Отчайващ е дефицитът от икономическа мисъл в словесния порой след изборите и резкия политически завой в Гърция. А причините за този поврат, оприличаван с революция, и проблемите, които обеща да реши новият кабинет, са чисто икономически. Дотам сериозни, че в Стара Европа



отново говорят за Grexit,



натрапчиво словослияние на името на страната (Greece) с exit (изход, излизане на английски), т.е. възможността Гърция да напусне еврозоната (а може би и Европейския съюз изобщо). Трябваше канцлерката на Германия г-жа Меркел и федералният финансов министър г-н Шойбле да успокояват, че никой не иска да гони елините от еврозоната, още по-малко от Евросъюза, че нищо не налагало това, а пък от друга страна, сега "грекситът" щял да е по-лесен и много по-леко да се понесе, отколкото през 2012 г. Ясно:



отново става дума за пари.



След 7 години "остеритет" (строга финансова дисциплина с орязване на бюджета, главно на социалните разходи), след две "спасителни" програми по дизайн на "тройката" (ЕК, ЕЦБ и МВФ) вместо да намалее, държавният дълг на Гърция се увеличи от 129.7% на 175.5% от брутния продукт (БВП) до нов рекорд: 322 млрд. евро, безработицата стигна 25.8% през октомври (при младите - над 50%). Нищожно е постигнатото "след всички лишения и унижения", отсъди новият премиер г-н Ципрас - очаква се за 2014 г. да няма рецесия, а ръст от символичните 0.8% от БВП, хазната да покаже 2 млрд. евро касов излишък (приходите надвишават разходите, ама без обслужването на дълга). Все по-гневно гърците питат:



Къде са парите?



Държавният им дълг в началото на 2010 г. е 300 млрд. евро. По сметки на кредиторите те са опростили досега над 100 млрд. евро дълг и са отпуснали на страната нови 110 млрд. евро по "спасителния пакет" от 2010 г. и други 130 млрд. евро по "пакета", от 2011 г., средната лихва е нищожна (2.6%, към 8 млрд. евро за 2014 г.), а дългът не се топи, че и расте. С нов дълг се погасява стар, а сумата расте, понеже държавната подкрепа за банките превръща частен дълг и загуби в дълг на цялата нация. Отделно е бюджетният дефицит. Ясно е, че



гръцкият дълг не може да бъде платен,



страната запотъва в дългово блато. Официалните източници са изчерпани, а тъкмо защото 75% от гръцкия дълг е към официални кредитори, лихвата му е изкуствено ниска. На финансовите пазари гръцки дългосрочни държавни ценни книжа се търгуват при 10.9% годишен доход. Ако трябва да плаща пазарна лихва, Гърция ще затъва с по 25-30 млрд. евро на година. Новият финансов министър проф. Варуфакис обяснява, че за да се обслужва, дългът на страната му трябва да се изпише поне наполовина, т.е. кредиторите да опростят още 180 млн. евро. Разбира се, г-жа Меркел и г-н Шойбле отхвърлиха идеята: "ново отписване на гръцкия дълг няма да има". При толкова наострени позиции най-вероятно новото гръцко правителство съвсем скоро - в края на този месец, явно или мълчаливо, напълно или само по главници, но ще спре да плаща дълга. "Грексит" няма да има, но



сигурно ще настъпи Grefault.



"Грефолтът", който си измислих, съчленява Гърция с default, т.е. държавен фалит, неплащане на задължения. Ако до края на февруари Гърция не се разбере с "тройката" (а г-н Ципрас заяви, че с "тройката" няма да преговаря), тя няма да получи замразените 1.8 млрд. евро заем от ЕС, нито 1.7 млрд. евро по програмата на ЕЦБ за покупки на ценни книжа, МВФ пак ще откаже отложения транш от 3.5 млрд. евро, а вероятно и 13 млрд. евро, предвидени за началото на 2016 г. Резервите на Гърция на книга са 10 млрд. евро, а предстоят две плащания по 2.5 млрд. евро към МВФ през март и юни, 6.7 млрд. евро са падежите на облигации през юли и август, дължат се лихви. Г-н Ципрас се закани "да прекрати униженията" и връща на хранилка уволнените държавни служители, ще се вдигнат заплатите и социалните екстри. А Гърция хем ще остане и в еврозоната, и в Евросъюза, хем ще е във фактически фалит, в очакване на сделка с кредиторите. Знае се, че



хазната ще издържи, но банките ще издържат ли



на "грефолт" и докога? Няма да получават "спешна ликвидна помощ" (ELA) от ЕЦБ, а клиентите им вече са подплашени, че страната може да излезе - насила или на инат - от еврозоната, тогава еврата в банките за миг ще се превърнат в бързотопящи се драхми. Затова от ден на ден те теглят все повече спестявания. Според сп. "Шпигел", ако ЕЦБ спре ELA днес, банките в Гърция могат да изплащат влогове само до 16 февруари. Но има икономисти оптимисти, сигурни, че



проблемът с гръцкия дълг лесно ще се реши,



например ако кредиторите послушат спеца по финансови пророчества проф. Пол Кругман. Според него трябва "само" дългът на Гърция да се разсрочи (сега средната срочност е 16.5 г., защо да не стане 50 г.), а лихвата му да се намали от 2.6% сега, примерно на 0.2% год. Пък когато се натрупа още дълг и наближат новите падежи, облигациите могат да се обменят с "безлихвени перпетуитети", други ценни книжа, по които не се дължи ни лихва, ни главница. На книга дългът си стои цял и не се отписва, на практика дълг няма, нали нищо не се плаща. Едва ли съседите ще имат късмет кредиторите им да слушат проф. Кругман и проф. Варуфакис. Дългът на Гърция не е проблем за еврозоната. Проблемът е, че на опашката за безлихвен безсрочен дълг ще се наредят Италия, Испания, Франция и т.н. А на избирателите от богатия Север им е писнало политиците им да доят тях, за да опрощават чужди дългове.