"Господ ще ни помогне", заяви президентът на Венецуела Николас Мадуро в традиционната си реч преди няколко дни. Молитвите са една от малкото възможности, останали на Мадуро, след неуспешната му международна обиколка в Близкия изток, където лобираше Саудитска Арабия да намали производството на петрол и да увеличи динамично променящите се цени на суровината.

По време на 13-дневния международен тур Мадуро посети също Русия (два пъти), Китай и Португалия в опит да привлече инвестиции и заеми. Президентът не разкри какво е успял да договори; вместо това доста време му отне да представи пътуването си като усилие да създаде преграда заедно с Китай, Русия и други държави срещу това, което той определя като американски план за доминация в света.

Преди цената на петрола да започне да пада през миналото лято инфлацията в страната вече беше най-високата в света - 63.6%, а индексът за недостиг на храна и други основни стоки остава между 20 и 30%. Централната банка обяви, че страната е в рецесия преди края на 2014 г. Откакто Мадуро дойде на власт през април 2013 г., след като тогавашният президент Уго Чавес почина от рак, той използва тези страховити цифри, за да се представи като жертва на "икономическа война", водена в чужбина и у дома, срещу неговото правителство. Той не поема отговорност за икономическия упадък на Венецуела. Цените на петрола паднаха с 60% от юни насам, а страховете в страната се увеличават, тъй като икономиката й е силно зависима от вноса, а всичко - от лекарствата през частите за леки автомобили до основните стоки, все по-трудно да намира. "Най-тъжното нещо е, че това е едва началото", казва Майра Браво, след като в продължение на 2 часа се е редила пред супермаркет в източната част на Каракас, за да купи памперси за сина си. "Не виждаме някаква промяна или подобрение, а това, което е по-лошо, е, че



започваме да свикваме



с тази ситуация."

Местните хора не са единствените, които са притеснени. Правителството на Венецуела никога не е пропускало плащане към чуждестранните кредитори, но "Уолстрийт" е притеснен, че се задава фалит на страната, ако цената на петрола продължава да пада. Страната печели 96% от експортните си приходи от петрол, а държавната компания Petroleos de Venezuela (PDVSA) не само че внася в държавната хазна все по-малко пари, но и произвежда по-малко петрол. Повече от 100 000 барела дневно се изнасят към Куба и към други държави от Карибския басейн по силата на междудържавни споразумения, а 700 000 барела, чиято стойност годишно е 12 млрд. долара, се използват за вътрешно потребление, като на практика суровината е безплатна за венецуелците. Освен това резервите на страната в чужбина, равняващи се на 21 млрд. долара, биха могли да покрият плащания по ценни книжа за две години, според агенция "Блумбърг".

"Венецуела харчи повече, отколкото печели", казва Асдрубал Оливерос, който е икономист и директор на базираната в Каракас консултантска компания Econanalitica. "Фискалният дефицит е 20% от БВП". Международният валутен фонд прогнозира, че икономиката на страната ще се свие със 7% през тази година. Няколко икономисти са на мнение, че инфлацията ще достигне трицифрено число, а недостигът на стоки сериозно ще се влоши.

"Падането на цените на петрола е само черешката във вече затруднената ситуация", казва Орландо Очоа, който е сред водещите икономисти във Венецеула и преподавател в Католическия университет в Каракас. Той заедно с още 47 икономисти изпратиха писмо до президента Мадуро миналата година. Те призоваха правителството да ореже обществените разходи, да повиши цената на бензина, както и правителството



да намали ограниченията за обмяна на валута,



които се използват, за да се контролира достъпът до долари. Нито едно от тези неща не се случи.

Вместо това Мадуро е несигурен и изглежда нервен за това каква политика да предприеме. В речта си преди дни той заяви, че е настъпило време за дебати относно цената на използвания бензин в страната, който е най-евтиният в света, и колебливо обяви, че правителството ще реформира тристепенната обменна система, целяща да спре изтичането на капитали и строго да контролира икономиката и компаниите. Системата не може да удовлетвори търсенето на долари, така че венецуелските компании и граждани се насочват към процъфтяващия черен пазар на валута.

