Когато се стигне дотам някой осъден на лишаване от свобода да влезе в затвора, държавата често бива въвличана в панаирджийската игра "тука има, тука няма". А както знаем, в нея винаги се губи. Преди Коледа се разбра за поредния скандален случай - двама от тримата осъдени на по 18 години затвор за убийството на студента Стоян Балтов са в неизвестност. Подредиха се до стотиците други престъпници, които изчезват всяка година, вместо да влязат в затвора. Когато присъдите са просто лист хартия, правосъдието се обезсмисля. Къде е основната причина за този проблем, как да се минимизира рискът от изчезването на престъпници? Сега е важно отговорните институции да не приемат темата за затворена, без реално да намерят решение, както стана след изчезването на т.нар. братя Галеви.

Според правозащитника адвокат Михаил Екимджиев основната причина за проблема е, че МВР и прокуратурата нямат ефективна система за контрол на хората, срещу които се водят дела. Той твърди, че жертвите на престъпления и техните близки имат шанс да спечелят дело срещу България в Страсбург, ако се докаже, че осъдените за престъпленията срещу тях са се отклонили от изтърпяване на присъдата в резултат на грешки и неадекватна политика на държавата, която е длъжна да осигури максимално ефикасно разследване и наказание на виновните.

Не на това мнение обаче е зам.-председателят на Върховния касационен съд и ръководител на Наказателната му колегия Павлина Панова, която е и български съдия в Страсбург. Пред "Сега" тя обясни, че в Страсбург могат да се търсят защита на права и свободи, които са изрично предвидени в Конвенцията за правата на човека. А там няма право "изпълнимост на присъдата". Панова допълни, че засега съдът в Страсбург е гарантирал, че изпълнението на решенията по граждански дела е част от справедливия процес. Но не е постановил решение, че изпълнимостта на присъдата е част от справедливостта на наказателния процес. Тя се гарантира до постановяването на присъдата.

Панова обяснява още, че самото постановяване на осъдителна присъда не може да доведе до задържане, тъй като в Наказателно-процесуалния кодекс са заложени само определени хипотези, при които това може да се случи. И те са свързани с поведението на подсъдимия и риска той да извърши друго престъпление. Ако има такъв обаче, той трябва да бъде доказан. Само съмнението, че тежестта на присъдата може евентуално да провокира някой да се укрие, не е достатъчно за съда да промени мярката му за неотклонение в задържане под стража.

Според съдията не е решение и предлаганото от някои адвокати подсъдимите да бъдат задължени по закон да се явяват пред всички инстанции на съда. Панова даде пример - двама от подсъдимите за убийството на Балтов се явяваха пред ВКС.

За да се използват т.нар.



електронни гривни за локализация



на подсъдимите пък, това трябва да бъде регламентирано в закона.

Панова смята, че трябва да се помисли дали не могат да се направят законодателни промени. "В някои държави, включително и от ЕС, има възможност първата инстанция, когато постанови осъдителна присъда, да нареди задържането на подсъдимия за изпълнение на невлязлата в сила присъда. И на въпроса какво става, ако тази присъда бъде отменена от горните инстанции, отговорът е - търси се отговорност от държавата за обезщетение на вреди", твърди Панова.

Тя признава, че в правото има празнота, но тя не може да се запълни с тълкувателна дейност от съда. Законодателят е този, който трябва да прецени кои ценности да защити - дали презумпцията за невинност до влизане на присъдата в сила или пострадалите, в случай че една присъда влезе в сила и трябва да бъде изпълнена.

Много пъти България е била осъждана в Страсбург с мотива, че не може да има задължително задържане, че арестът се обуславя не само от тежестта на престъплението, а и от поведението на подсъдимия. "Този е стандартът, който се опитваме да налагаме. Но може би за да се защитят други ценности и интересите на жертвите на престъпления, трябва да се търси някакъв изход", заключва Панова.

Че законодателен изход трябва да се търси, смята и вътрешният министър Веселин Вучков. Той постави въпроса за това, че и забраната за напускане на страната, която имат повечето от осъдените, е отживяла и безсмислена. И че трябва да се търси алтернатива.

Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре. Защото



схемата "Братя Галеви" -



да изчезнеш, когато трябва да влезеш в затвора, се използва от всеки десети, осъден на лишаване от свобода. 891 престъпници, осъдени да влязат в затвора, са останали незадържани в края на 2012 г. от съдебната охрана към Министерството на правосъдието и от МВР. Тези хора се укриват в страната и в чужбина. Това стана ясно от последния годишен доклад за дейността на прокуратурата. С натрупване от 1993 г. с неизпълнените присъди "лишаване от свобода" са 1041 души. Всяка година се откриват около 250 бегълци, но и толкова престъпници изчезват.

По закон препис от присъдата, с която подсъдимият е осъден да изтърпи съответното наказание, се изпраща на прокурора за изпълнение. Това става до 7 дни от влизането й в сила. Този срок, в който делото пътува от последната инстанция до съда, от който е тръгнало, а после към прокуратурата, може да се използва от осъдените да се укрият.

Със задържането на осъдения и отвеждането му до затвора първо се заема съдебната охрана. Ако не успее до месец, се обръща към МВР и човекът се обявява за издирване. Издава се и европейска заповед за арест. Укриващите се не извършват престъпление, ако са дочакали края на делото си и тогава са изчезнали, обясняват прокурори. Единственото, което може да им се случи, е, ако някога бъдат открити, да лежат при по-тежък режим в затвора и да не получат шанс за условно предсрочно освобождаване. Но явно цената си струва.

Проблемът е от години. Например в края на 2012 г.



осъдени, но незадържани, са 891, а година по-рано - 997



През последните три години това са около 10% от реално приведените в изпълнение присъди лишаване от свобода.

Темата нашумя особено през пролетта на 2012 г., когато дупнишките бизнесмени Ангел Христов и Плавен Галев - братя Галеви, изчезнаха безследно точно след като и върховната инстанция ги призна за виновни за организирана престъпна група и ги прати в затвора. И досега от тях няма и следа, а случаят им влезе и в доклад на ЕК за България като провал за съдебната система. Тогава премиерът Бойко Борисов обясняваше, че такива като Галеви трябва да лежат в ареста през цялото време. "В момента, в който съдията удари с чука и даде осъдителната присъда - идва съдебната полиция, слага белезниците и откарва в затвора", каза той по време на правителствено заседание. Това накара правосъдния министър от първия му кабинет Диана Ковачева да поиска тълкуване от ВКС. И върховните съдии отговориха, че постановяването на осъдителна присъда, с която се налага ефективно наказание "лишаване от свобода", не може да бъде основание за изменение на мярката за неотклонение в по-тежка. Това затвори темата, но не и дупката в закона.

На свобода вместо в килията е и осъденият на доживотен затвор за двойното убийство пред дискотека "Соло" Илиян Тодоров. Той изчезна, след като по делото срещу него се произнесе и последната инстанция. Макар и неоткриваем за институциите, Тодоров разпространи чрез интернет видеообръщение, че е невинен.

И докато изпълнителната и законодателната власт решат дали да вземат някакви мерки, е добре да имат предвид, че изпълнението на наказанията също се погасява по давност, която зависи от размера им. За изпълнение на доживотния затвор абсолютната давност е 30 години, за 22 години и половина за наказания над 15 г., 15 години за наказания от 3 до 10 години, 7 години и половина за наказания по-малки от 3 години и 3 години за всички останали случаи.