Съветът на външните министри на ЕС заседава до късно вчера за санкциите срещу Русия. "Очаква се срокът на действието на санкциите да бъде продължен до септември", разкри пред ТАСС дипломатически източник в Брюксел. Решенията на съвета ще бъдат насочени към прекратяване на боевете и постигане на примирие в Украйна, заяви върховният представител на ЕС за външната политика Федерика Могерини преди извънредното заседание. Европейската политика спрямо Русия се решава извън институциите на ЕС и се базира на интересите на отделни държави, затова тази стратегия трябва да бъде променена, заяви гръцкият външен министър Никос Кодзиас в интервю за френския в. "Юманите". Преди това председателят на Европейския парламент Мартин Шулц предупреди гръцкия премиер Алексис Ципрас да не се отклонява от общата позиция на ЕС спрямо Русия в украинската криза. "С ужас забелязах, че Гърция изостави общата позиция на Европейския съюз по Русия", заяви Шулц пред телевизия Це Де Еф. Германският министър на икономиката и вицеканцлер Зигмар Габриел заяви, че Берлин не е особено благоприятно настроен за момента към нови европейски санкции срещу Москва. "Мисля, че е твърде рано да се приемат нови санкции, каза Габриел. Мисля, че ние трябва да преценим ситуацията в Украйна и дали действително конфликтът там се е изострил", добави той. Ако сепаратистите в Източна Украйна предприемат настъпление, ЕС ще бъде длъжен значително да утежни санкциите срещу Русия, заяви обаче вчера външният министър на Германия Франк-Валтер Щайнмайер. Неговият австрийски колега Себастиан Курц също не одобрява въвеждането на нови санкции срещу Русия.

Полският външен министър Гжегож Счетина пък смята, че ЕС трябва да наложи допълнителни санкции на Русия. "Санкции вече са наложени. Трябва да има още. Русия трябва да си направи изводи, да осъзнае, че е изправена пред единна и единодушна позиция на целия свят", каза Счетина. Преди това външната служба на ЕС изпрати проект за решение до страните членки за разширяване на "черния списък" със санкции срещу Русия. Това обаче може и да не стане, след като Гърция се разграничи от призива на ЕС за разширяване на санкциите срещу Русия и може да наложи вето. Окончателното решение ще бъде взето на срещата на Европейския съвет на 12 февруари в Брюксел. Вашингтон също заплаши Москва с нови санкции, ако Русия не спре да подкрепя сепаратистите в Източна Украйна.

Русия прекрати участието си в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа(ПАСЕ) до края на годината и заплаши окончателно да се оттегли от нея след почти 20-годишно присъствие, съобщиха световните медии. По този начин делегацията протестира срещу решението на депутатите, представляващи страните си в най-старата правозащитна организация в Европа, да лишат до април Русия от право да гласува. "За" гласуваха 160 представители, 42 се обявиха "против", а 11 се въздържаха, след което залата веднага бе напусната от руските представители. Четирима от петимата български депутати в ПАСЕ гласуваха за продължаване на наказанието срещу Русия. Джема Грозданова от ГЕРБ, Антони Тренчев от Реформаторския блок, Хамид Хамид от ДПС и Валери Симеонов от Патриотичния фронт гласуваха срещу Русия в съгласие с политическите групи, в които членуват. Грозданова и Тренчев са в групата на ЕНП, Хамид е при либералите, а Валери Симеонов е избрал да бъде консерватор. Само Валери Жаблянов от БСП гласува против резолюцията. По държави Русия получи най-голяма подкрепа от Азербайджан, Армения, Кипър и Сърбия. Ако в края на годината гласовете на руснаците не са възстановени, ще бъде повдигнат въпрос страната да напусне Съвета на Европа и всички структури на основаната през 1949 г. организация. ПАСЕ отказа да признае самопровъзгласилите се Луганска и Донецка народна република за "терористични организации", както поиска Украйна.