Фискалните проблеми на страната обаче не попречиха на Мадуро да обещае 15% увеличение на заплатите, допълнителни пари за правителствените програми за социално подпомагане. Освен това той заяви, че ще се отпуснат повече пари, за да бъде завършена най-новата линия на метрото в Каракас, която в момента се строи, заедно с други дълго отлагани инфраструктурни проекти. С тези мерки той цели да си осигури подкрепа на разочарованите чависти, както са известни привържениците на правителството, за предстоящите през декември парламентарни избори. "Правителството на чавистите е експерт в две неща - да взима импровизирани, спешни икономически решения и да печели избори. Прави това непрекъснато в последните 15 години", казва политическият анализатор от Каракас Димитрис Патоулас. Тази година обаче ситуацията е различна не само защото няма пари, но и защото популярността на Боливарската социалистическа революция достигна най-ниските си нива на одобрение, като едва 20% подкрепят Мадуро, според социологическата фирма "Датаналисис".

Като част от борбата с "икономическата война", правителството нареди да се поставят



машини за пръстови отпечатъци,



за да се контролира какви количества купуват потребителите в определени магазини. Преследвани са собственици на магазини и доставчици, обвинявани, че трупат запаси и манипулират цените.

В последните месеци войските на националната гвардия са ангажирани в операции, насочени срещу контрабандата. Правителството казва, че 25% от вноса във Венецуела и петрола се изнася незаконно през границата, главно към съседна Колумбия, и на няколко пъти затваря границата. В търсене на изкупителни жертви венецуелското правителство непрекъснато обвинява колумбийците, че стоят зад мафията, организираща контрабандата. Имиграционните власти направиха спецакции в супермаркети преди две седмици и депортираха 106 колумбийци без документи, тъй като нямали необходимите визи. Някои от тях са пристигнали във Венецуела преди години в търсене на по-добър живот.

Сега хиляди венецуелци преминават в Колумбия. Много от тях са от средната класа, професионалисти с познания и достатъчно капитали, за да отворят свой бизнес в Богота или Меделин. Най-големият граничен град в Колумбия, Кукута, е с най-високото ниво на безработица в страната, но се наблюдава наплив на неквалифицирани имигранти от Венецуела, казва Карлос Луна, който доскоро е оглавявал местната Търговска камара. Вносът от Колумбия, която преди е била най-големият търговски партньор на Венецуела, е спаднал с 19% за последната година, според Венецуелско-колумбийската търговска камара. Венецуелците дължат около 800 млн. долара на търговските си партньори от Колумбия.

Съседна Бразилия също усеща влиянието на икономическата криза във Венецуела, но в различен мащаб. Въпреки че бившите президенти на двете държави Уго Чавес и Луис Инасио Лула да Силва имаха близки отношения и двете страни са идеологически близки, венецуелците дължат на бразилците над 5 млрд. долара, главно заради произведени стоки и храна. "Единствената причина, поради която бразилските бизнесмени все още не са се оттеглили, е, че не искат да загубят пазара", казва бразилски правителствен служител. Председателят на бразилската Асоциация за външна търговия Хосе Аугусто де Кастро наскоро заяви пред Би Би Си Бразилия, че ако икономическата криза във Венецуела се задълбочи, членството на страната в Меркосур ще бъде поставено под въпрос.

Богатите на петрол страни по света, от Иран през Русия до Норвегия, също страдат, но в нито една от тях няма толкова бърз срив, както във Венецуела. След президентската реч в Каракас се шегуват, че Господ вече е помогнал, като е благословил страната с най-големите петролни резерви в света, но я е наказал с едни от най-некомпетентните управници. В писмо от Господ до президента, венецуелският комик Лауреано Маркес цитира Господ: "От всичките си проекти възлагах надежди на Венецуела. Трудно ще ти бъде да обясниш как разруши една от най-добрите ми творби. Съжалявам, синко, трябваше да ти кажа, финансовият рай също отхвърли молбата ти за помощ".