И НАТО замисля мониторингов механизъм за България. Алиансът щял да наблюдава защо българската армия бави модернизацията си и остава оперативно несъвместима с новите си съюзници. НАТО пък има бавни реотани в сравнение със Съвета на Европа, който наблюдава България за несъвместимост с демокрацията от близо 20 години, и в сравнение с Евросъюза, чийто мониторинг за лоша съвместимост на България с европейския правов ред продължава повече от 10 години (предприсъединително и последващо).

Опитът ни учи, че мине ли нашата държава под нечие международно наблюдение, край няма. Президентът Росен Плевнелиев е знаел преди репортера на "Сега" за готвения мониторинг, защото на 1 декември заяви: "Поели сме ясен ангажимент пред съюзниците, казали сме, че бюджетът за отбрана няма да се "реже" повече, а напротив - той ще бъде поне на нивата от изминалата година и постепенно ще се подобрява. Това е важно, защото средата за сигурност се промени драстично и драматично". Новият спартански бюджет поставя държавния глава в деликатно положение, след като през септември обеща в Уелс, че България всяка година ще увеличава "плавно" военните си разходи с 0.2%, за да достигне 2% от БВП през 2020 г. Главнокомандващият обаче не бива да се срамува от съюзниците ни, защото България вече се превъоръжи, за което реши да емитира нов голям дълг от 8 млрд. лева. Само че превъоръжаването стана не заради въображаеми външни врагове, а заради реален вътрешен враг на държавността, който създаде спешна нужда от разходи.

Едва встъпил в длъжност, новият министър на отбраната Николай Ненчев заяви на 8 ноември пред Нова телевизия: "Много съм обезпокоен. Ние не бихме могли да продължим по този начин. Техниката, с която разполагаме и използваме в момента, не е съвместима със стандартите на НАТО. Това, което ме безпокои, е, че за последните 10 години са изразходвани близо 2 милиарда лева, без да има някакъв особен резултат". Ненчев не знаеше за какво са отишли парите, но обеща да провери.



Както бива във военните потайности,



наложи се близки приятели на незрящите да им отворят очите. Европейският съвет за външна политика, който е НПО с финансова подкрепа от Джордж Сорос и прозападна ориентация, организира неотдавна конференция в София "Рискове и стратегически избори пред България", която каза на обществото да се приготви за ново дългово бреме.

Стефан Попов от "Риск монитор" назова източника на заплахата: "Става дума за страни разбойници или страни немирници като Русия и Ислямска държава", към които трябва да сме нащрек, за да не допуснем общи енергийни проекти с тях. Това са външните врагове, но анализаторът внезапно посочи и вътрешен враг, засечен от Европейската комисия чрез нейния Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП).

"Държавата е силно криминализирана", каза Стефан Попов и обясни защо натискът на ЕС не дава резултати: "МСП е замислен грешно - корупцията на високо равнище и организираната престъпност в България имат гарантирана трайност и системно присъствие, защото институциите са корумпирани. МСП поставя условия на институциите да се самоочистят от собствената корупция и те пращат в Брюксел фалшиви доклади и бюрократична мъгла. Заедно с това се наливат пари за създаване на нови институции за борба с корупцията и престъпността (вече 5 такива), които имитират дейност и увеличават корупционния потенциал." Анализаторът Илиян Василев допринесе за осветяване на корелацията между външен и вътрешен враг: "Най-голямата пречка пред превъоръжаването е дефицитът в икономическата среда". Фалитът на КТБ например погълна до момента над 3 млрд. Какъвто и да е и колкото и да е голям външният враг, вътрешният враг (криминалният елит) е по-бърз, защото вече отмъкна парите, които държавата търси за отбрана. По приблизителни сметки тя ще трябва да намери около 5 млрд. лева, за да запуши черната дупка, всмукала капиталите на държавни предприятия и сметките на негарантирани вложители, но тъй като ги няма, ще прибегне до поредния външен заем.

