява като аристократ от абсолютна монархия. И няма как да е другояче, като знаем как се попада във властта в днешно време - мизата за влизане в парламента вече е толкова висока, че е трудно да очакваме почтени кандидати да се озоват там. Затова целта после е да се избият инвестираните средства, както и да се овладеят всички ключови финансови кранчета. За целта най-лесно е източването на финанси, които по някакво стечение на обстоятелствата са се акумулирали на различни места. Като вторите ни пенсии, здравните ни вноски, платените ни данъци. Фашизъм е обаче това да се пробутва на населението в опаковката на свободата и демокрацията.

В това отношение "фльонгата" на безочието беше вързана от председателя на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова. Тя директно заяви на данъкоплатците, които издържат и нея, и партията й, и цялата управляваща каста, да не си врат носа в бюджета. Сякаш го е получила по наследство. Очевидно и на нея трябва да се обясни, че хората, които носят на гърба си тази абсурдна държава, имат право да знаят как е изхарчен всеки лев, взет от тях. Това е свободата. А Сервантес го е казал много добре, още преди пет века: "Свободата, Санчо, е сладко нещо. От сладкодумците властимеющи не я чакай - с обещанията ще си останеш."