:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,378,261
Активни 61
Страници 14,001
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Малък Сечко, какъв подлец...

В детството старите хора ни обясняваха особеностите на мразовития февруари: гърнето в огнището от едната страна къкри, а от другата е замръзнало. По това време огнището бе напуснало нашите къщи, но още можехме да си представим как изглежда това. За днешните млади хора това ми се вижда невъзможно. Обяснявам: гърнето не се слага в огъня, жаравата се изгребва към края, съдът се поставя на камъка и се загръща с въглени и пепел само от едната страна. Така бобът се вари бавно, "мързеливо", домакинята регулира това, като го отмества или приближава към жарта, а през февруари, казваха, то дори ври само от тая страна, от другата се заледява. Това си беше чисто преувеличение, хипербола по народному, но беше много убедително за нрава и проклетията на Малък Сечко. И дума не можеше да става той да топи стрехи и да разпуква кокичета.

Но това за наши дни



са просто поверия и предразъсъдъци



Днес февруари лее дъждове, развъжда вируси, влачи грипове от цял свят и реките, вместо смалени и сковани в ледове, набъбват и се нахвърлят върху близките човешки жилища, отмиват брегове и разкъсват пътища, рушат, давят и отвличат. Това не е суровият, но по своему честен февруари от миналото. Това е непознат и коварен февруари, опасен и непредвидим, каквито един по един стават всички месеци в българския календар.

Преди петнайсетина години с Генчо Стоев отидохме в Солун, където той трябваше да получи литературната награда "Хемус". Имаше подобаващо тържество, министърът на културата и кметът на града почетоха лауреата, а на другата сутрин първият издател на "Цената на златото" в Гърция, вече много старият господин Каропулос, даде кратко матине в дома си. Заради езиковата бариера бе поканил семейство гръцки емигранти, неотдавна завърнали се от България. Мъжът беше лесовъд, разговаряха с Генчо за гората. Тогава болна тема и тук, и в Гърция бяха горските пожари, както и безконтролната сеч. "България - каза тогава мъжът - е може би единствената балканска държава, в която поколения организирано и методично са садили гори в продължение на десетилетия. Сам съм участвал в това, наемал съм работници, доставял съм фиданки, плащал съм надници, отделно съм ръководил безброй доброволни акции по залесяване. Днес



едно поколение като че е решило да ликвидира всичко това"



Това беше, така да се каже, поглед отвън. Мнение от независим източник. Не че имаше нужда някой да ни го изтъква специално. Самият аз, като водех децата си в родния край, не пропусках да покажа: "Тази гора дядо ви Георги е садил. И на онзи баир също. И на онзи." Когато е садил гора, дядо Георги е бил ученик в прогимназията. Днес няма какво да показвам: гола сеч. Само там, дето бракониерът го е мързяло да се наведе с резачката, дънерите стърчат почти до кръста. Определен тип сънародници имат такъв аристократичен подход към сечта. Тополите покрай селската речица също са продадени и отсечени. И аз съм садил дървета, някъде из Кайлъка може да е останало някое.



Там, откъдето гората си е отишла, водата нахлува без милост



Пукат и се ронят стените на малките селски язовири - строени за влага и прохлада, за риболов и напояване. Все тръпна да не се случи нещо с язовира край Крушовица, което може да се окаже и моя отговорност. На последната бригада в гимназията ни закараха на този строеж - трябваше да издълбаем и да изградим "зъб" на язовира. Изкопава се дълбок ров, който се запълва с глина, а глината се трамбова до циментова плътност. Стената се насипва отгоре и захапва "зъба". Целта е водата, като се събере и напъне, да не може да пробие под стената. Всичко това - с кирки и лопати и с тежки железни трамбовки. Убеждаваха ни, че това е най-отговорната част от строителството, а може и просто да са ни надъхвали. Съревновавахме се, накрая определиха и ударници. Ненадминат беше засменият гигант Кунчо Игнатов от с. Мечка. Кръстихме го за кратко Кунчо Багера. В живота си по-късно д-р Игнатов бе известен хирург, дългогодишен ректор на Медицинския университет в Плевен. Може би затова язовирът още се държи и аз се надявам това да се дължи и на нашия добросъвестен момчешки и момичешки труд. Неотдавна из интернет се запремята една снимка от онази бригада - безгрижна тайфа, в която се разпознаваме и двамата с Георги Константинов. Прегърнал съм свойски една девойка, която, за срам, не мога да си спомня. Може би е било само за снимката...

Но така или иначе, и аз съм участвал в изграждането на вредното и опасно наследство от язовири при социализма, които днес застрашават живота на българските граждани и съня на българските управници. И



не мога да се освободя от тази отговорност



Въпреки че не съм поемал доживотна грижа за построеното, от което днес различни юначаги и чиновници правят пари. Колкото до гореспоменатите управници, там нещата са твърде двусмислени. От една страна - имат главоболия. Но от друга - това е добър повод да не излизат от телевизорите, което си е чист и първокачествен пиар пред изборите наесен. Както е казал народът - на някои хора и петлите им снасят яйца. И ако не беше Малък Сечко за пореден път изменил на нрава и на реномето си, нямаше за пореден път рутинно да се попитаме: какво направихме със страната си? Едно е сигурно - че се питаме за кратко. И без особено любопитство...
22
7878
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
05 Февруари 2015 20:09
Едно е сигурно - че се питаме за кратко.

