|
| Славчо Нейков |
- Г-н Нейков, ГЕРБ се връщат към старото си предложение части от дружества под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ) да бъдат продадени. Добра идея ли е това?
- За мен приватизацията не е нещо лошо. Но преди всичко трябва да се направи икономическа оценка за последиците от нея и ясно да се види къде ще отидат парите от евентуална продажба на активи. Едно е, когато парите постъпват в държавния бюджет, друго е, когато отиват в едно търговско дружество като БЕХ, независимо че то е държавно. В правителствената програма не видях изрично намерение за продажба, макар това да не означава нищо. Трябва да се отчете и фактът, че в момента БЕХ е в забранителния списък за приватизация. Ако кабинетът иска да продава дялове от дружества под неговата шапка, първо трябва да има решение от Народното събрание.
- Някои от партньорите в управляващата коалиция вероятно ще трябва да бъдат убедени в нуждата от продажба...
- В политически план - със сигурност, предвид нужното решение на парламента. Проблемите в енергетиката обаче са няколко и евентуалната приватизация е само част от тях. В момента дискусията е насочена към една истерия около ЕРП-тата и фактурите за ток, която не е в ничий интерес.
Когато говорим за приватизация, един от основните въпроси е свързан с процеса през погледа на потенциалния инвеститор. Той се интересува от стабилност и предвидимост на икономическата среда, включително и на регулаторната. Какво предлагаме ние като страна? В парламента има два висящи енергийни законопроекта и абсолютна нестабилност на диригента на пазара - регулатора, който е поставен на колене институционално, финансово и от гледна точка на енергийната политика като цяло. Е, какво вижда инвеститорът към днешна дата - неясна рамка, неясна съдба на регулатора и на този фон едни вече приватизирани енергийни дружества, които са нарочени за "врага с енергиен билет". Реално те получават около 10% от крайната цена на тока, но независимо от това се третират като удобния виновник за всичко.
- "Лошите" монополисти се оказаха в сценарий за сваляне на кабинета и повторение на събитията от края на 2012 г. Поне това загатнаха премиерът и много депутати. Има ли основание за това говорене?
- Избягвам да правя политически коментари, но смятам, че картината е съвсем различна от това, което се случи през 2013 г. Нека не забравяме, че политическите протести тогава започнаха с едно самозапалване, което доведе до икономически искания. А те - от своя страна - до промяна на политическата ситуация в държавата. Сега нещата имат съвсем различно измерение - хората много по-ясно виждат за какво става дума. Тогава протестът беше срещу трите ЕРП-та, а сега - доколкото го има реално, е срещу едно от тях, и по-точно за едно от електроснабдителните дружества, при това за 5% от неговите клиенти. Всъщност, ДКЕВР спомена само за 14 жалби. И забележете, че акцентът не е върху сметките, а върху факта, че са получени две фактури едновременно.
- Къде е проблемът - в закона или в ЕРП-то, което се оказа, че е работило по правилата на ДКЕВР?
- В конкретния случай става дума за целенасочено следвана пиар политика. И регулаторът, и КЗП, която се беше самосезирала, излязоха със становища, че нарушения с отчитане на сметките няма. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова направи проверка и бяха засечени неща, които дори не е нужно да споменаваме. Става дума за липса на една пломба, счупена панта и разминаване на 7 часовника с половин час за превключване от дневна на нощна тарифа. На този фон пак стигаме до това как се отнасяме към инвеститорите си. Не бива да забравяме, че приватизацията на ЕРП-тата се даваше за пример като финансов резултат и като начин на протичане - по стратегията на Народното събрание, без скандали и съдебни дела. Друг е въпросът какво стана след това - основната тема от гледна точка на държавата е дали и как се упражняваше контрола след продажбата. В най-активното време, когато трябваше да става това - и то не само за дружествата в енергетиката - в съответната институция се назначаваха отделни политически лумпени, които блокираха процеса.
Друг пример са т.нар. американски централи. Не съм се занимавал с този процес и не познавам детайлите, но гледната ми точка е принципна. Да, сигурно договорите не са били направени много добре, но всички забравят, че тази приватизация стана във време след една национална криза - след управлението на Жан Виденов. Банките фалираха, инвестиционната среда беше кошмар, държавността беше разбита. На този фон въобще да дойде крупен инвеститор в страната, без значение в коя област, беше изключително важно.
А що се отнася до цените - има два проблема, които не се отчитат. Трябва да е ясно, че енергийният сектор не е социален сектор - законът казва, че при формиране на цените трябва да се отчитат всички разходи. От другата страна стои въпросът за бедността. Клише е да се казва, че цените не са високи, а доходите са ниски, но това е точно така - и трябва да се прави разлика между двете.
- Енергетиката обаче има и други аспекти. Защо говорим само за електроенергетика?
- Въпросът е повече от основателен. Хубавото е, че правителството има детайлна програма в областта на енергетиката. В същото време от 2 г. в държавните институции отлежава национална програма за битова газификация и никой не може да ви каже защо тя се бави. В тази връзка е наложително да се търсят всякакви опции за подпомагане на битовата газификация, включително и да се използват европейски средства, защото без адекватни стимули такава програма би била трудно изпълнима. Както се намират способи за санирането, така трябва максимално бързо да се намерят механизми за подпомагане на битовата газификация, защото тя също е пряко свързана с енергийната ефективност.
- За съжаление, като страна сме още доста далече дори от средното за ЕС ниво на газифицирани домакинства...
- Не далече - на светлинни години сме. В страната имаме под 3% битова газификация и което е по-лошото - към момента не е ясно как и кога този показател ще бъде променен. А преминаването на газ е свързано и с намаляване на емисии, и с енергийна ефективност, и с развитие на бизнеса, и с укрепване на енергийната сигурност на общинско ниво. Ние често говорим за София, но забравяме, че София не е България. Има общини, където изграждането на мрежа за газификация може да открие, макар и малки, някакви предприятия, някакъв бизнес, поминък.
А сега отново сме се съсредоточили в електроенергетиката и някои партии минават в тотален популизъм - заради недоказан проблем с фактурите на едно снабдително дружество да се иска отнемане на лицензии на всички ЕРП. Фокусът трябва да е съвсем различен.
- Удачно ли е членовете на ДКЕВР да се избират от НС?
- Да, намирам го за много правилен подход. Това е предвидено и в законопроект за изменение на Закона за енергетиката, който в момента е в парламента. Дано това да е водеща предпоставка за премахване на политическия натиск. Но във вида, в който беше внесен, този законопроект е едно откровено юридическо недоносче, защото е сбъркан като подход към регулатора. Защо например само народни представители и парламентарни групи да могат да издигат кандидатури за председател и членове? Това означава, че бъдещите кандидати предварително ще бъдат сложени в политически калъп, за да изпълняват нечия воля. За да има независимост, членовете на ДКЕВР трябва да се избират с квалифицирано мнозинство от НС по начина, по който се избира главен съдебен инспектор. И всеки, който смята, че отговаря на предварително оповестени критерии, трябва да може да кандидатства директно.
Изискванията за квалификация, които в момента се предлагат, са смешно ниски. Проектът залага праг за експертен опит, според който е по-трудно да станеш експерт в министерство, отколкото член на регулатора. Не е решен и проблемът с финансирането, а по този въпрос не се казва нищо. Така, вместо да има ясна рамка за формиране на бюджета на ДКЕВР, за да може да работи нормално, комисията е превърната в нетен донор на държавния бюджет.