Как да извлечем полза от нанесената вреда на икономиката и да успокоим нашите съюзници в НАТО, че вътрешният враг не е подкопал колективната отбрана? Ако сметнем за какви западни оръжейни системи се правеха заявки през последните години, ще видим, че въпросните милиарди вече са



похарчени по предназначение, но творчески



Така например специалисти изчислиха, че военните стратези умуват да купим изтребители за 1 млрд. лв. (без въоръжение), три малки патрулни кораба за 420 млн. лв., плюс модернизиране на три 40-годишни фрегати втора ръка за 300 млн. лв., 120 нови бронетранспортьора за 500 млн. лв., нови радари, системи за разузнаване, информация, компютърна защита и щабно оперативно командване за 200 млн. лв. Или общо за 2.5 млрд. лв., което е половината от "присвоеното" (според главния прокурор Сотир Цацаров) през черната дупка КТБ. Остава резерв от още толкова. С него можехме да купим и четирите невъоръжени френски корвети (2 млрд. лв.), заради чийто отказ през 2009 г. ни се разсърди бившият президент на Франция Никола Саркози, и пак щяха да ни останат още 500 млн. лв. да ги въоръжим.

За да излезе сметката, трябва да видим какво тежи от другата страна на уравнението зад числото 5 млрд. лева. Няма съмнение, че мажоритарният акционер на КТБ Цветан Василев и близкото му политико-икономико-медийно обкръжение са похарчили парите за свои нужди. Затова се явяват липси в сметките на държавните предприятия и частните вложители. Уточняването на тези липси стана чрез прескъпи и предълги одити, но те ни дадоха само обобщени числа без разбивка по артикули.



Тук е отстъпен терен на прокуратурата,



за чието улеснение може да послужи жокер - например, колко частни самолета са купени, колко яхти с тапицерия от еленова и друга кожа, колко бронирани джипове и пр. Нищо чудно да се окаже, че така излизат наяве парите, необходими за изтребители, патрулни кораби, бронетранспортьори и т.н. - без въоръжението. Като се добави и издръжката на частните охранителни армии, обслужващи въпросните ВИП персони, ще се получи паритет и с официалната войска, която все страда от недофинансиране. В сметката може да се включи изграждането на луксозни бункери, каквито са палатите на параноичната клептокрация, чийто афинитет към стилистиката на замъците не е случаен. Излиза, че държавата е наляла по неофициални канали достатъчно пари за добре организирана и модерна отбранителна система, достойна за стандартите на НАТО.

След като прокуратурата си свърши работата, ще дойде ред на дипломатите. Те трябва да обяснят на нашите западни партньори да не ни извиват ръцете за нови покупки, защото вече сме пазарували прескъпо от тях в подкрепа на икономиката им точно в най-кризисните години. Ако НАТО не се задоволи с отговора, да предложим компромисно решение. При социализма знаехме, че ако започне война, армията има право да мобилизира нашите частни волги и лади (но не и запорожците и трабантите, които са с намалена боеспособност). Сега гражданската ни подготовка за война е на много по-високо равнище. Всяка мутра притежава блиндиран джип като бронетранспортьор, върху който може да монтира голямокалибрена картечница или безоткатно оръдие, за да стане годен за бой, както правят джихадистите в "Ислямска държава". Неотдавна беше писано, че "джихадисти се возят на крадени от България скъпи джипове". И НАТО може да се възползва от мутренския ресурс във войната с "Ислямска държава". По същия начин модерните яхти могат да се превърнат в патрулни кораби, а частните реактивни самолети в подобия на изтребители, годни за бой, ако не с друго, поне с пилоти камикадзе.

ЕС, който често е определян като "мека сила", вече идентифицира чрез МСП основния вътрешен враг в България.



Време е НАТО да поеме ролята си на твърда ръка,



а не да се държи като мека китка, затваряйки очите си пред заплахите, които засягат и неговите по-общи интереси. Тезата за Русия като основен враг издиша в България, защото ако беше вярна, държавата щеше да търси спешно пари за отбрана срещу нея, а не за преодоляване на щетите от вътрешния враг. За десетте години, откакто членуваме в Алианса, как не се намери един повод неговото висше политическо и военно командване да отправи упрек срещу "интегритета" (честността) на българския управленски елит, въпреки че го агитира да работи за интегриране в колективната отбрана? Вместо това възнаграждава със синекурни длъжности родни функционери, изработили си рефлекси да пригласят на чужди каузи в името на своя личен достъп до западния пазар.