Не е така.
Хората, истинските българи ги боли, и най-вече за децата им. Децата им са в чужбина. И повечето от приятелите ми дори избягват темата. Защото ги боли.
05 Февруари 2015 20:15
И да добавя: какво сечене съм виждал в Родопите! Изсечено всичко, ама всичко, целия байр оголен, а дребни дървета и тънки, такива дето не стават за нищо, осеяно на стотици метри наоколо, сякаш мечки са вършели!
05 Февруари 2015 20:41
Устами мудреца глаголет истина!
05 Февруари 2015 21:59
Голяма сеч е...
05 Февруари 2015 22:17


05 Февруари 2015 23:02
Хидромелиорация - неизвестно какво е това в съвременна България.
05 Февруари 2015 23:57
Много хубава статия. Браво!
06 Февруари 2015 00:52
Преди няколко години минах на кръст през Родопите. Пътувах събота и неделя. Срещнах двуцифрено число тежко натоварени големи камиони с трупи, влачещи и по едно ремарке! Покрай пътищата, вероятно от кумова-срама, бе оставен пояс дървета, колкото да не се виждат унищожените гори. На или около превала на към север имаше циганско село - дървосекачи. Малко по-долу през една просека се виждаше трудова бригада индо-българи с резачките. Спрях да ги снимам заради което те тръгнаха да се разправят с мен. Разбира се не се уповавах на междуетническото разбирателство и търпимост...

Вероятно и до сега се унищожават горите безразборно. И само те ли са? Не рядко си мисля, че май Последното натискане на червените бутони ще ни спаси всички, целокупно от самите нас самите.

Но най-вече Земята от налазилите я Паразити. В това число, на тази плоскост, не правя разлика.

Всички сме Шарл..., пардон - паразити.
06 Февруари 2015 04:06
Сега - с. Близнак, природен парк "Странджа" http://vbox7.com/play:82832e86ad&start=4
Докато всички не излезем на площадите, а най- отпред - писатели, журналисти, музиканти, художници, учители, лекари - спасение за гората няма да има.
06 Февруари 2015 08:30




"Докато всички не излезем на площадите, а най- отпред - писатели, журналисти, музиканти, художници, учители, лекари - спасение за гората няма да има."


То Славке , не като да се наредиш под някой байрак или 101 интелектуалци да излязат да ни убеждават колко добър бил поредният нехранимайко устремил се към управлението. " Нащо знаме е месаля" - това не съм го измислил аз.Даваш ли си сметка колко пари отиват в партийните централи за да не може толкова години да се спре изсичането на гората?То не бяха пътища , не бяха лифтове. Даже и в момента се води борба голяма да се изсече една гора в парк за да се направи един лифт от който да печелят шепа чорбаджии . Ама ние си пишем по форумите , керванът си върви ( от тирове) , кучетата.....
06 Февруари 2015 08:43
а най- отпред - писатели, журналисти, музиканти, художници, учители, лекари - спасение за гората няма да има.

Не се видях в списъка и затова ще си чукам оттук!
06 Февруари 2015 09:02
Да се наредим, но кой да ни поведе?! Навремето Ботев е оставил Венета, Иванка, Димитър, Вестника, Стиховете и е повел дружината, но сега младите писатели и поети(да не говорим за художници и учени) нямат плам, нямат идеи, а ние по-старите живеем със спомените и изплакваме болката по форумите, белким ни олекне...
06 Февруари 2015 09:02
Да се наредим, но кой да ни поведе?! Навремето Ботев е оставил Венета, Иванка, Димитър, Вестника, Стиховете и е повел дружината, но сега младите писатели и поети(да не говорим за художници и учени) нямат плам, нямат идеи, а ние по-старите живеем със спомените и изплакваме болката по форумите, белким ни олекне...
06 Февруари 2015 14:27
Но така или иначе, и аз съм участвал в изграждането на вредното и опасно наследство от язовири при социализма, които днес застрашават живота на българските граждани и съня на българските управници.


Да-а, много хора участвахме....

Авторе,

06 Февруари 2015 16:09
Slava не е вписала инженерите-значи засега оставам вкъщи и успешен ви протест!
06 Февруари 2015 16:10
автора
06 Февруари 2015 16:28
хипербола по народному
06 Февруари 2015 22:38
Братя Стругацки = хипербола по народному!
06 Февруари 2015 23:04
Мдаа... От България остана само Носталгия... Майсторе
09 Февруари 2015 01:27
В народната памет , декември и януари са тихи месеци , февруяри и март , люти.Народното знание се предава и чрез песните.
Тихо се сипе първия сняг , люто се лютят Малък Сечко и баба Марта. Люти ги северняка чак от Карпатите , вледенява Дунава и води вълците.
Пета година садя на улицата, край оградата дръвчета,пета година индобългарите ги пречупват ,още със саденето. Тая година оцеляха цели 4 месеца.

Язовирите правилно са строени , точно да спират и контролират наводненията дори със глинените стени.
Проблемът е че земята е във селски феодални кметове с допотопно мислене, които си имат за съюзници индобългарите в кражбите и разрухата. .

Проблемът е във възпитанието и липсата на грижа.
Няма я дядовата лека патеричка , която издрънчаваше, че чак пропяваше по калдъръма ,по покрива на плевнята , винаги когато невнимателно кършехме клоните на ябълката до плевнята.А как само болеше ,когато улучваше кокалчетата на краката. Няма ги и децата, на които да предадем народните мъдрости. Запиляха се по света.
А индобългарите не са ни в дома , че да им даваме домашно възпитание за грижа .
09 Февруари 2015 01:45

rorik
09 Фев 2015 01:27

Това е едно от най-тъжните неща, които съм чела. С позволение на rorik си го завличам в кутийката с чудеса.
09 Февруари 2015 18:05
И аз съм залесявала да се сече сега...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД